View Full Version : Творчество
problematichna lichnost
02-22-2015, 19:11
Здравейте! Премествам темата тук, защото я бях пуснала в Тийн учител. Понеже много обичам да пиша разни неща и ми се иска да ги споделям с някого, да обменяме мнения, та имам следния въпрос: Има ли тук хора, които също като мен пишат и искат да споделят? Мисля, че може да се получи интересно. Няма значение какъв жанр са нещата, просто да са си ваши.
Благодаря
anonymous908491
02-22-2015, 19:58
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/556221-8-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%28%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B D-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%29/page7
Ако искаш продължи историята, някои влизаме тук само заради нея и вече се отчайваме
^Ох, боже. Поне темите в "Лично творчество" не прецаквай, моля.
Аз наскоро си изрових тетрадките със стихотворения. Стана ми много мило като си препрочетох някои. Помня с какъв жар ги бях писал, с любов и мъка, други с яд. Никога не съм ги пускал в интернет, някои дори никой не ги е чел освен мен. Напоследък ми беше хрумнала идеята да си направя творчески блог. Все още не съм се решил.
Докато писах това се сетих за най-важния съвет, който мога да ти дам(а и предполагам не само аз). Пиши с душата си, страдай преди листа, бъди напълно искрена. Тогава е истинско.
Здравей ;3 Аз обичам да пиша стихчета, но като цяло повечето са ми на английски..Имам точно 3 на български ;д По-лесно ми е да си боравя с английския и ми се получават по-добре. Не съм ги споделяла никога никъде просто защото разкриват част от мен и не знам как хората биха реагирали. Защо не споделиш някое тук, ако желаеш ^^ Много ми е любопитно как мислят другите и през какви трудности минават през живота си, а чрез изкуството най-лесно се изразяват мисли, чувства и емоции.
problematichna lichnost
02-23-2015, 15:31
Добре, страхотно е, че намерих пишещи хора. Искате ли да направим нещо като литературна дискусия? Обожавам да пиша стихотворения, но трудно излизат. Имам доста, повечето от тях са ужасно мрачни - за смърт, отчаяние и т.н. Сега се старая да са по-позитивни. Всички са свързани само с любовта обаче. Иска ми се да пиша и на други теми, имате ли идеи? Проблемът при мен е, че някак сама се спирам без да искам. Сега работя по по-мащабно произведение и то ме поглъща напълно, не мога да пиша стихотворения в момента. Моля за някакви съвети и теми ако мога така да се изразя и ако искате мога да постна някое мое нещо? :) :) :)
П.С Не ме занимавайте с тези историйки :)
ами, аз пиша, от 7 години по-сериозно и целенасочено.
напоследък не поствам активно онлайн, но иначе показвам най-често ТУК (https://art7ess.wordpress.com).
то писането, малко или много, започва с четенето. в рефлексията се раждат и темите, и формите. аз ти препоръчвам да попиваш и други изкуства, те винаги се захранват едно-друго.))
та, ти какво четеш/гледаш/слушаш?
други изкуства, те винаги се захранват едно-друго
mnogo vqrno!!!
problematichna lichnost
02-23-2015, 18:55
Слушам метък и рок - Rammstein, Kampfar, Stahlmann, Breaking Benjamin, We Butter The Bread With Butter. Обичам да гледам филми и се старая да гледам често, а от книгите - най-любим ми е Стивън Кинг.
problematichna lichnost
02-23-2015, 18:56
показвам най-често ТУК (https://art7ess.wordpress.com).
Кое по-точно?
Можеш ли да постнеш някое твое стихотворение ^^ Иначе като цяло и моите са по-мрачни ;д
Кое по-точно?
там има и линк към фб, като не можеш да се ориентираш във wp;
иначе целият раздел е за лично творчество, чувствай се свободна да пускаш теми с твои неща. винаги се намира кой да коментира;
kaRamella
02-24-2015, 13:14
^Ох, боже. Поне темите в "Лично творчество" не прецаквай, моля.
Аз наскоро си изрових тетрадките със стихотворения. Стана ми много мило като си препрочетох някои. Помня с какъв жар ги бях писал, с любов и мъка, други с яд. Никога не съм ги пускал в интернет, някои дори никой не ги е чел освен мен. Напоследък ми беше хрумнала идеята да си направя творчески блог. Все още не съм се решил.
Докато писах това се сетих за най-важния съвет, който мога да ти дам(а и предполагам не само аз). Пиши с душата си, страдай преди листа, бъди напълно искрена. Тогава е истинско.
