mishity3
02-17-2015, 14:31
По заглавието много от вас най-вероятно ще решат, че той просто вече няма чувства към мен и е продължил напред...Да напълно прави сте- той вече няма чувства към мен и ме остави в миналото си. Иска ми се да можех да кажа същото за себе си, но както подозирате...уви той все още живее в сърцето ми, толкова дълбоко в него, че едва ли някой подозира за това. Въпреки всичко това обаче аз се примирих с поражението си, с това, че не съм най-доброто за него и с това, че той, за разлика от мен, си представя утрешния ден без моят образ. Свикнах и с мисълта, че за него съм просто едно момиче, в което някога е бил влюбен и което е било част от живота му преди време. Днес обаче научих една новина. Разбрах че е загубил паметта си и не помни нищо от последните 3 годни. Разплаках се..представих си как се чувства..изгубен, празен...Това ме уби, защото когато неговото сърце страда- моето плаче. Това значеше, че не помни как се запознахме, дъгите разговори,в които изливах душата си пред него, нито пък първата ни среща и първата целувка..не помни дори онази нощ - първата и последна нощ, която прекарахме заедно. Той не помни, дори не подозира за нещата, които аз никога няма да мога да забравя. Това вече ме срина..примирих се,че не ме обича, но ме утешаваше факта,че някога сърцето му е туптяло за мен и той винаги ще си спомня тези моменти..какво да кажа сега..Вече не намирам утеха в нищо, няма за какво да се хвана, за да продължа напред..изморих се винаги всичко да се обърква. Не знам какво толкова съм направила, но каквото и да е съм си го платила скъпо. Страх ме е, че ще се засечем на някоя улица, в някой магазин или кафе и той ще ме подмине, страх ме е от това, че сърцето му няма да подскочи сещайки се за всичко което сме имали, но знаете ли най-много ме е страх,че ще погледна в очите му и там ще видя това което съм за него - една нищо незначеща непозната..една от всички в кафето или магазина. Страх ме е, че няма да видя онази искрица, която виждах всеки пък щом те погледнех.