Mr.Killer
02-10-2015, 19:01
Здравейте!
Заглавието говори само по себе си ,но все пак да кажа. Преди около 2 години с един приятел ,се ударихме с около 30км/ч. Не беше нищо сериозно освен ,че изкривихме задната врата на колата. Но ,като че ли от тогава изпитвам някакъв страх. Преди ,като се возех в кола,винаги си мислех за най-лошото. По принцип съм си такъв де ,но някак си се справих с това песимистично мислене(поне донякъде). През лятото съм в Германия и там po autobahn-ите няма ограничения ,и всеки кара както си знае. От няколко месеца съм шофьор и когато бях там, ми се наложи да карам по-бързо така да го кажа. Тогава карах доста бързо,но бях с човек ,който е зад волана от доста години и е доста по-опитен от мен.
Друго е ,когато има някого с теб ,но когато съм сам ,със собствена си кола изпитвам страх. Дори ,когато трябва да карам с 100км/ч. В града нямам проблеми. Не изпитвам страх ,когато карам. Само и единствено ако се наложи да карам с повече от 100км/ч. На момента си представям нещо лошо и веднага пускам газта. Може би това се дължи на недостатъчния опит. Не съм почитател на високите скорости и се опитвам максимално да внимавам. Целта не ми е да ставам безразсъден шофьор ,който да кара с 200км/ч по аутобана. Ако исках да съм безразсъден ,щях да вдигна 200км/ч и щях да се оставя на страха да ме води. А какво по-лошо от това?
Въпросът ми е дали си въображавам или след случката с моя приятел изпитвам някакъв страх?
Заглавието говори само по себе си ,но все пак да кажа. Преди около 2 години с един приятел ,се ударихме с около 30км/ч. Не беше нищо сериозно освен ,че изкривихме задната врата на колата. Но ,като че ли от тогава изпитвам някакъв страх. Преди ,като се возех в кола,винаги си мислех за най-лошото. По принцип съм си такъв де ,но някак си се справих с това песимистично мислене(поне донякъде). През лятото съм в Германия и там po autobahn-ите няма ограничения ,и всеки кара както си знае. От няколко месеца съм шофьор и когато бях там, ми се наложи да карам по-бързо така да го кажа. Тогава карах доста бързо,но бях с човек ,който е зад волана от доста години и е доста по-опитен от мен.
Друго е ,когато има някого с теб ,но когато съм сам ,със собствена си кола изпитвам страх. Дори ,когато трябва да карам с 100км/ч. В града нямам проблеми. Не изпитвам страх ,когато карам. Само и единствено ако се наложи да карам с повече от 100км/ч. На момента си представям нещо лошо и веднага пускам газта. Може би това се дължи на недостатъчния опит. Не съм почитател на високите скорости и се опитвам максимално да внимавам. Целта не ми е да ставам безразсъден шофьор ,който да кара с 200км/ч по аутобана. Ако исках да съм безразсъден ,щях да вдигна 200км/ч и щях да се оставя на страха да ме води. А какво по-лошо от това?
Въпросът ми е дали си въображавам или след случката с моя приятел изпитвам някакъв страх?