Ако стихотворенията които пишеш са хубави , защо да ги пускаш онлайн в блог? Разпечатай ги във някое издателство като стихосбирка и я пусни на пазара за благотворителност например. Има много кучета без дом и нужда от приюти,храна и медицинска помощ . Същото бих казала и за сиропиталищата ни, но там парите влизат в други джобове за жалост.
problematichna lichnost
02-24-2015, 14:49
Ще сложа едно мрачно и едно от по - новите:
Сънните облаци надвисват над мен,
студен и черен копнежът се усмихва,
залезът мъртъв сърцето огрява,
безмълвна луната над мене остава.
Как тихо е! Пусто и мрачно,
някъде тихо се спотайва прозрачно
Нищото и Безумието го прегръща,
по избелелите страници времето се връща.
Под пепелището дните скърбят,
празни и пусти - те силно горчат,
пътека без край към тебе върви,
огън оранжев тихо гори.
Загубена е,
надеждата напусна сърцето,
главата отново прегръщат ръцете,
сянка от мрака безшумно израства,
огънят завинаги безмълвно изгасва.
Това е от 2014, от мрачния период.
Следващото пак е от 2014, но вече е по-различно:
Свежо утро- дъжд вали,
изнизват се леко кратките дни,
всеки сен тичам, към залеза отивам,
всяка вечер вино от лунни лъчи отпивам.
Нежно се ронят секунди като сълзи,
времето ме гледа с твоите очи,
ръката ти бяла крепко държа,
времето с устни да спирам ще продължа.
Когато тази сутрин отворих очи,
мирис ме лъхна на всежи морски вълни,
крясък на чайки, развълнувано море,
синьо, сънено - златно небе.
С боси нозе се разходих по плажа,
на слънцето очите си исках да покажа,
то подари ми един бляскав, топъл лъч,
прегърнах го, изригна зората изведнъж.
Кажете ми мнението си, интересно ми е :)
problematichna lichnost
02-24-2015, 14:52
Да, разгледах има много интересни неща.
Не съм мислил в такава насока. Просто си мислех, че искам да видят бял свят. Да бъдат четени. Да предадат чувствата, които съм вложил.
Трудно е да се коментират чужди стихотворения. Чувства. Могат да бъдат тъй различни, да придобиват такива форми, че аз да не ги разбера. И да не съм ги почувствал по този начин.
Мисля, че всеки поет понякога попада в бездната. А тя е черна, толкова черна, че не вижда нищо друго. Все пак мисля, че си преувеличила. Което е нормално, де. По-младите имаме навика и желанието да преувеличаваме. Чернилката е непрогледна. Светлината изгаря. Това е малката ми забележка.
Също смятам, че се нарушава ритмиката на някои места, което обаче по-лесно можеш да научиш. И съответно поправиш.
@oizys
Бих те чел, ако дадеш тази възможност. ^______^
problematichna lichnost
02-24-2015, 17:14
Кажи ми къде според теб се нарушава ритъма?
П.С Благодаря ти :3
Здравейте, аз пиша от скоро. Бях мотивирана от един специален за мен човек. И открих, че чрез стихотворенията/поезията успявам да изразя чувствата си по-добре. Живея в Германия и в училище сме правели анализа на стихотворения, така че знам какво представлява и мога да кажа, че римата може да я няма, може да я има, може да се променя, на места да липсва и прочие, така че не е фатално.
Колкото до стихотворенията, смятам че са много хубави. Продължавай да пишеш, ако ти харесва. И споделяй по някое друго стихотворение със нас. :D
@oizys
Бих те чел, ако дадеш тази възможност. ^______^
Аз нямам нищо против да споделя, просто не исках да нахалствам. Ето трички (1 на български и 2 на английски):
Това е малко слабо, но просто си е моето мнение:
Липсва ми старото време,
сега на никого за нищо не му дреме.
Хората преди бяха различни,
а сега всичко изглежда трагично.
Насилие властва навред,
вече никой не гледа напред.
Всички във страх живеят
и плачат, не се смеят.
Животът за хората не е ценен,
защото сега целият свят е пленен.
Технологии мозъците на всички заблуждават,
глупави и зли хора преобладават.
Познати навсякъде се намират,
но приятели трудно се избират.
Никой не е готов да се жертва за теб,
всеки използва те, все едно си предмет.
Сега на никого за нищо не му дреме,
наистина много ми липсва старото време.
Това го написах докато бях в болница :
I've decided yet and nothing can change my mind
I'll become a doctor and I'll help you fight.
You'll be okay, I will make you healthy.
It doesn't matter if you are poor or wealthy.
It might hurt a little, you'll feel pain
But life is a sickness - it's not a game.
My heart won't decieve you, I won't let you die.
I'll be by your side just promise me not to cry.
I know you don't know me but something has combined
our lifes for a moment and we need to fight.
