View Full Version : Любов с човек от друга националност
Здравейте,
Животът на голяма част от българите се е стекъл по такъв начин, че временно или постоянно живеят в чужбина, създават си среда там, а това в много случаи означава и влюбване в човек от друга националност.
За тези от вас, които са имали такива отношения с мъж/жена от друга народност, или дори са сключили брак, можете ли да споделите дали ви е било по-трудно да създадете трайна връзка - все пак неща като език, разлика в културата оказват някакво влияние поне в началото, докато се напаснат нещата. Като сравните с българите/ките, с които сте били преди, новият ви партньор по-различен ли е бил във възприятията си, в изразяването на емоциите си, или няма голяма разлика? А във физическата близост? Изобщо с какво сте усещали нещата по-различни, сравнено с връзките с българи?
Който има какво да сподели, да заповяда!
Надявам се да е интересна темата зав вас и да не се повтаря :}
TheDeath
02-17-2015, 07:16
В момента съм в такава връзка, в началото , преди да започнем, докато все още бяхме на ниво - познати, които си пият кафе, ми беше притеснено, защото имам съмнения в това колко е добър английския ми, но с времето се отпуснах и сега си говоря с него съвсем свободно, винаги, когато не мога да намеря точната дума успяваме да се разберем с лекота със синоними. Той се старае да учи бг, аз се старая да уча, макар че трябва малко повече да наблегна...
Разлика, не знам дали заради националността или си е просто въпрос на възпитание, но той държи много на храната, имам предвид с бившия ми доста често се случваше да ядем веднъж на ден, някакви боклуци - сандвичи и т.н. Сегашния ми приятел много държи на обяда и вечерята. Другото, което на мен ми се струва различно, но пак е въпрос на възпитание според мен е , че той готви много повече от мен. В повечето случаи дори не ми позволява аз да измия посудата, а го прави той. Това стоене по кафетата, типично за нас, при него го няма - пие си кафето на 3-4 глътки и става, покрай него и аз свикнах така :) След като приключим с обяда или вечерята задължително се пие кафе - нещо, с което също свикнах и дори сега, когато него го няма за няколко дни аз го правя.
Близостта... Не знам, пак мисля, че не зависи от националността, винаги ме държи за ръка, винаги сядаме един до друг. С бившия ми , когато сме ходили в ресторант да хапваме сядахме един срещу друг.
NomNomNom
02-17-2015, 07:32
Докато се делим словесно на българи и чужденци, ще има трудност, иначе не.
Приятелят ми си е човек като човек.
Забавни ситуации, които сме имали поради културни различия ( силно казано културни различия,малко са, но са весели )
Всичко това, което споделям, няма никакво негативно или нетолерантно отношение, просто споделям кое е било по-различно от това, на което съм свикнала да виждам.
- На всеки сме обяснили за моето да и моето не ( body language, дето при нас е различен :Д )
- Нашите шофьори му действат доста .. асиоциално, не иска да излиза много много :Д
- Много се забавлява на историите на родителите ми, общо взето ние тук сме по-wild, те са по-вързани
- Писнало ми е всичките му приятели, мъже, някой от тях на годините на майка ми, да ме целуват и прегръщат и за здрасти, и за чао :Д Неудобно ми е понякога такава близост, при това сред жените им, но за тях си е абсолютно ок и нормално, тъй че всъщност свикнах вече.
- Една негова приятелка, омъжена, е доста близка с един негов приятел - постоянно се гушкат в леглото под завивките и гледат филми, но са приятели от 15г. и вероятно е нормално. Те тримата, и мъжът й, са си приятели от университета.
Та, имам предвид, доста физическа близост, което е много приятно да видиш.
- Приятелите му и той са атеисти, но държавата е католическа и монархия, и всичко важащо за този тип държави важи.
Останалите много държат на традициите, но мен съвсем не ме бърка. Но .. като започне да ми разказва за перковците му познати, един с жена 9г. , без да правят секс, и чак след 9г. като се женят правят секс ( на по 30 и двамата ) - и всичко това, защото това момче , като било на 18-19, целунало друго момиче, и приятелката му ... 9г. не му пуска. :Д Преди бракът :Д
- Също, повечето там ако не са религиозни, членуват в някакъв идиотски култ, я на вампири, я на някой филм - и става дума за жени на около 35, с две деца, включително :Д
- Ах, един ден приятелят ми започна да сипва комплименти на майка ми да й пращам. От тез обичайните , да й кажа, че щерка й е много красива и умна, но започна да сипва комплименти и на майка ми - да й кажа, че е много красива, и се оказа, че те така си пращат комплименти на чуждите майки и било нормално :Д
- Също, било нормално работници по строежи, или мъже, където и да е било, ако те харесат, да ти кажат, че си красива, или че имаш хубави крака и т.н. , не те обиждат и т.н.
Иначе, много си държат на семействата и на връзките, също много големи кавалери като цяло.
Езикови проблеми нямаме, fluent english говорящи сме, никакви драми и проблеми от тази гледна точка. Започнала съм да уча езика, че .. там повечето възрастни не вдяват инглиш :Д
edit: забравих проклетата им сиеста , следобедното спане след обяд.
Обядват към 2 - 2:30 тамошно време ( а аз съм свикнала в 11:30 с колегите да търчим :Д )
И после спят 1-2 часа, пък аз хич не мога да спя следобяд.
Вечерят към 10:30, което пак ми е късно.
В момента съм в такава връзка, в началото , преди да започнем, докато все още бяхме на ниво - познати, които си пият кафе, ми беше притеснено, защото имам съмнения в това колко е добър английския ми, но с времето се отпуснах и сега си говоря с него съвсем свободно, винаги, когато не мога да намеря точната дума успяваме да се разберем с лекота със синоними. Той се старае да учи бг, аз се старая да уча, макар че трябва малко повече да наблегна...
