misterjb_94
02-18-2015, 18:03
Здравейте!
С огромен интерес чаках деня, в който станах студент.Тресеше ме възрожденски плам за това
да прелистя няколко страници в живота си. Много силно желаех да се запозная със сума
нови хора, с които да завържа добри приятелства и преживявания. Още първите часове на първия
ми учебен ден като студент се заприказвах с всички. Веднага започнах да контактувам с хората
направи ли ми някакво впечатление. Още от първите 2-3 дни започнах да си пиша с едно от моми-
четата от групата ми. Предложих и втората вечер да си говорим по телефона и тя ми звънна
(взела ми номера от останалите). Беше ни супер ентусиазирано да разговаряме и проведохме разговор
(по-скоро разговори) от 11 вечерта до 4 сутринта като буквално заспивахме по телефоните. Бяхме се
разбрали да седим един до друг на другия ден и постоянно се закачаме, бутаме говорим на всякакви теми.
Всеки ден след като тя се прибере (живее в друг град) ми се обаждаше да се чуем и да водим безкрайни
разговори. До този момент тя беше просто едно от момичетата, с които поддържах контакт. Имаше едно
нещо, което ме дразнеше в нея през първите 2-3 седмици в нея - когато приключим с лекциите тя се хващаше
с нейната приятелка от нейния град и веднага тичаха към колата за да се приберат без да ми каже чао
нито да ми махне, чувствах се всякаш се изпарявам в момента в който ни освободят. В поредната вечер, в
която тя ми се обади след като си беше тръгнала и вдигнах и казах че не ми се говори с теб и моментално
и затворих. Тя веднага ми писа и ме пита защо не искам да разговарям с нея. Обясних и че безкрайно ме дразни
факта да си тръгват без да ме отрази и не е като да не си общуваме и говорим до сутринта.
Тази вечер не си говорехме.
На другия ден се случи нещо различно - след като свършихме лекциите тя ме изчака, прегърна ме, усмихна ми се
и ме пита дали ще се чуем вечерта :) изключително много се зарадвах и недочаках и аз и звънях вечерта.
Продължихме да общуваме, да излизаме с групата заедно по кафета, да се закачаме и тн.
След около първия месец се случи нещо подобно, с разликата че обидената беше тя.
Бях я нагрубил, макар и не нарочно и тя спря да ми говори. Стана ми неприятно и се чудех
как да оправя нещата, за това в този ден след като свършихме изтичах надолу и купих една роза от близкия
магазин за цветя и я изчаках. (тогава вече се беше настанила в общежитие и нямаше нужда да си пътува всеки
ден). Обадих и се да слезе да се видим, бях скрил розата зад гърба си, тя се приближи и поднесох цветето!
Милата онемя, пое дълбоко въздух скочи и ме целуна. В този момент се почувствах като истински герой от някоя
приказва и тя беше моята принцеса :)
Започнах наистина да се замислям как ме кара това момиче да се чувствам когато се видим или чуем, и за това
бавно но сигурно започвах да развивам чувствата си. Мина цял месец откакто споделяме поне 1/4 от деня си
заедно. Много ми е трудно попринцип да допусна някого до себе си, и много се изненадах, че започнах да се
разквирвам повече пред нея от колкото бих могъл. Имаше нещо специално в нея, от тези чувства, сещате се,
които не могат да се обеснят. Бях вникнал не във визията и, а във всъшността и :)
Изключително приятно ми беше, когато и правех комплименти а и тя самата ми се радваше.
започвах да си планирам от време на време да правя мили жестове, с които да успея да придам допълнителна
плътност на усмивката и. Правех комплименти вече сравнително често, рисувах и разни неща, купувах и шоколади
и тн.
Веднъж се бяхме събрали вечерта за да купонясваме и аз и тя останахме на саме за момент, хванах я през кръста и
я попитах какви сме си ние всъшност? Тя ме погледна, каза ми, че изобщо не съм и безразличен и че и трябва време.
