РОДИТЕЛИ!

[LoV4EeTyyy]

Здравейте!
Трудно е и не знам от къде да започна.. Още от малка имам проблеми с родителите си.. винаги са мислили за мен,знам го, но просто когато направех някоя глупост получавах шамари и караници.И така с годините растях,при най-малкото всичко се повтаряше...караници отново и отново.Вече съм на 18 години.С времето започнах да лъжа родителите си и сега осъзнавам,че вече и за дребни неща.Никога не съм имала възможността да им споделя примерно,че "днес си тръгнах от училище".. Като бях малка бях пълна и родителите ми,най-вече баща ми,ме караше да тренирам постоянно..знам,че е било за мое здраве,но това с времето ми срина самочувствието.Сега осъзнавам как аз не мога да отстоявам мнението си,как при най малкото започвам да плача.Чувствам,че никога не съм ги накарала да се гордеят с мен,а може би те не са го показвали.Никога не са ми казвали "обичаме те","до теб сме".. те просто не ме разбират,а казват че причината е в мен.Строги са,казват,че ми дават всичко,а всъщност след поредното излизане вечер и когато се прибера към 22 часа те започват да се цупят.. всичко това ме натоварва адски много.Трудно ми е да живея така при положение,че съм на 18 години. Потъпквали са самочувствието ми и сега това ми се отразява. Не знам какво да правя.Всеки път когато се опитам да говоря с тях,те ми казват че нищо не ми липсва (но става въпрос само за материални неща)... Имам приятел вече от година,а те нито веднъж не са ми позволили да спя в тях. Гледам момичетата на моята възраст.. как излизат,забавляват се,нямат вечерни часове.. но моите родители имат тяхно разбиране.. След поредният скандал преди 2 дни,просто се сринах емоционално... плаках толкова много,а те така и не знаят,защото отново не съм им казала.. Посъветвах се с приятели и смятам да посетя психолог,защото имам нужда просто да поговоря с някого и да разбера как да постъпя.Всеки път се прибирам с нежелание в къщи.. в страх от поредният скандал и това е ужасно.Те просто не осъзнават как ме сриват психически и може би никога няма да го разберат...
Моля ви,посъветвайте ме как да постъпя и какво да направя,защото усещам как нещата отиват много на лошо.. :(

[RapExotic]

Изнеси се от вкъщи. Вече си на 18 и никой не може да те държи на сила или да ти казва какво да правиш.

[LoV4EeTyyy]

да,хиляди пъти съм мислила варианта,но ме спира това,че завися финансово от тях.. а и като се изнеса къде да отида? не искам да съм в такива отношения с тях,просто искам всичко да е както с другите нормални хора на моята възраст..

[xXxPETYAxXx]

Опитай се да проведеш разговор с тях относно това, как те кара да се чувстваш отношението им.

[LoV4EeTyyy]

опитвала съм толкова пъти, когато са ми забранявали нещо съм ги питала защо и отговора е "защото аз така реших".. просто е ужасно... имам чувството,че това никога няма да се промени

[xXxPETYAxXx]

Амии, пробвала ли си да почнеш да ги човъркаш по темата поотделно. Да говориш само с майка си например? И да държиш да получиш истинско обяснение, а не "защото така реших" ?

[NomNomNom]

- вземи животът си в свои ръце или
- пробвай да се споразумееш като търговец или
- изчакай още година да свъшиш училище

[LoV4EeTyyy]

не съм пробвала да говоря поотделно, но просто трябва да го направя, защото това ми вреди адски много...

[LoV4EeTyyy]

остават ми още 3 месеца до края на училище и все пак се чудя дали изобщо някога държанието им ще се промени..

[bonfire]

Ами виж, невинаги връзката между дете и родител е толкова силна, колкото ни се иска. Като завършиш 12 клас, ще кандидатстваш някъде предполагам? Това ти е шанса да се изнесеш от вкъщи пък може като не сте нон стоп заедно да имате по-нормални отношения, нищо не се знае.

