View Full Version : Така ли се оказва?
На темата почти сигурно няма да й е тук мястото, ама какво пък... към тоя форум ме води поривът да пиша :Д.
Държа предварително да кажа едно "Сори" за задръстването на текста с въпроси, ама... какво да се прави, така ми текат в момента мислите. Друго, което искам да отбележа, е че въпреки пускането на тая тема съм заклет оптимист и си вярвам, че някъде там има алтернативи - хубавки и вдъхновяващи.
Без повече отклонения от мрънкането - е, дяволите го взели, не е ли само по себе си трагедия, че супер, супер, супер рядко се срещат чисти отношения? Сериозно, драмите съвсем не ми влияят като валериан на котка :Д, ама нещо включих в режим пасивно-агресивно наблюдаване ии да... Наистина ли се явява висш пилотаж това да имаш сносна връзка, в която да липсват противните борби за надмощие? В която да сте отбор? Да няма изневери и човекът да не ги е допускал даже в миналото си, т.е преди да се съберете? Да изградите дългосрочни отношения и въпреки монотонните и същевременно неизменни битовизми да продължавате да сте си интересни, защото всеки поотделно учи (не задължително в универсисет например... сигурно ме разбирате) и се катери нагоре? Да сте искрени и да избягвате натрупването на проблеми, които 100% сигурно ще ескалират в може би близкото бъдеще? Да сте много далеч от безумието, наречено "възприемане на другия за даденост", съответно да продължавате да се предизвиквате и съблазнявате както сте го правили? Да не сте примати и да контролирате яда си така, че дори по време на сериозно сдърпване да няма обиди, заплахи и манипулация? Пф...
Ако оставим настрана връзките - замисляли ли сте се, че индивидуализмът толкова се шири, че с напредването на годините най-честият сценарий е да не остава нищо мило\трогващо? Тук говоря за наистина солидната възраст - примерно 60 и нагоре. Та да... тогава приятелите, може да се каже, са забравени още преди доста време, защото "семейството е по-важно". Същевременно това семейство обикновено съвсем не е най-желаното... Пълна изолация и вярно май ще се окаже до голяма степен основателен лафът, че да остарееш предполага мъдрост, ама понякога възрастта пристига сама :Д. Поне аз това виждам край себе си, може и само моята среда да е изключително кофти.
Досега все мислех, че истински готините хора не вървят чак на тълпи, обаче определено ги има в достатъчно количество... Достатъчно дръжки, направо си е минимално :Д. Продължавам да ги търся де; продължавам и себе си да ъпгрейдвам (надявам се, хах), за да има какво да предложа и въобще... да се получи симбиозата.
Айде и аз малко в стила на розовите романи - разкажете нещо позитивно, ако сте в настроение - двойка, на която от много време се възхищавате ли ще е, многократно доказвало се приятелство ли, приятен жест от непознат ли, някакво голямо осъзнаване в самите вас ли... Слушат ми се такива неща, пък и разделът ги предполага, колкото и филмирано да изглежда на пръв поглед :). Сменяйте там никове, ако не ви се ще да изглежда като вестник "Лична драма" :Д и така...
VinDiesel
02-12-2015, 13:08
Струваш ми се самотна? Любовта която я дават по филмите е нереална според мен.
Погледни например едно семейство след 20-30 годишен брак, пламъка в очите отдавна е загаснал. Голям принос за това има, напрегнатия живот, който водим, често парите и липсата им са в основата на даден спор/скандал и т.н. Животът просто пое в посока, която все повече ни отчуждава от социалното осъвършенстване. Не си само ти в такова положение.
Аз също в момента съм сам и на мнение, че за сега е по-добре така, отколкото да съм с неправилната жена , и да съм нещастен.
Е, самотна е прекалено силно ;Р. Знам ли, не мисля че в стената от текст прозират очаквания като във филм...
Иронично е колко много хора уж търсят зареждащото, а в същото време тотално са си захвърлили смелите представи.
nqkoq123
02-12-2015, 20:04
Винаги съм се възхищавала на родителите си и съм мечтаела за връзка като тяхната.Заедно от вече 25,30 години продължават да се държат за ръце,обръщат се на мило,слънце;почти не излизат един без друг.Не помня кога за последно са спорили за нещо,всичко решават заедно и продължават да живеят като в млади години,ходейки на съвременни мероприятия и правят всичко интересно и забавно.Ако до тук звучи перфектно,не е точно така като се има на предвид,че баща ми го няма 6 месеца в годината и имат време да осъзнаят значението си и липсите.Но въпреки пречките това си е щастие,макар и през половината време от годината.Едвали има толкова прекрасни истории като по филмите,но не значи и че няма щастие,отдаденост,доверие. амо не трябва да спираме да търсим своето щастие и все нещо ще се появи.Забелязала съм,че всъщност вечно нещастни остават само хората,които никога не са удовлетворени от живота и няма да се усмихнат докато не получат всичко.Останалите рано или късно изживяват своя филм.
майка ми е първата и единствена любов на баща ми. детската му любов.
и въпреки всичките гадости, които тя му е стоварила, той още я обича. в зависимост от настроението си намирам това за очарователно и/ли жалко.
баба и дядо се запознават във влак. любов от пръв поглед. единствена.
//тези дни й бях на гости и изровихме стари снимки с любовни писма, които са си пращали, докато са били разделени. дядо ми отдавна го няма. но баба ми казва, че той е единствен и не знае с какво го е заслужила, вярва, че й е пратен отгоре.
няма как да не вярвам в любовта, макар никога да не съм я живяла такава, каквато я искам/си я представям.
и да, малко са хората, ако искаш да дълбаеш. а аз искам и всичките ми взаимоотношения, на които държа, са такива - дълбоки и скъпоценни, с идеята/копнежа/намерението за вечност. но хората (днес) не обичат да се откриват, да допуснат другите близо, наистина близо до себе си. това ги кара да се чувстват слаби, голи, уязвими. тук е вече въпрос на отговорност, към себе си и другия. защото едни взаимоотношения са грижа, което (сега ми хрумва) в нашия език означава и проблем:Д каква поетика на делника:Д
не знам, аз (искам да) вярвам в съвместимостта. (търсенето й ме подтикна и към астрологията) вярвам, че е възможно това, което ти подлагаш под съмнение. изисква се желание и една идея по-висока осъзнатост и съществуване на индивида.