Започна да става късно и трябваше да се отиде до магазина и ние двамата се облякохме и излезнахме, по пътя аз
приплъзнах ръка по рамото и я обърнах към мен, опитах се да я целуна и тя се дръпна като пак ми каза, че сега
не му е времето. Прибрахме се и след около час пак трябваше да отидем до магазина отново. Тя ме дръпна и вика хайде
с теб излизаме.Вече бяхме подпиинали и при втората разходка до денонощния се бях опитал да я подхвана за ръката,
тя се обърна и тръгна да ме целува.
Аз я избутах и казах, че не искам това да е причината за да се случи нещо такова. Тя се засмя и каза:
-Мислиш ли, че няма да го помня?
след което въпреки се бях извъртял ме захапа за врата. Качихме се в крайна сметка и си прекарахме готино :)
В идните дни когато се мотаем с групата и сме заедно се опитвам да я хвана за ръка, когато ходим редом и тя ме
пускаше, питам я какво има и тя повтаряше че после ще ми каже
Вечерта я попитах по телефона какво е искала да ми каже, и тя отвърна, че за ръце се държат хората които имат
връзка и я попитах ние нямаме ли? Тя смени темата
Много силно бях провокиран да направя нещо, с което да си каже "Да бе, той е искрен, истински, иска да съм
щастлива", но забелязвах, че с всяка една мила крачка, която правех за нея, я избутвах с поне две крачки пред мен
Никога не съм скривал нищо в себе си и винаги съм казвал на всеки това, което не харесвам в него
Понякога ми се случваше да си премълча нещо пред нея, защото знаех че нямаше да и харесва
Бях се превърнал в мекотело.
Събота и неделя тя се прибираше до града и и аз бях обмислил една идея - да взема кола, да взема едно цвете
и да пътувам късно вечер за да я изненадам в кафето в което работи. Никога не съм бил в града и, не знаех
и къде се намира това кафе. Имах единствено името на кафето и голямо желание. В крайна сметка намерих го,
влезнах и тя се шашна! Каза ми само да я изчакам отвън, защото тъкмо затваряли. Тя дойде при мен, подарих и цветето
беше видимо притеснена или изненадана , не знам. От вълнение тя си забрави телефона вътре и вече беше заключено.
Тя дойде с мен и се качихме в близост до една стара крепост и се наслаждавахме на гледката. Поне 2 часа вечерта
откарахме заедно и когато дойде момент да се разделим за да се прибирам се опитах да я целуна - но тя се дръпна
Питах я какво има кое не е наред, и тя ми каза, че е много объркана и не знаела какво да чувства.
От преди знаех, че има и страдание към стара връзка и пределно ясно ми беше, че не трябва да я притискам
за това го карах леко, винаги бях там, винаги бях мил, винаги я изслушвах и преди всичко бях нейн приятел.
Бях започнал да усещам, че колкото повече се бутах тя все по-малко внимание ми търсеше а и ми даваше. Не знаех
дали да се отдръпна, защото може би ще изпусна момента или да продължа да правя мили неща, че да се пречупи.
Наближи коледа и щеше да си замине обратно и нямаше да се видим няколко дни. Бях я поканил да излезем само
двамата по центъра в удобен момент и за двама ни, но тя си намери оправдание.
За коледа реших да и изненадам с малка симпатична кутийка вътре с коледна играчка и няколко шоколадчета на Lind
Когато я привиках да излезе, че да и го дам, имах намерения не да питам какви сме а направо да я убедя.
Когато тя се появи хванах я за ръце, и започнах с репертоара си... Знам.. объркана си трето пето
при което тя ме преряза и каза:
-Не, проблема е, че аз знам какво искам, не мога да отвърна на чувствата ти
и искам да си останем приятели... т
очно тези думи, които най-малко всеки един от нас би искал да чуе
Останах безмълвен извадих кутииката от чантата си, дадох я и просто си тръгнах.
Тогава разбрах магията и смисъла на празниците - те си остават просто обикновенни дни, ако нямаш с кого да ги
споделиш...