[Seattle]

Само аз ли се чудя защо още им търсиш мнението и одобрението за неща за който би трябвало сама да можеш да вземеш решение? "Излизам. Не ме чакайте, ще се пребера късно" и затваряш вратата зад себе си. Проблема тук е колкото в тях, толкова и в теб. Сама си каза че си имоционално слаба и това позволява на баща ти да ти казва кво да правиш. Искаш на психиатър, ама тате отново ще те отреже. Та нали все пак трябва някой да плати...
Когато почнеш да взимаш решения и да се самоуважаваш, то тогава може би те и те ще те уважават и ще си кажат "а гледай нашето дете вече може само да се оправя".
Една история от моето битие. Сина решава да си купи мотор. Родителя: "вземеш ли такова неще се изнасяй, аз камикадзета в къщи не искам". 2 седмици по късно сина се пребира с мотор, родителя го забелязва в гаража след ден два. Следва голямо крещене и каране от страна на родителя, сина просто казва "аз казах че ще си взема и си взех. Достатъчно съм зрял за да знам какво правя. Чух ти мнението, и благодаря за него, но си имам собствено мнение затова реших и си взех." След което най-културно сина си излиза без много много да се обеснява. Следва мръщене и никой на никой дума не обелва за близо месец, но родителя се премирява след като вижда че сина си бръмчи през ден през два разумно и отговорно с новата придобивка. И всичко се нормализира за седмица. Очевидно сина си работи и е финансово независим, което е различно от твоето положение , но поуката от тук е че когато има мерак и хъс, има и начин. До ден днешен, и още доста опасни играчки по късно, повече такива спорове не са се водили.

ПС: От това по лошо нещата няма на каде да отидат... какво, ще те изгонят от къщи ли? Та те не им понася да не знаят каде си след 10, пък камоли ако хич не знаят.

[VinDiesel]

Никой не си избира родителите, а също така забелязвам, че момичетата винаги са ги държали под контрол, за разлика от момчетата…. Щом толкова ти влияят зле, ако приятелят ти е сериозен, може да обсъдите идеята за живот избън България. Така родителите и на двамата няма, да ви се мешат и бъркат там, където въобще не им е работа.

[RapExotic]

[QUOTE=VinDiesel;11240501може да обсъдите идеята за живот избън България. Така родителите и на двамата няма, да ви се мешат и бъркат там, където въобще не им е работа.[/QUOTE]

Те не я пускат да преспи една нощ у приятеля и, а представям си ако им каже, че ще заминава с него за чужбина.. По добре е проблема да се реши тук, от колкото да си бяга от него.

[VinDiesel]

Те не я пускат да преспи една нощ у приятеля и, а представям си ако им каже, че ще заминава с него за чужбина.. По добре е проблема да се реши тук, от колкото да си бяга от него.

Тя е на 18 години, това означава, че може да напуска граница без подписи от родителите….
Тя не е роб, че да се подчинява за всичко каквото й кажат, дай малко по-сериозност на нещата.

[bonfire]

Това, че е на 18 години би трябвало да означава, че трябва да подхожда към евентуални проблеми съвсем сериозно и с отговорност, а не да бяга от тях. Заминаването в чужбина по никакъв начин няма да ѝ помогне, пък и нали и за това си трябват пари, които идват от къде? - от тати и мама. Затова или пробва за пореден път да поговори с тях, надявайки се да я изслушат и да проявят разбиране, или завършва гимназия и отива да учи и да живее отделно от тях, като поддържат само някакви грубо казано служебни отношения - как си, справяш ли се, имаш ли нужда от нещо и т.н. Гадно е, ама понякога няма друг начин.

[VinDiesel]

Така както тя го описва, си е направо терор от тяхна страна, какво ви кара да мислите, че след като е студентка в друг град, ще я оставят на мира и няма да я командват, и тогава. Най-малкото, когато е студентка и й помагат финансово, ще започнат да й го натякват. Тогава хептен ще рухне психически и няма да има самочувствие…
И родителите не са проблем, а бреме.
Нооо естествено може и да греша с това мнение.