та да, желая ви точно това, от което имате нужда;
емоционално-интелектуален потенциал се иска ;Р или по-скоро висока емоционално-интелектуална адекватност; потенциалът по подразбиране е във всички
много напудрено звучи, ноо го виждам като непоклатима истина
емоционално-интелектуален потенциал се иска ;Р или по-скоро висока емоционално-интелектуална адекватност; потенциалът по подразбиране е във всеки
много напудрено звучи, ноо го виждам като непоклатима истина
ами, ако искаш да спорим - можем:Д
хората са различни, или повече ще ти хареса написано така - хората са с различно ниво на развитие, съответно - имат различни потребности и таван/хоризонти. да допускаме, че всички са нам подобни, е най-илюзорната стратегия, мисля си. по-скоро следва да приемаме хората такива, каквито са, щом очакваме същото.)
//иначе, да, ако бяхме приятели с теб, щях да ти споделя, че и аз гледам на хората като на потенции, но индивидуални, като вектор.
Денят, в който спра да вярвам в чистата любов, ще е денят, в който ще се опра пистолета до слепоочието. Опитът ми не е много позитивен. Нищо хубаво не мога да споделя. Единият все очаква нещо, иска нещо повече, повече.Въпреки трудностите ми напоследък, надявам се, че някак тайно ще се прокрадне любовта в живота ми и всичко ще бъде наред накрая.
П.С Такива теми преди лягане - не.
SpiritInBlack
02-12-2015, 21:10
Значи това било чувството да чуеш нещо, казано от друг, което от дълго време ти се върти в главата.
Всички искат уникалните отношения, но малко вярват, че са възможни. Да не говорим колко сме, които всъщност правим нещо по въпроса.
Н., заради теб наруших толкова много от принципите си. Ок, по-скоро един прицнип много пъти - да не се пита за посоката :D. Интересна тема, ама да го направиш по тоя начин..Последен реверанс от моя страна.
Ама те перфектните отношения се изграждат, не се търсят ей така. Не падат свише... Трябва не само да си пасвате на характери, типове, асцеденти, зодии и подобни, а и реално да „вървите в една посока“. Няма нищо перфектно, близо до това, обаче, стои само опита да го направиш такова - сиреч да се опитваш да го направиш по мярка на себе си. От много мъничка татито се опитва да ми набие в главата, че ако искаш да имаш нещо, което не си имал досега, трябва да дадеш от себе си нещо, което не си (и не би) давал досега.
И да - говоря специално за компромисите в една връзка. Защото - съдя по себе си - не бих имала това, което имам сега, ако не бях дала толкова много от себе си до момента. Заради него наруших принципи, лъгах, мазах, преглъщах, многократно показах, че мога да заеба всеки малък детайл в името на голямата картина. И напълно съм наясно, че ако нямах силата да дам всичко от себе си когато е било нужно, Нас нямаше да има чак такава магия, съответно и същата „тежест“ за мен.
Айде и аз малко в стила на розовите романи - разкажете нещо позитивно, ако сте в настроение - двойка, на която от много време се възхищавате ли ще е, многократно доказвало се приятелство ли, приятен жест от непознат ли, някакво голямо осъзнаване в самите вас ли... Слушат ми се такива неща, пък и разделът ги предполага, колкото и филмирано да изглежда на пръв поглед :).
имам приятел който е с първото си момиче /нещо ми подсказва че и той и е първия
от даскало са заедно
доста годинки са навъртяли
аз това не го разбирам но ми се вижда сладко и някакси ме вдъхновява
а относно приятелството не си прав/а че готините хора са на привършване
дори им личи
помисли за очила
/хареса ми това 'за да има какво да предложа'
а оня с последния реверанс аххааххахахахахаахахахах хАХАХАХАХХААХХААХХАХААААА А
http://karenakryptis.com/wp-content/uploads/2012/08/Aged-couple-in-love-19.jpg
Да видя подобна двойка винаги ме усмихва. : ) Представям си колко много време от живота си са прекарали заедно, през какви неща са преминали, колко деца са възпитали, с какви проблеми са се справяли и т.н. Но дали не са имали ужасни етапи във връзката си когато нищо не е вървяло? Дали не се е налагало да преживяват дълги периоди разделени или пък изневери, а може би загуба на дете или други ужасни трагедии...? Само истинска любов може да премине през всичко, което едни 40-50-60 години живот предоставят, без то да е причина да се откажеш да хванеш любимия за ръка, да го прегърнеш, да му кажеш какво означава за теб. Има и двойки,които само навика ги крепи, да. Но аз като един истински романтик вярвам,че има и истинска любов и тя не е задължително да е като по филмите, стига теб да те кара да се чувстваш добре, пък и понякога някой случаен минувач, станал свидетел на това красиво нещо. (:
е ти не беше ли от перник
ква любов
След няколко шамара любовта се разпалва,това е то.
btw, родена съм в София, сигурно затова си позволявам проблясъци на романтика понякога (tmi)
защо хората от софия не обичат да им е весело
защото има село в думата
майка ми е първата и единствена любов на баща ми. детската му любов.
и въпреки всичките гадости, които тя му е стоварила, той още я обича. в зависимост от настроението си намирам това за очарователно и/ли жалко.
баба и дядо се запознават във влак. любов от пръв поглед. единствена.
//тези дни й бях на гости и изровихме стари снимки с любовни писма, които са си пращали, докато са били разделени. дядо ми отдавна го няма. но баба ми казва, че той е единствен и не знае с какво го е заслужила, вярва, че й е пратен отгоре.
няма как да не вярвам в любовта, макар никога да не съм я живяла такава, каквато я искам/си я представям.