That's the only way to survive
in this terrible thing called life.
И това е от един мрачен период от живота ми, но ми е и любимото (то си личи де..):
The rain is falling drop by drop,
the sun is waiting it to stop.
She is standing there alone
in a place really far from home.
The scars on her arm, the memory of the past,
it all remains and it'll last...
She couldn't stop her pain,
she was all alone.
Everything she did was in vain,
she had nowhere to go.
Always feeling depressed,
always pressed by stress.
Always trying to hide
all of this awful pain inside.
Always on her own,
searching for the long lost home...
Ако може някакви критики/съвети ще съм благодарна.
anonymous908491
02-25-2015, 17:09
^Ох, боже. Поне темите в "Лично творчество" не прецаквай, моля.
Аз съм луд
@oizys
Много хубави и сърцераздирателни стихотворения, браво
She couldn't stop her pain,
she was all alone.
Everything she did was in vain,
she had nowhere to go. това ти ли си или някой друг
problematichna lichnost
02-26-2015, 14:59
Благодря ти :)
problematichna lichnost
02-26-2015, 15:00
Последното стихотворение е убийствено според мен <3
problematichna lichnost
02-26-2015, 15:03
Сега ще ви споделя нещо, което не е стихотворение, но мисля, че пак става :)
Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какафонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце?
Може би съм останала сама в несъществуващия свят?
Къде са очите ми, защо не виждам след като се събудих?
Или това просто е ослепителното слънце?
Каква е тази сянка на хоризонта?
Или може би не е на хоризонта?
Съвсем близо до мен...?
Защо очите му угаснаха?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са чайките, кикотещи се над тежките вълни?
Къде съм аз, защо не се виждам?
Защо не съществувам?
Може би светът се е самоунищожил!
Или това просто е ослепителното слънце!!
Това съм го писала много късно през нощта, не помня кога, бях в много странно настроение, нямах желание за нищо :)
problematichna lichnost
02-26-2015, 15:04
Страхотно! Много се радвам, че има хора като вас всички тук :3 :3 :)
Kaena Smith
02-26-2015, 16:22
problematichna lichnost ,това последното страшно ме радва! :)
Защо не си му сложила заглавие(не че е задължително :D) ?
Сега ще ви споделя нещо, което не е стихотворение, но мисля, че пак става :)
Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какафонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце?
Може би съм останала сама в несъществуващия свят?
Къде са очите ми, защо не виждам след като се събудих?
Или това просто е ослепителното слънце?
Каква е тази сянка на хоризонта?
Или може би не е на хоризонта?
Съвсем близо до мен...?
Защо очите му угаснаха?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са чайките, кикотещи се над тежките вълни?
Къде съм аз, защо не се виждам?
Защо не съществувам?
Може би светът се е самоунищожил!
Или това просто е ослепителното слънце!!
Това съм го писала много късно през нощта, не помня кога, бях в много странно настроение, нямах желание за нищо :)
Твоето е нещо като поема, но не съм сигурна. Иначе се е получило много хубаво. От къде ви хрумват на всички да пишете такива неща? :D
това ти ли си или някой друг
Еми да...Всичко е пряко свързано с живота ми ;д Радвам се, че ви харесват и че намерих къде да ги споделя ^^
Липсва ми старото време,
сега на никого за нищо не му дреме.
Хората преди бяха различни,
а сега всичко изглежда трагично.
Насилие властва навред,
вече никой не гледа напред.
Всички във страх живеят
и плачат, не се смеят.
Животът за хората не е ценен,
защото сега целият свят е пленен.
Технологии мозъците на всички заблуждават,
глупави и зли хора преобладават.
Познати навсякъде се намират,
но приятели трудно се избират.
Никой не е готов да се жертва за теб,
всеки използва те, все едно си предмет.
Сега на никого за нищо не му дреме,
наистина много ми липсва старото време.
Много е хубаво . :) Предполагам ,че имаш още такива и ще съм много щаслив ако ги споделиш с нас . Дано не ти преча с това мое желание .
незнам дали има такова нещо като "патент за текст" ама вземи провери,щото туко-виж някой от планета ти го откраднал ;д
:)
Вихър вее, по челото ми се разпръсква,
Докато ме издигаш нагоре в небесата,
Там към където гледат децата, мечтата...
Извисявам се над птиците, дъха ми, оредял,
Облаците ме обгръщат, а аз разпилявам ги,
Виждам пътя към звездите, наближавам ги,
Към луната ме насочи и там ме остави,
и ,за да гледаме заедно картината, остани.
Моля помогнете на Ренета и споделете проекта й с повече хора. Нека българската поезия се развива.
http://krile.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D 0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2