[per-dead]

Само аз ли се чудя защо още им търсиш мнението и одобрението за неща за който би трябвало сама да можеш да вземеш решение? "Излизам. Не ме чакайте, ще се пребера късно" и затваряш вратата зад себе си. Проблема тук е колкото в тях, толкова и в теб. Сама си каза че си имоционално слаба и това позволява на баща ти да ти казва кво да правиш. Искаш на психиатър, ама тате отново ще те отреже. Та нали все пак трябва някой да плати...
Когато почнеш да взимаш решения и да се самоуважаваш, то тогава може би те и те ще те уважават и ще си кажат "а гледай нашето дете вече може само да се оправя".
Една история от моето битие. Сина решава да си купи мотор. Родителя: "вземеш ли такова неще се изнасяй, аз камикадзета в къщи не искам". 2 седмици по късно сина се пребира с мотор, родителя го забелязва в гаража след ден два. Следва голямо крещене и каране от страна на родителя, сина просто казва "аз казах че ще си взема и си взех. Достатъчно съм зрял за да знам какво правя. Чух ти мнението, и благодаря за него, но си имам собствено мнение затова реших и си взех." След което най-културно сина си излиза без много много да се обеснява. Следва мръщене и никой на никой дума не обелва за близо месец, но родителя се премирява след като вижда че сина си бръмчи през ден през два разумно и отговорно с новата придобивка. И всичко се нормализира за седмица. Очевидно сина си работи и е финансово независим, което е различно от твоето положение , но поуката от тук е че когато има мерак и хъс, има и начин. До ден днешен, и още доста опасни играчки по късно, повече такива спорове не са се водили.

ПС: От това по лошо нещата няма на каде да отидат... какво, ще те изгонят от къщи ли? Та те не им понася да не знаят каде си след 10, пък камоли ако хич не знаят.

+++

[yakuza_]

По мое наблюдение, тия дето са ги държали най-много на каишка, след като сменят "селото" стават ултра курвите/пияниците.

[marilyn]

Авторке, разбирам те чудесно, защото и аз имах сходни проблеми с родителите си. И така започнах да ги лъжа за всичко, за най-дребните неща дори. Резултатът сега е, че сме се отдалечили още повече и ми е хубаво, когато не съм около тях, общо взето само ме натоварват.

Положението ти няма как да се оправи и те няма да се променят. И да говориш с тях, същото ще си е. Хубавото е, че порастваш, до колкото разбрах си 12 клас. Съветът ми е да заминеш да учиш в друг град/държава. Това е чудесен начин да се откъснеш от тях и от ненужният им контрол. Другият вариант е запишеш нещо задочно и паралелно да работиш. Така ще имаш самостоятелност и те много по-трудно ще могат да ти налагат какъвто и да е контрол.

Много са ми забавни коментари от рода на "На 18 си, оправяй се сама, изнеси се и си живей живота." На теория звучи супер, ама реално колко от даващите тоя съвет са изпитали това на гърба си? Докато не завърши даскало, трудно може да се оправя сама с каквото и да е. След това вече има шанс "да се оправя сама".

[LoV4EeTyyy]

да,лесно е да се каже, да "се изнесеш",на думи звучи прекрасно и лесно, но всъщност не е само до искането, а и до възможностите. Ще отида да уча след няколко месеца и се надявам искрено нещата да се променят.. или поне да не са постоянно покрай мен.
Скарана съм с баща ми от 2 седмици и той не ми казва и думичка.. и знаете ли.. много ми е добре.. няма кой да ми казва прибери се, закъсняваш и тея всичките тъпотии..
Всичките ми приятели казват, че когато отида да уча ще започна да им липсвам и ще вземат да се държат по добре и искрено се надявам да са прави.

[TheDeath]

Постави се малко и на тяхно място и може и да разбереш от една страна защо са такива. Може би се притесняват за теб и затова не те пускат особено много. Ако наистина ще заминаваш да учиш на друго място, просто бъди търпелива и им докажи, че могат да ти имат доверие, не като ти забранят нещо да се тръшкаш и да им хленчиш, просто кажи "Добре, щом това е вашето решение, съгласявам се" и толкова. Светът не свършва с една изпусната дискотека или нещо такова, ще имаш време да живееш, сега може би е момента да им докажеш, че си сериозна, отговорна и че се вслушваш в съветите им.

[ForYa]

Нищо ни ти пречи да се изнесеш.И все пак ,те те обичат.

[MonnyMonsterr]

Държат се така защото порастваш и осъзнават, че времето в което ще си отидеш от тях наближава. Но не могат да разберат, че държанието им ги отдалечава от теб много повече. Вариант е да учиш извън твоя град. Нали скоро завършваш... Но не се притеснявай. Това ще отмине. Твоята история ми е толкова позната... сякаш са мои думи. Бях така до преди 2-3 месеца. Опитай се да бъдеш по-самостоятелна... например това лято да си потърсиш работа.