и да, малко са хората, ако искаш да дълбаеш. а аз искам и всичките ми взаимоотношения, на които държа, са такива - дълбоки и скъпоценни, с идеята/копнежа/намерението за вечност. но хората (днес) не обичат да се откриват, да допуснат другите близо, наистина близо до себе си. това ги кара да се чувстват слаби, голи, уязвими. тук е вече въпрос на отговорност, към себе си и другия. защото едни взаимоотношения са грижа, което (сега ми хрумва) в нашия език означава и проблем:Д каква поетика на делника:Д
не знам, аз (искам да) вярвам в съвместимостта. (търсенето й ме подтикна и към астрологията) вярвам, че е възможно това, което ти подлагаш под съмнение. изисква се желание и една идея по-висока осъзнатост и съществуване на индивида.
та да, желая ви точно това, от което имате нужда;
<3
ами, ако искаш да спорим - можем:Д
Айде! Представи си, че machoka се е завърнал и тъкмо казва с тържествен тон "Втори форумен дебат!!" :Д. Извън лиготията ми се струва, че имаме предвид едно и също, обаче го изразяваме с различни думи. Каква е разликата между емоционално-интелектуалната адекватност и това да си осъзнат, както ти казваш? Аз бих сложила едно равно помежду им ;Р. Ако трябва да се хвана за конкретния ти израз горе - със съществуване не се получават нещата, трябва да живееш. И то така, че на първо място да си във връзка със самия себе си, да си си интересен и полезен. Спирам с философията конкретно за това - хем е клише, хем наистина се хващам за дума, която едва ли си написала с намерението да изглежда по тоя начин и да води темата в тая посока.
Конвикт, как беше сънят? :Д Закачка е де. "Единият все очаква нещо, иска нещо повече, повече." - това после ще го коментирам и въобще после ще пиша повече. По някое време като си мина учебния материал.
Spirit (или М., ако ти харесва повече), имаш нюх, признах те. Ако трябва да си проявя нарцисизма, бих казала, че може би без да усещаш си ми направил даже двоен комплимент :Д.
За начина на пускане\оформление на темата не се чувствам странно ни най-малко; донякъде даже е в реда на нещата; сигурно схващаш за какво говоря.
аз пък не вярвам в тази любов, която може да просъществува дълги години, да се запази и подхранва. да, индивидуализмът до голяма степен е виновен за това. покрай мен само негативни примери - баби и дядовци, родители, че и аз самата. битието ни е толкова запълнено с гонене на кариери, цели и стремежи, че нямаме време да обърнем внимание на любовта, да се вгледаме в нея и да задълбаем. виж, ако денонощието беше поне 30 часа... едно време за съжаление /или не/, беше едно време.
харесваш ми ( :
Другите - сори, че не отговарям поотделно на всеки, не би трябвало да изглежда като игнор ;Р. Ценя ви коментарите.
Аз искам само да вметна, че си ми изключително интересна и бих искала да седнеш на горещия стол. :Д
//позитивни случки не мога да разкажа, щастливите семейства винаги съм ги гледала през витрината, стоейки отвън. в моето семейство от всички страни са разведени/изневеряват/заедно са не по любов/унищожават се и пр. и пр. хубавини. надявам се да не се предава генетично само.
SpiritInBlack
02-13-2015, 20:18
Jaune, генетиката е силна наука, ама в твоя случай би ти повлияла само ако я оставиш да ти повлияе. Викам да нарушиш семейната традиция и да дадеш начало на нова такава, по-добра.
paradosou
02-14-2015, 06:42
Ае, слагам картите на масата; така реших накрая. Сега по темата:
Нищо хубаво не мога да споделя. Единият все очаква нещо, иска нещо повече, повече.
първо хубаво е, че си в моя отбор ;d, т.е оптимистичния, аз обаче възнамерявах да разтегна и ще го направя, но няма да е конкретно към теб. Тъй като ми се поизгуби желанието (шизофренично сменящи се настроения, какво да правиш) ще кажа само, че това ми напомня на великата заблуда, че е абсолютно нереално да очакваш баланс, понеже единият все бил по-емоционално ангажиран (пх, колко сухо го написах) и изобщо давал повече. Вярно, наистина е изключено нещата да са 50\50 през цялото време, което пък не променя факта, че горната теза е може би една от най-големите спънки в една връзка и докато я има за съжаление ще е нормално да се стига до атрактивни ;d ситуации. Така де, хармонията определено не може да бъде непоклатима и постоянна, пък и не е необходимо, ама със сигурност има вариант, в който след "претеглянето" се отчита задоволителен резултат и никой не се чувства трайно пренебрегнат\не на място. Ест не сме на пазар и отношенията не са сделка; написах го така колкото да се схване какво имам предвид.
Jaune,...а сега де ;d. Бих отговаряла на въпроси, ноо да кажем след няколко месеца, когато се предполага, че ще съм си вкарала живота в ритъм. За генетичното наследство вече са ти казали :).
Просто аз съм този, който обича и дава повече. Винаги. Тъжно е вече.
SpiritInBlack
02-14-2015, 09:28
Обърка нещата. Точно исках да се запозная с Евтерпа и да и кажа, че съм Георги. Не смятам, че трябва да се чувстваш поласкана, казаното от мен е двусмислено, особено за частта как се досетих. Как влияе валерианът на котките? Да не е станал белият звяр черен, като в аватара.
Не говори нарцисизмът в теб, говори лигнята, поне в момента. Знаеш каква беше ситуацията оня ден, изборите бяха от интересни по-интересени. Бтв, скоро бях пак във ВТ, вече има табели. Шоуто тоя път беше в Стара Загора, страшно счупен и неприятен град.
Не бих казал, че е трагедия фактът, че истински качествените хора се срещат често. От всичките си близки и не толкова близки хора, мога да кажа, че имам само трима приятели, които някой ден с гордост ще запозная със синовете си. Всички до един от мъжки пол. Преди четири години смятах, че съм намерил истинска принцеса, а тя се оказа, че може да лети..на метла. Както и да е, ако се замислиш, наистина прекрасните неща са редки, не говоря дори и само за одушевени неща. Именно защото са редки са толкова ценни. Банално, но факт. Спомняш ли си фойерверките оня път, такива не съм виждал даже и в ПЛОВДИВ, да не говорим за София. Щяха ли да са толкова интересни, ако ги виждахме често?
