ForYa
03-14-2015, 11:34
Първо искам да кажа ,че силно се надявам той да не виси по форуми като мен и да не види това :D
Историята е много позната и детска...Мисля, че всички сте били на мое място.
От доста време следя форуми и търся нещо, което да се доближава.Е, намерих една тема, но тя не ми помогна.Реших най-накрая да се регистрирам и да напиша за проблема си.
Еми аз съм момиче...И очевидно съм влюбена.Въпросното момче е от моя клас и не го намирах за интересен...До преди 1-2 месеца.Започна когато разбрах, че имаме повече от 1-2 общи неща.50% от живота ни минава по един начин.Един ден през едно междучасие събрах смелост и споделих на една приятелка, тя пази всички мои тайни.(И аз нейните)Неусетно започнах всеки час да гледам към него, докато той не забеляза това и ми намигна...(Не съм сигурна дали беше точно намигане...Едното му око беше затворено, той се беше усмихнал и гледаше към мен)От тогава си засичаме погледите много често.
Ние не общуваме...Имаме си фейсбуците, но не си пишем.Гледа да е до мен, ако се засечем на вратата ми прави знак да мина първа.Не се закача с мен, не ми взима тетрадки, учебници и такива.(Това ме обърква, защото момчетата показват, че харесват някого като не го оставят на спокойствие...Или може би той се счита голям за това?Което ме радва,защото така не ме кара да го мразя.)Пробвам да го заговарям, но той гледа надолу и говори тихо.Може да се срамува...Случвало се е да съм до него и да забелязвам, че той се притеснява.Не се противи когато приятелете му ми казват нещо за него.(Повечето момчета ги е страх случайно някой да не каже тяхната тайна)Винаги след като той ми направи знак, докато го гледам или ми се усмихне, ме кара да се чувствам объркана.
Това беше от мен.Кажете мнението си.Извинявам се за грешките, но наистина много бързах докато писах.Благодаря за вниманието.
Историята е много позната и детска...Мисля, че всички сте били на мое място.
От доста време следя форуми и търся нещо, което да се доближава.Е, намерих една тема, но тя не ми помогна.Реших най-накрая да се регистрирам и да напиша за проблема си.
Еми аз съм момиче...И очевидно съм влюбена.Въпросното момче е от моя клас и не го намирах за интересен...До преди 1-2 месеца.Започна когато разбрах, че имаме повече от 1-2 общи неща.50% от живота ни минава по един начин.Един ден през едно междучасие събрах смелост и споделих на една приятелка, тя пази всички мои тайни.(И аз нейните)Неусетно започнах всеки час да гледам към него, докато той не забеляза това и ми намигна...(Не съм сигурна дали беше точно намигане...Едното му око беше затворено, той се беше усмихнал и гледаше към мен)От тогава си засичаме погледите много често.
Ние не общуваме...Имаме си фейсбуците, но не си пишем.Гледа да е до мен, ако се засечем на вратата ми прави знак да мина първа.Не се закача с мен, не ми взима тетрадки, учебници и такива.(Това ме обърква, защото момчетата показват, че харесват някого като не го оставят на спокойствие...Или може би той се счита голям за това?Което ме радва,защото така не ме кара да го мразя.)Пробвам да го заговарям, но той гледа надолу и говори тихо.Може да се срамува...Случвало се е да съм до него и да забелязвам, че той се притеснява.Не се противи когато приятелете му ми казват нещо за него.(Повечето момчета ги е страх случайно някой да не каже тяхната тайна)Винаги след като той ми направи знак, докато го гледам или ми се усмихне, ме кара да се чувствам объркана.
Това беше от мен.Кажете мнението си.Извинявам се за грешките, но наистина много бързах докато писах.Благодаря за вниманието.