Djovani
03-20-2015, 12:30
Добър ден,
Имам чудесна приятелка,нещата бях добре,карахме се,но никога нещо сериозно,разбирахме се,тя беше момичето,което си заслужаваше поне в моите очи беше най-красивата,най-забавната и т.н. Живеехме заедно,учим в различни университети,аз работя,след лекции и тя винаги си беше в къщи след това.Аз се дипломирам,а тя е 2ри курс,аз съм 3 години по-голям от нея.Бяхме заедно,когато беше още 8ми клас,бяхме заедно за около 2 години,но след това се разделихме,за около две години,сега сме пак заедно от около 2години,всичко е окей или беше.През 2те години в които се бяхме разделили,направих много неща,тя ги нарича грешки,аз ги наричам опит.Бях с различни момичета,някои от които тя познаваше,други не,имаше някакви проблеми тогава,но отминахме този етап от отношенията ни.Аз бях доста зает последните месеци,с работата и университета,отделно най-добрия ми приятел се прибра от Америка и прекарвам и доста време с него,но винаги канех и нея,но тя все отказваше,все си намираше оправдание.Намирах време,да вечерям с нея,да излизаме да гледаме някой филм или да се разходим.Преди 1 месец се разделихме,тя просто си събра багажа и си тръгна,каза ми че ме обича,но трябва да се разделим.Опитах се да я търся,да опитам да оправя нещата или поне да получа някакво обяснение,но тя отказа.До преди 2 вечери,когато я видях в едно заведение в центъра,когато ме видя дойде при мен веднага и каза,че ми дължи извинение и ще дойде вкъщи след няколко часа.Когато дойде,изглеждаше различно,държеше се странно това е което ми каза и не мога да го разбера,просто не мога "Никога не ни е било писано да бъдем заедно,опитвахме се,не съм искала да те нараня,не съм и тук заради това,съжалявам ако го правя.Искам да ти кажа,че ме обичаше повече от достатъчно,че сигурно никой няма да ме обича толкова колкото ти,не и по прекрасния начин,който ти го направи.Искам да продължиш,аз и ти не можем да бъдем заедно,ще намериш друга която няма да те наранява,която няма те кара да плачеш.Всичко беше по-лесно когато бяхме деца,но нещата се усложняват,обичам те толкова много." Думите й ми се запечатаха в главата,не мога да разбера какво се случи,защо се случи,аз исках да се оженя за това момиче,но когато я видях да ми казва тези неща,красивите й зелени очи бяха пълни със сълзи,знам че ме обича и явно не е достатъчно щастлива с мен.Казах й,че я обичам достатъчно че да я оставя да си тръгне щом това иска,че нейното щастие означава всичко за мен,че е без значение дали ще ме нарани просто искам да е щастлива.Тя ме прегърна и продължи да плаче,извини ми се и каза че всичко е приключило още преди 4 години,просто е обичала само мен досега.
Не съм съсипан,живота ми продължава,но се чувствам празен,не мога да отида да споделя на приятелите си,защото не говорим за такива неща,не мога да обяснявам на най-добрия си приятел,как очите ми са били пълни със сълзи пред приятелката ми,която ме остави.За това реших да пиша тук,нямам нужда от разбиране или от съвет,всичко е приключило просто не знам исках да го споделя на някого,защото на всички казвам,че не е станало кой знае какво,че съм добре,но се чувствам празен.Не съм нещастен,не съм и щастлив,просто не чувствам нищо.Ставам сутрин,отивам в университета,след това на работа,прибирам се,излизам с приятели и след това спя.И на следващия ден отново същото.
Извинявам се,ако не е това мястото където трябваше да пиша,просто наистина имах нужда да споделя с някого.Благодаря на тези,които го прочетоха.
Имам чудесна приятелка,нещата бях добре,карахме се,но никога нещо сериозно,разбирахме се,тя беше момичето,което си заслужаваше поне в моите очи беше най-красивата,най-забавната и т.н. Живеехме заедно,учим в различни университети,аз работя,след лекции и тя винаги си беше в къщи след това.Аз се дипломирам,а тя е 2ри курс,аз съм 3 години по-голям от нея.Бяхме заедно,когато беше още 8ми клас,бяхме заедно за около 2 години,но след това се разделихме,за около две години,сега сме пак заедно от около 2години,всичко е окей или беше.През 2те години в които се бяхме разделили,направих много неща,тя ги нарича грешки,аз ги наричам опит.Бях с различни момичета,някои от които тя познаваше,други не,имаше някакви проблеми тогава,но отминахме този етап от отношенията ни.Аз бях доста зает последните месеци,с работата и университета,отделно най-добрия ми приятел се прибра от Америка и прекарвам и доста време с него,но винаги канех и нея,но тя все отказваше,все си намираше оправдание.Намирах време,да вечерям с нея,да излизаме да гледаме някой филм или да се разходим.Преди 1 месец се разделихме,тя просто си събра багажа и си тръгна,каза ми че ме обича,но трябва да се разделим.Опитах се да я търся,да опитам да оправя нещата или поне да получа някакво обяснение,но тя отказа.До преди 2 вечери,когато я видях в едно заведение в центъра,когато ме видя дойде при мен веднага и каза,че ми дължи извинение и ще дойде вкъщи след няколко часа.Когато дойде,изглеждаше различно,държеше се странно това е което ми каза и не мога да го разбера,просто не мога "Никога не ни е било писано да бъдем заедно,опитвахме се,не съм искала да те нараня,не съм и тук заради това,съжалявам ако го правя.Искам да ти кажа,че ме обичаше повече от достатъчно,че сигурно никой няма да ме обича толкова колкото ти,не и по прекрасния начин,който ти го направи.Искам да продължиш,аз и ти не можем да бъдем заедно,ще намериш друга която няма да те наранява,която няма те кара да плачеш.Всичко беше по-лесно когато бяхме деца,но нещата се усложняват,обичам те толкова много." Думите й ми се запечатаха в главата,не мога да разбера какво се случи,защо се случи,аз исках да се оженя за това момиче,но когато я видях да ми казва тези неща,красивите й зелени очи бяха пълни със сълзи,знам че ме обича и явно не е достатъчно щастлива с мен.Казах й,че я обичам достатъчно че да я оставя да си тръгне щом това иска,че нейното щастие означава всичко за мен,че е без значение дали ще ме нарани просто искам да е щастлива.Тя ме прегърна и продължи да плаче,извини ми се и каза че всичко е приключило още преди 4 години,просто е обичала само мен досега.
Не съм съсипан,живота ми продължава,но се чувствам празен,не мога да отида да споделя на приятелите си,защото не говорим за такива неща,не мога да обяснявам на най-добрия си приятел,как очите ми са били пълни със сълзи пред приятелката ми,която ме остави.За това реших да пиша тук,нямам нужда от разбиране или от съвет,всичко е приключило просто не знам исках да го споделя на някого,защото на всички казвам,че не е станало кой знае какво,че съм добре,но се чувствам празен.Не съм нещастен,не съм и щастлив,просто не чувствам нищо.Ставам сутрин,отивам в университета,след това на работа,прибирам се,излизам с приятели и след това спя.И на следващия ден отново същото.
Извинявам се,ако не е това мястото където трябваше да пиша,просто наистина имах нужда да споделя с някого.Благодаря на тези,които го прочетоха.