Игрите за надмощие са ок, стига да не прерастнат в нещо друго. Забавни са и постоянното предизвикване поне на мен ми понася отлично. С времето връзката се променя, не става нито по-лоша, нито по-добра, става просто различна. Да, вероятно интересното чувство в корема ще понамалее, но ще отстъпи места на други чувства. Семейството и приятелите не ги възприемам като различни неща, а като двете страни на една монета. Имам страхотния шанс да бъда член на едно наистина, наистина прекрасно семейство. Замисли се, ако ти беше имала по-малко късмет, как щеще да реагираш и към кого да се привържеш? Дали генетиката и чувството за дълг към родителите щяха да си кажат думата или щеще да си търсиш късмета някъде другаде. На мен ми е гнусно, когато някой познат създаде свое семейство и съвсем прекъсне контактите с родителите си, защото видиш ли, такъв бил животът. Не, не е такъв животът, такъв си го правят те.
Приемането за даденост също няма как да бъде избегнато според мен и винаги ще се появи в една дълга връзка, било то в един или друг момент. Даже изразът може би не е правилен. Tеорията на относителността има далеч повече приложения от физиката. Незаменимостта зависи изцяло от гледната точка. Физически и биологически са изключително редки (и свързани вероятно с много неприятни болести) ситуациите, когато има "незаменимост". Харесва ми да вярвам обаче, че аз съм незаменим - за приятелите си, за семейството и за бъдещата си съпруга и евентуални синове. Ако животът е изцяло естествен подбор, прилаган в глобален мащаб, то нищо не би имало какъвто и да е смисъл. Но не е толкова лошо да бъдеш сигурен в чувствата на партньора си, стига това да не промени начина, по който ти се отнасяш и начина, по който си общувате. Защото според мен именно той е в основата на истинското привличане и разбирателство. Винаги ще има някой по-богат, по-забавен и по-добре изглеждащ от партньора ти, поне според моментното мнение. Но дали си заслужава наистина и дали това би бил правилният избор? Близки познати ми казват, че флиртувам постоянно с всички приятни ми момичета, с изключение на един момент преди години, когато бях с описаното по-горе от мен създание. Дали съм срещал през онзи период по-добри кандидатки от нея? Естествено, но не съм забелязвал дори. В един момент, при една наистина сериозна връзка, дори недостатъците на партньора стават сладки. В една връзка никога даването не е 50/50, но не бива да те притеснява този факт. Защо ли - защото това, че даваш 65 % не те прави по-беден, напротив. Ролите после се сменят и всичко е ок. Може да бъде много неприятно, ако единият смята, че постоянно влага повече във връзката. Ако искаш да вземеш повече, отколкото си дал, пробвай се на капиталовите пазари.
anonymous708973
02-14-2015, 09:42
От много мъничка татито се опитва да ми набие в главата, че ако искаш да имаш нещо, което не си имал досега, трябва да дадеш от себе си нещо, което не си (и не би) давал досега.
И да - говоря специално за компромисите в една връзка. Защото - съдя по себе си - не бих имала това, което имам сега, ако не бях дала толкова много от себе си до момента. Заради него наруших принципи, лъгах, мазах, преглъщах, многократно показах, че мога да заеба всеки малък детайл в името на голямата картина. И напълно съм наясно, че ако нямах силата да дам всичко от себе си когато е било нужно, Нас нямаше да има чак такава магия, съответно и същата „тежест“ за мен.
Хубаво се е опитвал да те научи баща ти, само че това е напълно неприложимо, когато стане въпрос за връзка - по простата причина, че в тази връзка сте двама, тя се гради от двама човека, и да игнорираш другия, смятайки, че едва ли не, нещата зависят само от теб и от твоите компромиси/жертви... е, за това си има поговорка - "Да си правиш сметката без кръчмаря".
Последният ти параграф ми звучи толкова, толкова грешно. Няма как човек - или поне аз - да не си зададе въпроса "Добре бе, а наистина ли сте един за друг, наистина ли си заслужава, ако има нужда от толкова напасване, рязане, кърпене". От моя опит до момента отговарям с категорично не. Компромиси са необходими, така е, но понятията компромис и жертва не са синоними.
В един момент всички тези жертви избиват и или се стига до много стабилни обвинения или до едно чувство на перманентна... прецаканост един вид. Или до приемане за даденост. Да, сега може и да не е така, но - като погледнем напред в бъдещето - след 5-10 години баш това може да стане. Да, сигурно е мееегадраматично и романтично и бла-бла, но на мен подобни отношения, подплатени с лъгане, мазане, нарушаване на принципи, са ми твъъъърде далеч от "чисти".
Компромис е да се науча да си затварям устата и да изчаквам, когато ми обяснява нещо преди директно да избухна (аз съм от тези, дето палят на четвърт), а това, за което ти говориш, си е чиста жертва и потъпкване.
Имам опит в това отношение, имам и примери от близкото си отношение. Лично аз вече се научих да правя разликата и да знам кога си струва да полагам усилия и кога - не.
В момента съм във връзка, която отговаря баш на описаното от авторката. Един отбор сме, никой не се потъпква заради другия, няма тъпи борби за надмощие, обсъждаме проблема още същия ден, стараем се един за друг всеки ден и не се приемаме за даденост. Той се опитва да превъзмогне склонността си към overthinking, аз се опитвам да казвам, когато нещо не ми харесва вместо да ставам пасивно-агресивна или да избухвам.
Чувствам се безкрайно ценена, което ме мотивира да давам повече от себе си. Интересното е, че аз имам понасъбран опит във връзките и съм се научила кое как става до някаква степен (въпреки че някои етапи тепърва предстоят), но на него му е първа връзка, а всеки ден успява да ме учуди с нещо, главозамайващ инстинкт има.
