Просто да споделя .

[POPPOKE]

Здравейте. Момче на 17 съм. 11 клас , нямам приятели от класа си , по скоро само врагове ... а тези които имам ( от другаде ) не са точно това което аз искам . Чувствам се като в някаква еуфория , но не точно . Изпитвам някакви смесени чувства ( понякога - депресия , някакво превъзбудено чувство и лек оптимизъм ) и постоянно си мисля за това какво ще се случи с мен догодина и дали ще успея да се справя сам . Дали ще успея да си взема изпитите с добри оценки ( аз съм около 4,5,6 но в момента наистина започвам да се старая) , дали ще успея да се запиша там където искам , дали ще ме приемат , дали ще успея да намеря приятели и приятелка . Дали след това ще работя това което искам !? Или ще ходя с нежелание на работа , просто защото така трябва , за да преживявам и да съществувам . Дори още не знам каква специалност да избера . Страх ме е и да не направя същата грешка и да избера нещо грешно или пък да попадна сред хора , сред които няма да мога да изживея оставащите си години свобода , да се забавлявам заедно с тях , да изпитам тръпката от любовта , от сериозната връзка . Страх ме е да не пропилея нови 5 години от живота си в нищото .
Благодаря за времето .

[knganchev]

Учи. Не го мисли толкова. До следващата година има време. До тогава можеш да намериш това, в което си добър. За да намериш сериозна връзка трябва да опиташ от всичко и да не я търсиш, тя ще те намери. Излизай с момичета и се наслаждавай на моментите.