Ospi
02-09-2015, 17:58
Здрасти, аз съм момче на 19 годинки, тинки-уинки. Студент съм втори семестър и си живейкам в апартамент, който споделям с братовчеда и едни две съквартирантки. Ходя си на лекции, които честно да ви кажа нямат нищо общо с това, което си представях че ще бъдат, ама заеби. Отдал съм се на фитнес и тренирам редовно, определено съм доволен от резултатите си, ама все пак има кво да подобря и така. През свободното си време чета разни интересни работи - голям философ си падам, играя малко игри, рядко гледам някой друг филм и разбира се обикновеното излизане от време на време - това, с което се слави студентския живот. Честно казано не съм фен на излизанията, всеки се концентрира на това как изглежда и как да зариби някоя мадама, наместо да се отпусне и наистина да си прекара приятно. Истинските ми приятели са на майната си, за мое съжаление, както и тяхно. Липсваме си. Пари не ми липсват, макар и да нямам някой нов или не толкова нов модел кола. Дрехи всичко 6, храна всичко ток, а вода... :D То тва оставаше да нямам.
Така де въпреки всичко, което имам, нещо не съм особено щастлив :/. Първо да ви обясня защо лекциите са нещо, което нямат нищо общо с това, което беше в главата ми. Всички знаете как идолизирахме студентския живот докато бяхме в даскало. Облягахме се назад на стола и възкликвахме "Въй, тва даскало кога ше свърши дейба? Са като идем в университет ше си живеем както си искаме, мацки, пиене, не ибааме закона..." и прочие :D. Гледаш отивам на университет, очаквайки пълна стая с хора, които мислят като теб...
Да добавя, аз съм артист, занимавам се с рисуване и прочие и винаги съм имал трудност да се впиша с масата хора;
... и ще мога най-сетне да съм в свои води и да завържа приятелства, а то всъщност се оказа, че курса ми е от 8 човека, половината от които са записали там защото не знаят какво искат да запишат.
Фитнеса е нещо, което поддържам. За 5 месеца от skinny-fat се изчистих и качих мускули, както и се оформих. Дрешки си купих, и то много яки. Преди носих много черно без да го осъзнавах, представяте ли си? Тази промяна във външния вид ми даде доста увереност, пък и израствам като човек, така че...
Но все пак нямам много хобита, нямам нещо, което да ме кара да се чувствам жив. Ежедневието ми е еднообразно, а братовчед ми не е от особена помощ. Опитва се човека, ама не му се получава много. Честно да ви кажа, нямам си представа какво да правя. Обичам да съм с добри приятели, да обсъждаме някакви важни философски въпроси и да се мотаме из града без някаква истинска причина и да вършим глупости. Когато си с приятел дори обикновените дни стават интересни и забавни, тук обаче все още не съм намерил такива хора.
Все още не съм измислил нищо, до сега се занимавах със увереността си, която беше проблема на тинейджърството ми. Нашите ме натискат да се замислям за реализация и изкарване на пари за да съм бил живеел... Не знам, чувствам се толкова объркан, сякаш живея без причина. Това ли е то да си млад?
Заеби.
Така де въпреки всичко, което имам, нещо не съм особено щастлив :/. Първо да ви обясня защо лекциите са нещо, което нямат нищо общо с това, което беше в главата ми. Всички знаете как идолизирахме студентския живот докато бяхме в даскало. Облягахме се назад на стола и възкликвахме "Въй, тва даскало кога ше свърши дейба? Са като идем в университет ше си живеем както си искаме, мацки, пиене, не ибааме закона..." и прочие :D. Гледаш отивам на университет, очаквайки пълна стая с хора, които мислят като теб...
Да добавя, аз съм артист, занимавам се с рисуване и прочие и винаги съм имал трудност да се впиша с масата хора;
... и ще мога най-сетне да съм в свои води и да завържа приятелства, а то всъщност се оказа, че курса ми е от 8 човека, половината от които са записали там защото не знаят какво искат да запишат.
Фитнеса е нещо, което поддържам. За 5 месеца от skinny-fat се изчистих и качих мускули, както и се оформих. Дрешки си купих, и то много яки. Преди носих много черно без да го осъзнавах, представяте ли си? Тази промяна във външния вид ми даде доста увереност, пък и израствам като човек, така че...
Но все пак нямам много хобита, нямам нещо, което да ме кара да се чувствам жив. Ежедневието ми е еднообразно, а братовчед ми не е от особена помощ. Опитва се човека, ама не му се получава много. Честно да ви кажа, нямам си представа какво да правя. Обичам да съм с добри приятели, да обсъждаме някакви важни философски въпроси и да се мотаме из града без някаква истинска причина и да вършим глупости. Когато си с приятел дори обикновените дни стават интересни и забавни, тук обаче все още не съм намерил такива хора.
Все още не съм измислил нищо, до сега се занимавах със увереността си, която беше проблема на тинейджърството ми. Нашите ме натискат да се замислям за реализация и изкарване на пари за да съм бил живеел... Не знам, чувствам се толкова объркан, сякаш живея без причина. Това ли е то да си млад?
Заеби.