Не ми хрумва в момента нищо по темата повече, ще се включа пак.
Eдит: Спирит(e?!), евентуални синове - хубаво, а дъщерите къде ги забрави? Или си решил, че няма да имаш? 8-)
^Изобщо не разбра за какво иде реч, нали?
paradosou
02-14-2015, 09:52
Пантера, поздравления тогава и още повече щастие в бъдеще! Ценя ти включването, ама... айде да не разводнявате с бъдещи деца 8-), ще съм благодарна.
Когато ролите се сменят, винаги оставам сам. Това ме натъжава. Аз винаги ще обичам повече, просто такова е съществото ми. Не това ме мъчи. Мъчи ме леснотата, с която хората те изоставят, когато ги оставиш те да "дават". Когато си в труден момент и се забравиш. Просто си тръгват.
girlwithblueeyes
02-14-2015, 10:13
Нека видим сега аз поне за себе си не вярвам в перфектните връзки просто защото такива няма .Перфектно ми звучи твърде сиво и лецемерно да кажем.Думата хармонични и балансирани ми харесав повече макар и може би да имат по различно значение .Та като цяло за мен в една връзка взаимните компромиси са необходими,уважението и искреноста.Харесва ми идеята за приказните връзки с много години с много препяствия зад гърбат си ,харесват ми хората които са се борили със зъби и нокти за връзката си но за мен такива отношения конкретно няма по простата причина че не съм особено сантиментална.И откровенно казано ми е безразлично дали след 10 години ще бъда сама или с някой.Аз компромиси като да простя изневяра,шамар или неуважение не правя и толкова .Да обичам човека до мен поне доколкото мога и ми се иска той да е човекът за мен но въпреки това съм ужасен егоист и получили се така че да избирам или да прощавам дори заради децата си ще направя така както намеря за добре пък дори и да се разделим .
Аз компромиси като да простя изневяра,шамар или неуважение не правя и толкова
Това не са компромиси...
girlwithblueeyes
02-14-2015, 10:28
За някой може и да са например мъж изневерява на жена си и тя заради децата за да не растат без баща не го оставя .А пък и честно казано друг не толкова голям компроми като да се преместя в друг град или държава зариди полвинката си пак не бих направила най-вероятно .
VinDiesel
02-14-2015, 10:29
За някой може и да са например мъж изневерява на жена си и тя заради децата за да не растат без баща не го оставя .А пък и честно казано друг не толкова голям компроми като да се преместя в друг град или държава зариди полвинката си пак не бих направила най-вероятно .
Защо винаги давате пример, че мъж изневерява?
girlwithblueeyes
02-14-2015, 10:31
Еми ок дори аз да изневеря пак не бих искала да съм с човека и не защото не го обичам а защото ще бъде нечестно и лицемерно от моя странна и най-вероятно няма да мога да го гледам в очите .
Значи смяташ, че си способна на изневяра?
girlwithblueeyes
02-14-2015, 10:38
Значи смяташ, че си способна на изневяра?
Честно казано не знам ако преди време можех да кажа че твърдо не бих изневерила сега не знам дали е така.Но да като цяло стане ли така че да изневеря след това бих потънала от срам и след признание на полвинката лично аз сама бих си събрала багажа .
VinDiesel
02-14-2015, 10:44
Ако ти липсва самият секс или не си достатъчно задоволена, може би ще изневериш, или ще му биеш шута.
girlwithblueeyes
02-14-2015, 10:47
Ако не действам емоционално и ще се разделим не бих изневерила само заради липсата на секс по скоро тя ще е сред факторите .
VinDiesel
02-14-2015, 10:51
Ако не действам емоционално и ще се разделим не бих изневерила само заради липсата на секс по скоро тя ще е сред факторите .
Имам чувството, че имаш приятел, но и имаш някакъв проблем, който те мъчи.... Може и да греша.
girlwithblueeyes
02-14-2015, 10:58
Не нямам никакъв проблем ,а и да имах това си е моя работа.
VinDiesel
02-14-2015, 11:02
а и да имах това си е моя работа.
Така е, никой не го отрича.
Хубаво ...
Не, не. Не говоря за това да лъжа него или да му мажа очите. Говоря за това, че за да съм с него - понеже нещата при нас са от разстояние и по-сложни съответно - давам всичко от себе си. Не говоря за борба за надмощие, необсъждане на проблем/и, караници за дреболии и прочее работи. Напротив - в това отношение сме си много хармонични. И двамата казваме, че не сме доволни от нещо моментално, при това го правим по човешки, спокоен начин. Никой не тропа с крак, щото тоя път не станало на неговата. Говоря за това, че за да сме заедно, за да се видим за ден-два, всеки заебава своите принципи, своя живот, дава пари по пътищата, друса се сумати часове с влак/автобус/зарежда кола, лъже и маже родители, слуша от приятелите си как е тотално луд да обича човек на 123456789 километра и такива работи. И като се изпращаме, по една седмица след това сме си тъжни и чакаме с нетърпение петък/събота, за да се видим. Нито единия не натяква, защото знае, че другия дава също толкова от себе си в името на едни 30-40 часа заедно. И според двама ни си струва, поне засега, а по-натам вече, след пет или десет години връзка и деца, никой нищо не може да каже. Ти също не можеш да кажеш дали твоята връзка би се изчерпала за това време.