Разлика, не знам дали заради националността или си е просто въпрос на възпитание, но той държи много на храната, имам предвид с бившия ми доста често се случваше да ядем веднъж на ден, някакви боклуци - сандвичи и т.н. Сегашния ми приятел много държи на обяда и вечерята. Другото, което на мен ми се струва различно, но пак е въпрос на възпитание според мен е , че той готви много повече от мен. В повечето случаи дори не ми позволява аз да измия посудата, а го прави той. Това стоене по кафетата, типично за нас, при него го няма - пие си кафето на 3-4 глътки и става, покрай него и аз свикнах така :) След като приключим с обяда или вечерята задължително се пие кафе - нещо, с което също свикнах и дори сега, когато него го няма за няколко дни аз го правя.
Близостта... Не знам, пак мисля, че не зависи от националността, винаги ме държи за ръка, винаги сядаме един до друг. С бившия ми , когато сме ходили в ресторант да хапваме сядахме един срещу друг.
Твоя човек да не е италианец :)
По темата - и моите наблюдения са, че има разлика в отношенията.
Езиковата бариера не е проблем. Учудващо лесно е с езика.
Написаното от TheDeath е направо, като написано от мен. Даже имам съмнения, да не ходим с един и същи мъж :):)
TheDeath
02-17-2015, 10:23
Не, не е италианец :) Португалец е :)
edit: забравих проклетата им сиеста , следобедното спане след обяд.
Обядват към 2 - 2:30 тамошно време ( а аз съм свикнала в 11:30 с колегите да търчим :Д )
И после спят 1-2 часа, пък аз хич не мога да спя следобяд.
Вечерят към 10:30, което пак ми е късно.
Душата ми по националност е като твоята половинка... :( За съжаление, другото ми е българско и всички ме гледат накриво, когато заспя на обяд в офиса...
NomNomNom
02-17-2015, 11:51
Душата ми по националност е като твоята половинка... :( За съжаление, другото ми е българско и всички ме гледат накриво, когато заспя на обяд в офиса...
Хахахах нали :Д
Имат и някои квартални магазини които не работят от 1-2 до 5 ( обедна почивка + сиеста ) :Д
Ама ако работиш в някоя чуждестранна компания с hq там, няма спане :д
да поговорим за седенето в ресторанта
стана ми любопитно
:(
скоро ше пускат сериал по вакантен пост а ти още не си я прочела :(
скоро ше пускат сериал по вакантен пост а ти още не си я прочела :(
няма кой да ми я купи
в събота ми е рождения ден, ще я включа в листа с подаръците :cool:
TheDeath
02-17-2015, 12:39
да поговорим за седенето в ресторанта
стана ми любопитно
Ами не знам до колко е странно и нетипично, но аз с бившите ми винаги съм сядала на маса един срещу друг, когато се храним в ресторант. Докато с него първият път аз седнах срещу него и той веднага се премести до мен, не знам дали е до културата или просто негов навик. А за кафето ако става въпрос - няма го това висене на лафче с часове, сяда се, пие се кафето за макс 2 цигари време и се изчезва.
VinDiesel
02-17-2015, 12:56
Ами не знам до колко е странно и нетипично, но аз с бившите ми винаги съм сядала на маса един срещу друг, когато се храним в ресторант. Докато с него първият път аз седнах срещу него и той веднага се премести до мен, не знам дали е до културата или просто негов навик. А за кафето ако става въпрос - няма го това висене на лафче с часове, сяда се, пие се кафето за макс 2 цигари време и се изчезва.
Не мисля че е до културата, аз го правя същото(това със сядането до теб) . Дали в ресторант или кафене все тая, сядам винаги до нея..
За съжаление не мога да направя сравнение, защото от 10 години вече не съм бил с българка. А това е било още докато съм бил в тийнейджърските години и някак си бяхме много несериозни. Проблемът ми с жените рядко е бил заради различия в културите, защото аз съм много приспособим и лесно намирам синхрон в тези отношения. За мен няма значение от каква националност е жената, която обичам, стига да виждам в нея човешките достойнства, които ценя. Родителите ми винаги са недоволствали, че не мога да си намеря (или не искам) да си намеря българка, за която да се оженя и т.н. и това е ми е голям проблем, защото семейството винаги оказва влияние на връзката. Момичетата винаги са забелязвали неодобрение и това е влияело върху доверието им. Слава богу най-накрая това нещо засега е утихнало, защото приятелката ми е от тяхно приятелско семейство. Макар и от еврейски произход, те я одобряват и гледат много да не ни се месят. На практика тя се държи като българка, макар че повече от половината си живот е живяла в различни страни. А това означава, че за никъде не бързаме и може да се каже се разбираме чудесно.
Разлика виждам като цяло в поведението на източните и западните хора. Най-дълго съм имал връзки с украинка и холандка, които по нищо не си приличат в културата. Холандците са изключително пресметливи и дребнави и кроят елементарни планове за съществуването си. Не бих избрал жена от Запада, въпреки че нищо не пречи любовта ми да ме подведе някой ден. Имал съм връзка и с мюсюлманка, но не разбирайте като българските мюсюлмани, а за арабска мюсюлманка. Това беше страхотно изпитание за мен, понеже се очакваше да спазвам всички обичаи и практически да се превърна в един от тях. Както казах, аз съм приспособим човек и се справях с трудностите, но тя самата пожела да се разделим.
Предполагам много от нас имам наблюдения отстрани, но наистина е предизвикателство за всеки индивидуално да опита такава връзка.