След като преминаха празниците и вече си беше тук, излезнахме на кафе и си говорехме кой как е карал другия да
се чувства, кога се е появявало напрежение и тн. но като цяло нищо съществено, накрая ми каза, че тръпката
я нямало и цитирам "човек не търси, това което има" и си тръгна. Тогава ми беше много трудно, исках да се
отдръпна по някакъв начин, но или съм се вманиачавал твърде много, че за кратко време нищо не се оправяше,
защото се притеснявах да не оплескам нещата дори повече.
Имаше известно време, в което не общувахме толкова много, и в последствие започнахме пак много да си говорим
да седим един до друг, разговори с часове докато....
Бяхме на високоговорител и тя с нейната приятелка си говорим тримата. Другото момиче ме пита нещо за еротика
и секс и реших, че е удобен момент да питам моето момиче какво предпочита повече, да я хапят или да я целуват
по врата? При което даде пълен обрат на нещата
-Чакай? От къде на къде ме питаш такива неща?
Какво те интересува тебе личния ми живот? Защо искаш да знаеш, при положение, че няма да разбереш?
и аз оттам напълно не знаех какво да си мисля и започнах да задълбочавам
-Не сме ли си достатъчно близки не се познаваме от вчера, споделяме поне 1/4 от деня си заедно а да не те питам такова нещо?
Дори само приятели
да бяхме?
толкова много задълбочихме, че до сутринта се изеснявахме какви сме си били и какви не сме си.
Много се изпокарахме, и стигнахме до три изхода:
1 - да си останем само приятели (тя беше за това)
2 - да не си говорим повече
3 - да намеря начин да оправя нещата (мой вариант)
Накрая и треснах телефона и си го изключих.
Няколко дни след това тя имаше рожден ден, за които имах милиони неща планирани в готовност, които се разпаднаха
като сирене във вода
Беше ме поканила преди този тежък разговор, който проведохме, и на другия ден я попитах дали поканата все още важи
защото все пак ние реално обмисляхме да не сме приятели повече.
В крайна сметка аз се реших да отида:
С огромен интерес чаках деня, в който станах студент.Тресеше ме възрожденски плам за това
да прелистя няколко страници в живота си. Много силно желаех да се запозная със сума
нови хора, с които да завържа добри приятелства и преживявания. Още първите часове на първия
ми учебен ден като студент се заприказвах с всички. Веднага започнах да контактувам с хората
направи ли ми някакво впечатление. Още от първите 2-3 дни започнах да си пиша с едно от моми-
четата от групата ми. Предложих и втората вечер да си говорим по телефона и тя ми звънна
(взела ми номера от останалите). Беше ни супер ентусиазирано да разговаряме и проведохме разговор
(по-скоро разговори) от 11 вечерта до 4 сутринта като буквално заспивахме по телефоните. Бяхме се
разбрали да седим един до друг на другия ден и постоянно се закачаме, бутаме говорим на всякакви теми.
Всеки ден след като тя се прибере (живее в друг град) ми се обаждаше да се чуем и да водим безкрайни
разговори. До този момент тя беше просто едно от момичетата, с които поддържах контакт. Имаше едно
нещо, което ме дразнеше в нея през първите 2-3 седмици в нея - когато приключим с лекциите тя се хващаше
с нейната приятелка от нейния град и веднага тичаха към колата за да се приберат без да ми каже чао
нито да ми махне, чувствах се всякаш се изпарявам в момента в който ни освободят. В поредната вечер, в
която тя ми се обади след като си беше тръгнала и вдигнах и казах че не ми се говори с теб и моментално
и затворих. Тя веднага ми писа и ме пита защо не искам да разговарям с нея. Обясних и че безкрайно ме дразни
факта да си тръгват без да ме отрази и не е като да не си общуваме и говорим до сутринта.
Тази вечер не си говорехме.
На другия ден се случи нещо различно - след като свършихме лекциите тя ме изчака, прегърна ме, усмихна ми се
и ме пита дали ще се чуем вечерта :) изключително много се зарадвах и недочаках и аз и звънях вечерта.