Синеочке, изневяра и аз не бих простила. Ще извиняваш, но това си е живо предателство спрямо партньора. Пък шамара пак много зависи защо е бил - женските сме способни да изнервяме партньорите си на моменти. Не бих простила шамар, ако не съм го заслужила (алкохол, агресия без аз да съм реално виновна и такива работи), ако видя обаче, че аз съм тая, която е предизвикала това, бих си замълчала и бил простила.
anonymous708973
02-15-2015, 11:47
Не, не. Не говоря за това да лъжа него или да му мажа очите. Говоря за това, че за да съм с него - понеже нещата при нас са от разстояние и по-сложни съответно - давам всичко от себе си. Не говоря за борба за надмощие, необсъждане на проблем/и, караници за дреболии и прочее работи. Напротив - в това отношение сме си много хармонични. И двамата казваме, че не сме доволни от нещо моментално, при това го правим по човешки, спокоен начин. Никой не тропа с крак, щото тоя път не станало на неговата. Говоря за това, че за да сме заедно, за да се видим за ден-два, всеки заебава своите принципи, своя живот, дава пари по пътищата, друса се сумати часове с влак/автобус/зарежда кола, лъже и маже родители, слуша от приятелите си как е тотално луд да обича човек на 123456789 километра и такива работи. И като се изпращаме, по една седмица след това сме си тъжни и чакаме с нетърпение петък/събота, за да се видим. Нито единия не натяква, защото знае, че другия дава също толкова от себе си в името на едни 30-40 часа заедно. И според двама ни си струва, поне засега, а по-натам вече, след пет или десет години връзка и деца, никой нищо не може да каже. Ти също не можеш да кажеш дали твоята връзка би се изчерпала за това време.
Синеочке, изневяра и аз не бих простила. Ще извиняваш, но това си е живо предателство спрямо партньора. Пък шамара пак много зависи защо е бил - женските сме способни да изнервяме партньорите си на моменти. Не бих простила шамар, ако не съм го заслужила (алкохол, агресия без аз да съм реално виновна и такива работи), ако видя обаче, че аз съм тая, която е предизвикала това, бих си замълчала и бил простила.
А, значи просто си почитателка на драмата, ясно.
Защото така обяснено, не е нищо особено. Повечето от нас сме минали през това. Имам позната двойка, която вече... ох, четвърта-пета година карат заедно, той учеше в София и постоянно пътуваше из Европа на състезания, та не можеха да се виждат всяка седмица, както аз бях с бившия ми, например; после пък тя замина за Германия да учи, той заради нея кара Еразъм в нейния град. Делят ги 1800 км и т.н.
Че кое му е драмата в поста ми? :о Обясних го така, както си е - в името на голямата картинка всеки дава и е дал много от себе си, при това когато му е било времето. Нито единия никога не се е зачудил дали си струва да направи нещо заради другия. Виж, вече ако бях почнала с подробности и точни примери, би станала истинската драма. Ама не съм...
кво лъжете и мажете само не разбрах
или ви бъркам вече, ама ти нали беше от руси, он - земляк
на 2 часа сте
ако направите КОМПРОМИС и се срещнете в разград - на 1
мое си пиете кафето сутрин :О
В началото се налагаше да мажем очите на родители основно, щото видиш ли голямото притеснение кво ще правя във София за два дни с почти непознато момче. Той може там да ме убие, изнасили, изяде, намушка, да ми направи бебе, да ме отвлече и продаде в Киргизстан. Говоря основно за себе си, де. И давам най-глупавите, забавни примери, които нямам проблем да споделя с фороня. И да - налагало се е и за други, по-сериозни работи да лъжем и прикриваме.
Той може там да ми направи бебе,
И да - налагало се е и за други, по-сериозни работи да лъжем и прикриваме.
:S
ако е суфянец драш здраво
ако е суфянец драш здраво
Тоя, па и той... Не е ли немец или поне маааалко германец, не струва... Питай Пинко! :D
На мен ми е странно защо се е налагало да лъжете и мажете. Окей, родители, но в крайна сметка си пълнолетна (както и той) и предполагам, че самочувствието ви е на достатъчно големи хора, че да можете да седнете, да си поговорите с родителите, да кажете как стоят нещата. Родителите обикновено не са някакви зверове и в такива ситуации дори помагат. Или може би аз в това отношение съм попаднала на родители. Та, в случая "драмата" сами сте си я създали.
Сега, не че не съм лъгала точно поради ей такива причини, обаче бях на 14 и осъзнавах, че съм си малка и нямам работа при непознато момче в друг град и като цяло нямаше как да ги убедя, че е безопасно, защото... еми не е. Не че на 18 не може да ми се случи нещо, обаче аз си спомням, че в даден момент просто осъзнах (беше преди пълнолетието, де), че това да съм достатъчно убедителна пред тях си е в мои ръце. Нямали сме проблеми от тогава. Родителите винаги ще се притесняват, дори и на 30 да си, както и ще мрънкат, в реда на нещата си е.
Бтв, Ина е права, че така обяснено, не звучи като някаква мега трудна ситуация. Знам, че липсата е тегава, както и че за вас си е драматично и тежко, защото това е най-неизгодната (откъм дистанция) връзка досега, но на мен, примерно, такава дистанция и виждане веднъж седмично ми е трудно да ги приема за трудна връзка от разстояние, просто вариантът ви е възможно най-добрия за такъв тип отношения и е за предпочитане пред такива от по 2000-3000км и значително по-редки срещи. Знам, че на всеки неговото си му е най-тежко и драматично и това, че на друг му е било по-трудно, не омаловажава вашия проблем, но ви съветвам да не се фокусирате върху самата дистанция и това какви компромиси правите и колко е трудно, защото този път е пагубен (правя си изводи, че го правите от дневника + писаниците тук). Обичайте се:Д.
Бтв, Ина е права, че така обяснено, не звучи като някаква мега трудна ситуация.
Ама то не е... :D
то и вие не сте мега трудни ;д
Четейки постовете й, изглежда, че тя мисли друго. Изглежда, пак казвам. :д
то и вие не сте мега трудни ;д
Тихо, ве!
Мразя те!
май некой не е от софиа :) :) :)
Четейки постовете й, изглежда, че тя мисли друго. Изглежда, пак казвам. :д
Опитва се да обяснява някакви работи, дето не ви касаят... Заради това стават недоразумения... :D
май некой не е от софиа :) :) :)
Не съм, заради това ви мразя толкова много!
Почти колкото вие мразите мигачите... :D
не мрази столичанина
мрази столицата
Мразя ви всички! Само ме комплексирате, че съм провинциалист... :(
Ма... аз само казах некви неща, вие ме изядохте и допълних. Няколко пъти. :д Обясних какво съм имала предвид, всъщност. Не е кой знае колко сложно, но и верно не е най-приятното нещо. Не мрънкам, не правя драми...
Права бях - не трябваше да си признаваме, че сме двойка.
:D Как въобще ти се занимава да напишеш повече от два реда?
galaxy29
02-16-2015, 00:08
Опитва се да обяснява някакви работи, дето не ви касаят... Заради това стават недоразумения... :D
дам -.- вкарай я в ред до стената малко... или много...
paradosou
02-16-2015, 09:22
Наспамихте, ей :D На мен пак ми се появи желание да пиша, но пък няма кой знае колко време, а до довечера я е тук, я не... :D
дам -.- вкарай я в ред до стената малко... или много...
Ам, не, ама много добре знаеш, че нещата погледнати отстрани изглеждат по един начин, а отвътре е малко по-друго... Това имах предвид, че не ви касаят и няма как да се разберете... ;)
ъх, чак мен ме дразните как ръчкате в чужда връзка, без да знаете реално как стоят нещата. нз торита и антраксът как досега не се ви теглили майните. мен не ме пуснаха да уча в друг град, кво остава да се разхождам при непознато момче на нз колко километра разстояние. а съм на 19.
Аз им теглих майните, ама тактично, щот съм възпитано дите... :oops:
SpiritInBlack
02-16-2015, 12:36
В началото се налагаше да мажем очите на родители основно, щото видиш ли голямото притеснение кво ще правя във София за два дни с почти непознато момче. Той може там да ме убие, изнасили, изяде, намушка, да ми направи бебе, да ме отвлече и продаде в Киргизстан. Говоря основно за себе си, де. И давам най-глупавите, забавни примери, които нямам проблем да споделя с фороня. И да - налагало се е и за други, по-сериозни работи да лъжем и прикриваме.
Ако родителите ти са имали такива притеснения и си се върнала, какво е станало с момчето :D Винаги е можело да се запознае с тях "Аз съм Антракса" (ако вярно е той), примерно. После ще трябва да обясни защо така му викат, но после трудното вече ще е минало.
Те го познаваха още тогава, просто ги беше страх... Сега си се разбират, даже и поздрави си пращат като не се засекат. :д
galaxy29
02-17-2015, 00:22
тори, кажи ми, че поне ти разбра намека ми, защото мъжът ти явно е поспрял ;/
galaxy29
02-17-2015, 06:16
четох избирателно, но ми хареса написаното от блаб и далматинчоу, харесаха ми и твоите 'шизофренично сменящи се настроения, какво да правиш', защото и моите са такива и им се дразня и се опитвам да ги възпра :д
аз ще разкажа на съвсем кратко за майка ми и баща ми, м/у които е пламнала голяма единствена любов, минала през препятствия и задържала се и макар, че баща ми отдавна го няма и майка ми е имала обожатели й е останал единствен, както при дядото и бабата на блаб, преди време намерихме обиците й от сватбата им, в джоба на костюма му, свалила ги, защото й тежали и той ги прибрал :д бил е пушач и като ходим на гробищата, все се сеща да му занесе цигара
а пък от мой личен опит не мога да дам историйка в момента, имала съм някакви любовни увлечения, за които съм се била с нагласата, че това е Тя.. голямата любов, но е било или булшитава драма или някакво повърностно и нищо не се е задържало, т.е. не е било Тя.. голямата любов :д
но пък вярвам, че има такава, бях изгубила вяра, не, всъщност аз съм си романтичка и не я бях изгубила буквално, просто я бях ПОизгубила :д но се случи Нещо (колкото и страшно да ми е да го призная), което ми я върна, обаче не искам да прибързвам, защото е прекалено рано и се надявам след време да мога да дам мой собствен приказен пример и така -.-
и за мен любовта (освен здравето, щастието и усъвършенстването) е най-важното нещо, придаващо смисъл и всичките тези важни нещица са взаимносвързани и любовта е главната, защото тя носи и здраве и щастие и помага за усъвършенстването и с нея проблемите са като перце
(:
тори, кажи ми, че поне ти разбра намека ми, защото мъжът ти явно е поспрял ;/
Всичко разбрах, нда. Той като е леко спрял, да си гледа работата.
Colouring
02-17-2015, 12:13
Аз ще си позволя да развия само един аспект от темата, като дори разкрия от какво ме е страх лично мен и от какво се боя. Ситуацията е следната: имам приятелка, която е с нейния от четири години и половина (дали карат пета вече не знам, може и да бъркам). Абе, от доста време са. Наскоро се развилня една драма покрай тях - караха се, скъсаха, 1-2 месеца бяха разделени и преди няколко дни научих, че пак се се събрали, защото, цитирам: "Нямаме нищо ново какво да си дадем, омръзнал ми е, но без него ми е много нещастно, свикнала съм си с него, липсва ми. Не знам дали ще съм щастлива във връзката ни, но извън нея определено не съм."
Та, мен ме е страх именно от това омръзване. Колкото и да се опитваш да предизвикваш другия, колкото и да поддържаш нещата живи, няма ли да дойде един момент, в който просто... ще си омръзнете?
Не знам защо започнах да мисля в тази насока, просто от няколко месеца около мен все чувам истории за хора, които се разделят именно заради някакви подобни неща, а са имали уж стабилни и доооста дълги връзки.
Аз в момента съм безкрайно щастлива в моята, имам чувството, че с този човек мога да изкарам цяла вечност, обаче всички тези хора около мен ме смущават и се замислям - абе, това при всеки ли се случва и защо го допускаме?
аз съм чувал че хората след три години или се женят или се разделят
за мен след дълъг период си ставате по-скоро като брат и сестра /но с бонуса
разбирате се
а и семейния живот /примерно/ едва ли е скучен според мен е един огромен етап във взаимоотношенията
/направо изцяло нов живот /нови трудности радости и тн
Colouring
02-17-2015, 12:25
За семейния живот е ясно, че си е напълно нов етап. То май това е разковничето - непрекъснато да търсиш нещо ново и да вървите нанякъде, да не ставате жертва на застоя, защото се убеждавам, че май-май той убива.
galaxy29
02-17-2015, 12:44
Всичко разбрах, нда. Той като е леко спрял, да си гледа работата.
