Toloveandhate
03-03-2015, 14:24
Здравейте,като за начало ще помоля само за сериозни коментари,а не бръщолевици да си намеря нова приятелка и т.н.,защото наистина ми е много трудно в момента и за първи път пиша във форум.Само тези,които са изпадали в подобна ситуация ще ме разберат.Ще очаквам повече мнения от дамите,защото повече става на въпрос за мислене.Та ситуацията е следната:
Имах сериозна приятелка,бяхме заедно 4 години,всичко беше наред,обичах я ужасно много както и тя мен,бяхме почти неразделни и т.н.През 2014 започнах да усещам малко по малко,че я губя защото тя завършваше училище и щеше да кандидатства.Приеха я в университет,бала и мина,но на втората и бална се скарахме по телефона и тя поиска почивка 1-2 седмици.Тогава и казах,че не приемам такива почивки и т.н.След няколко разговора тя ми се обади разплакана и каза,че ме обича ужасно много.Дойде септември месец,тя замина да учи,аз останах тук в нашия град да работя.Бяхме заедно,всичко беше добре,докато не дойде края на ноември/началото на декември.Скарахме се 1 път и не се чувахме около седмица-2,понеже и 2мата се инатихме.Както и да е,аз и се обадих единия ден,разплакахме се и 2мата,оправихме се,а като се видяхме все едно не се бяхме виждали от години.Обещах и никога повече да не се карам с нея,така и започнах да правя в последствие,но всеки път когато се примирявах с нея и се мъчех да не се караме,тя още повече започваше да вика и т.н.,докато не се скарахме наново в началото на декември.Отново 1 седмица не се чувахме,докато не и се обадих и тя каза,че не иска да сме заедно,защото нещата не вървели и искала да бъде сама.След десетки разговори и 2-3 излизания,осъзнах,че наистина сме разделени.След това изпаднах в ужасна депресия,постоянно мислех за нея,говорих със сестра и,с най-добрата и приятелка и те ме убеждаваха,че тя си няма никой и им е казвала.че не иска никой след мен.За 2 месеца се чухме 2 пъти.Но преди 2-3 дена тя качи снимка във фейса и тогава разбрах,че си има приятел.По ирония на съдбата се чухме след 2 дена и тя сама предожи да излезем на кафе.Държахме се добре,поговорихме,посмяхме се малко,разпитах я за новия и и разбрах,че още януари месец са тръгнали.Нито съм се кара с нея,даже го приех спокойно.Докато и казвах какво ново има покрай мен,тя се разплака ( не знам защо),каза само,че и е мъчно за мен и че и е гадно,че ме е накарала да страдам.След това сама си каза,че на няколко пъти е искала да ми звънне просто ей така,да ме чуе,да сподели,защото и е било тежко в него момент,но не ми е звъняла или писала,защото е щяла да ме нарани,при което аз й казах,че няма такова нещо и винаги може да ми звънне.През цялото време се държа добре,няколко пъти се прегърнахме,няколко пъти се разплака(не ми каза защо),игра си с мен,въобще се държа почти както когато бяхме заедно.Тя сама ми каза,че с новия и приятел не е нищо сериозно,просто на 8ми декември са се харесали.Даже след месец завършвал и щели да се разделят (макар че аз не й вярвам).Дори нямали обща снимка,явно само секс и излизания..
Та искам да попитам вас,дами,как да разбирам тези нейни мисли,нейното държание,и мога ли да си я върна обратно според вас.Отново ще помоля за сериозни коментари.Благодаря предварително.
Имах сериозна приятелка,бяхме заедно 4 години,всичко беше наред,обичах я ужасно много както и тя мен,бяхме почти неразделни и т.н.През 2014 започнах да усещам малко по малко,че я губя защото тя завършваше училище и щеше да кандидатства.Приеха я в университет,бала и мина,но на втората и бална се скарахме по телефона и тя поиска почивка 1-2 седмици.Тогава и казах,че не приемам такива почивки и т.н.След няколко разговора тя ми се обади разплакана и каза,че ме обича ужасно много.Дойде септември месец,тя замина да учи,аз останах тук в нашия град да работя.Бяхме заедно,всичко беше добре,докато не дойде края на ноември/началото на декември.Скарахме се 1 път и не се чувахме около седмица-2,понеже и 2мата се инатихме.Както и да е,аз и се обадих единия ден,разплакахме се и 2мата,оправихме се,а като се видяхме все едно не се бяхме виждали от години.Обещах и никога повече да не се карам с нея,така и започнах да правя в последствие,но всеки път когато се примирявах с нея и се мъчех да не се караме,тя още повече започваше да вика и т.н.,докато не се скарахме наново в началото на декември.Отново 1 седмица не се чувахме,докато не и се обадих и тя каза,че не иска да сме заедно,защото нещата не вървели и искала да бъде сама.След десетки разговори и 2-3 излизания,осъзнах,че наистина сме разделени.След това изпаднах в ужасна депресия,постоянно мислех за нея,говорих със сестра и,с най-добрата и приятелка и те ме убеждаваха,че тя си няма никой и им е казвала.че не иска никой след мен.За 2 месеца се чухме 2 пъти.Но преди 2-3 дена тя качи снимка във фейса и тогава разбрах,че си има приятел.По ирония на съдбата се чухме след 2 дена и тя сама предожи да излезем на кафе.Държахме се добре,поговорихме,посмяхме се малко,разпитах я за новия и и разбрах,че още януари месец са тръгнали.Нито съм се кара с нея,даже го приех спокойно.Докато и казвах какво ново има покрай мен,тя се разплака ( не знам защо),каза само,че и е мъчно за мен и че и е гадно,че ме е накарала да страдам.След това сама си каза,че на няколко пъти е искала да ми звънне просто ей така,да ме чуе,да сподели,защото и е било тежко в него момент,но не ми е звъняла или писала,защото е щяла да ме нарани,при което аз й казах,че няма такова нещо и винаги може да ми звънне.През цялото време се държа добре,няколко пъти се прегърнахме,няколко пъти се разплака(не ми каза защо),игра си с мен,въобще се държа почти както когато бяхме заедно.Тя сама ми каза,че с новия и приятел не е нищо сериозно,просто на 8ми декември са се харесали.Даже след месец завършвал и щели да се разделят (макар че аз не й вярвам).Дори нямали обща снимка,явно само секс и излизания..
Та искам да попитам вас,дами,как да разбирам тези нейни мисли,нейното държание,и мога ли да си я върна обратно според вас.Отново ще помоля за сериозни коментари.Благодаря предварително.