Продължихме да общуваме, да излизаме с групата заедно по кафета, да се закачаме и тн.
След около първия месец се случи нещо подобно, с разликата че обидената беше тя.
Бях я нагрубил, макар и не нарочно и тя спря да ми говори. Стана ми неприятно и се чудех
как да оправя нещата, за това в този ден след като свършихме изтичах надолу и купих една роза от близкия
магазин за цветя и я изчаках. (тогава вече се беше настанила в общежитие и нямаше нужда да си пътува всеки
ден). Обадих и се да слезе да се видим, бях скрил розата зад гърба си, тя се приближи и поднесох цветето!
Милата онемя, пое дълбоко въздух скочи и ме целуна. В този момент се почувствах като истински герой от някоя
приказва и тя беше моята принцеса :)
Започнах наистина да се замислям как ме кара това момиче да се чувствам когато се видим или чуем, и за това
бавно но сигурно започвах да развивам чувствата си. Мина цял месец откакто споделяме поне 1/4 от деня си
заедно. Много ми е трудно попринцип да допусна някого до себе си, и много се изненадах, че започнах да се
разквирвам повече пред нея от колкото бих могъл. Имаше нещо специално в нея, от тези чувства, сещате се,
които не могат да се обеснят. Бях вникнал не във визията и, а във всъшността и :)
Изключително приятно ми беше, когато и правех комплименти а и тя самата ми се радваше.
започвах да си планирам от време на време да правя мили жестове, с които да успея да придам допълнителна
плътност на усмивката и. Правех комплименти вече сравнително често, рисувах и разни неща, купувах и шоколади
и тн.
Веднъж се бяхме събрали вечерта за да купонясваме и аз и тя останахме на саме за момент, хванах я през кръста и
я попитах какви сме си ние всъшност? Тя ме погледна, каза ми, че изобщо не съм и безразличен и че и трябва време.
Започна да става късно и трябваше да се отиде до магазина и ние двамата се облякохме и излезнахме, по пътя аз
приплъзнах ръка по рамото и я обърнах към мен, опитах се да я целуна и тя се дръпна като пак ми каза, че сега
не му е времето. Прибрахме се и след около час пак трябваше да отидем до магазина отново. Тя ме дръпна и вика хайде
с теб излизаме.Вече бяхме подпиинали и при втората разходка до денонощния се бях опитал да я подхвана за ръката,
тя се обърна и тръгна да ме целува.
Аз я избутах и казах, че не искам това да е причината за да се случи нещо такова. Тя се засмя и каза:
-Мислиш ли, че няма да го помня?
след което въпреки се бях извъртял ме захапа за врата. Качихме се в крайна сметка и си прекарахме готино :)
В идните дни когато се мотаем с групата и сме заедно се опитвам да я хвана за ръка, когато ходим редом и тя ме
пускаше, питам я какво има и тя повтаряше че после ще ми каже
Вечерта я попитах по телефона какво е искала да ми каже, и тя отвърна, че за ръце се държат хората които имат
връзка и я попитах ние нямаме ли? Тя смени темата
Много силно бях провокиран да направя нещо, с което да си каже "Да бе, той е искрен, истински, иска да съм
щастлива", но забелязвах, че с всяка една мила крачка, която правех за нея, я избутвах с поне две крачки пред мен
Никога не съм скривал нищо в себе си и винаги съм казвал на всеки това, което не харесвам в него
Понякога ми се случваше да си премълча нещо пред нея, защото знаех че нямаше да и харесва
Бях се превърнал в мекотело.
Събота и неделя тя се прибираше до града и и аз бях обмислил една идея - да взема кола, да взема едно цвете
и да пътувам късно вечер за да я изненадам в кафето в което работи. Никога не съм бил в града и, не знаех
и къде се намира това кафе. Имах единствено името на кафето и голямо желание. В крайна сметка намерих го,
влезнах и тя се шашна! Каза ми само да я изчакам отвън, защото тъкмо затваряли. Тя дойде при мен, подарих и цветето
беше видимо притеснена или изненадана , не знам. От вълнение тя си забрави телефона вътре и вече беше заключено.