знаех си :oops:
колорфъл, нормално е да се страхуваш, аз също се, обаче не е хубаво да позволяваш на страха да е пречка и ако сте разнообразни и сплотени няма такава опасност и не, не всички връзки са пометени и потънали в обремененост, ще ти дам и един малък пример, за пламтяща връзка (другото за мен е угаснала любов), а и като цяло към темата, защото по-рано забравих, с цел да ти/ви вдъхна някакъв кураж
други мои близки са от доста годинки заедно, преминали и преминаващи през най-различни трудности и един път той ми каза 'не може да ми омръзне, тя е толкова разнообразна, постоянно ме изненадва и ме кара да искам да я чета всеки ден', а и тя така се чувства и все успяват да разпалват тръпката и да не позволяват да угасне и просто отстрани си личи как и двамага горят
^^
Colouring
02-17-2015, 12:49
А, аз просто си изпадам в някакви дълбоки мисли, не съм се депресирала или обезкуражила. :Д
Но тази моята приятелка доста ме изненада с това си изказване - хем не е щастлива във връзката си, хем няма какво да му даде, както и той на нея, хем бърза да се събират отново. Не мисля, че изборът трябва да е между злото и по-малкото зло.
galaxy29
02-17-2015, 12:52
виж това, дето съм коментирала в темата за нюансите в секса, може да е нещо подобно при тях :д
едит: и да се допълня, понеже както споменах съм си романтичка, за мен тази голямата любов, дето е единствена, не гасне, просто се нуждае от поддържащо я гориво и ако трябва и самоличности ще сменям, че да не омръзна :д и така, чакайте пак да ви се усмихна :д ето ((((:
е тъкмо се зачетох в тема и бех решил, че отива нанекъде.. интересно
ама пак стигнало до тва ОМРЪЗВАНЕ
и тръпка
и други празни понятия, дето никой не знае кво седи зад тех
Да ви имам аз страховете...
Какво ви пука, че можело евентуално някога да си омръзнете? Изобщо, какво значи даден ЧОВЕК да ти омръзне? Ако човека до вас ви е единственото забавление в живота, нещо ви куца...
е тъкмо се зачетох в тема и бех решил, че отива нанекъде.. интересно
ама пак стигнало до тва ОМРЪЗВАНЕ
и тръпка
и други празни понятия, дето никой не знае кво седи зад тех
Това е омръзване много ме мъчи. Дано не се срещам с момичета с такива крехки чувства.
^Много ме кефи как разсъждаваш :> И ти си ми интересен за стола.
galaxy29
02-17-2015, 20:51
антракс, кой е твърдял, че това е единственото забавление, ако е към мен, много повърхностно си ме прочел -.-
искам да вметна тя и той от бг сериала към хубавите примери :д
Разясни ми малко по-задълбочено, щото аз не виждам как може да ми омръзне някое момиче, ако не съм с нея само за забавление...
Aeternal
02-17-2015, 20:59
Да ви имам аз страховете...
Какво ви пука, че можело евентуално някога да си омръзнете? Изобщо, какво значи даден ЧОВЕК да ти омръзне? Ако човека до вас ви е единственото забавление в живота, нещо ви куца...
Че то какво друго има?
galaxy29
02-18-2015, 02:06
не мисля, че има нужда да разяснявам, казах си и е казано достатъчно, доколкото сънената ми памет си спомня, а и то не е трудно да се сети човек, пък и не искам да се обяснявам като пинкилота и да разводнявам темата безсмислено -.-
Colouring
02-18-2015, 13:27
А, не, изобщо не съм съгласна, нито мисля, че някъде съм написала, че човекът до мен е единственото ми забавление, така да го кажа, или че има ролята на някого, който непрекъснато трябва да ме забалява, че да се стига до омръзване. Искам да кажа, че при една дълга връзка от периода да много години, е ВЪЗМОЖНО да ви погълне рутината, ежедневието, навикът и един ден да осъзнаете, че няма какво повече да си дадете.
Не казвам, че винаги става така, че трябва да стане или най-малко, че искам да стане. Но е факт, че понякога се случва.
Ако не искате да ползваме думата омръзване, то става и с пренасищане. Не мисля, че някой оттук би могъл със сигурност да твърди, че знае, че никога няма да настъпи период във връзката му, в който да се почувства така.
А чувството може да се асоциира с много неща. Я самият човек ти е омръзнал, което вече е сериозният пробем, я самите неща, с които го свързваш - например неща в бита, които прави, нещо, от характера му, което непрекъснато ти се набива в очите и т.н.
То и аз в момента имам чувството, че не мога да се нарадвам на моето момче достатъчно и че можем за винаги да си останем така влюбени, но не мога да твърдя със сигурност, че няма да настъпи някакъв такъв период някога в бъдещето.
galaxy29
02-19-2015, 03:13
искам да споделя, че аз също не съм твърдяла, че трябва да играе(ем) такава роля като споменатата в първото изречение на колорина -.-
май грешно ни припознахте двете като 'момичета с такива крехки чувства', както горе се изразиха, които метафорично могат да се погледнат като врабчета, прелитащи от жица на жица и дори да усетят някоя удобна, не искат чувства трайни, просто защото жиците са едва ли не безкрайни и искат да са докоснати от всяка, докато за пореден път не им мине мерака (знам, че е с пълен член, но за римата ;/) и не става дума за млади момичета, които просто се забавляват, а за курви, които никога не искат да се стягат ;дддд
и ми се вижда наивно да отричате, че пренасищането е невъзможно, освен, ако не става дума за голямата любов, защото аз лично смятам, че тя ще устои на това или по-точно няма да позволи да се случи, което може би също е наивно, но просто силно го вярвам :д
paradosou
02-21-2015, 11:45
:)