Тя дойде с мен и се качихме в близост до една стара крепост и се наслаждавахме на гледката. Поне 2 часа вечерта
откарахме заедно и когато дойде момент да се разделим за да се прибирам се опитах да я целуна - но тя се дръпна
Питах я какво има кое не е наред, и тя ми каза, че е много объркана и не знаела какво да чувства.
От преди знаех, че има и страдание към стара връзка и пределно ясно ми беше, че не трябва да я притискам
за това го карах леко, винаги бях там, винаги бях мил, винаги я изслушвах и преди всичко бях нейн приятел.
Бях започнал да усещам, че колкото повече се бутах тя все по-малко внимание ми търсеше а и ми даваше. Не знаех
дали да се отдръпна, защото може би ще изпусна момента или да продължа да правя мили неща, че да се пречупи.
Наближи коледа и щеше да си замине обратно и нямаше да се видим няколко дни. Бях я поканил да излезем само
двамата по центъра в удобен момент и за двама ни, но тя си намери оправдание.
За коледа реших да и изненадам с малка симпатична кутийка вътре с коледна играчка и няколко шоколадчета на Lind
Когато я привиках да излезе, че да и го дам, имах намерения не да питам какви сме а направо да я убедя.
Когато тя се появи хванах я за ръце, и започнах с репертоара си... Знам.. объркана си трето пето
при което тя ме преряза и каза:
-Не, проблема е, че аз знам какво искам, не мога да отвърна на чувствата ти
и искам да си останем приятели... т
очно тези думи, които най-малко всеки един от нас би искал да чуе
Останах безмълвен извадих кутииката от чантата си, дадох я и просто си тръгнах.
Тогава разбрах магията и смисъла на празниците - те си остават просто обикновенни дни, ако нямаш с кого да ги
споделиш...
След като преминаха празниците и вече си беше тук, излезнахме на кафе и си говорехме кой как е карал другия да
се чувства, кога се е появявало напрежение и тн. но като цяло нищо съществено, накрая ми каза, че тръпката
я нямало и цитирам "човек не търси, това което има" и си тръгна. Тогава ми беше много трудно, исках да се
отдръпна по някакъв начин, но или съм се вманиачавал твърде много, че за кратко време нищо не се оправяше,
защото се притеснявах да не оплескам нещата дори повече.
Имаше известно време, в което не общувахме толкова много, и в последствие започнахме пак много да си говорим
да седим един до друг, разговори с часове докато....
Бяхме на високоговорител и тя с нейната приятелка си говорим тримата. Другото момиче ме пита нещо за еротика
и секс и реших, че е удобен момент да питам моето момиче какво предпочита повече, да я хапят или да я целуват
по врата? При което даде пълен обрат на нещата
-Чакай? От къде на къде ме питаш такива неща?
Какво те интересува тебе личния ми живот? Защо искаш да знаеш, при положение, че няма да разбереш?
и аз оттам напълно не знаех какво да си мисля и започнах да задълбочавам
-Не сме ли си достатъчно близки не се познаваме от вчера, споделяме поне 1/4 от деня си заедно а да не те питам такова нещо?
Дори само приятели
да бяхме?
толкова много задълбочихме, че до сутринта се изеснявахме какви сме си били и какви не сме си.
Много се изпокарахме, и стигнахме до три изхода:
1 - да си останем само приятели (тя беше за това)
2 - да не си говорим повече
3 - да намеря начин да оправя нещата (мой вариант)
Накрая и треснах телефона и си го изключих.
Няколко дни след това тя имаше рожден ден, за които имах милиони неща планирани в готовност, които се разпаднаха
като сирене във вода
Беше ме поканила преди този тежък разговор, който проведохме, и на другия ден я попитах дали поканата все още важи
защото все пак ние реално обмисляхме да не сме приятели повече.
В крайна сметка аз се реших да отида: