Самота ..

[nikobiersack]

От няколко месеца съм без приятел чуствах се добре, макарче вътрешно ми беше болно и тъжно за любимия.Става въпрос за момче с което бяхме заедно преди 1 година.Когато се разделихме бях съсипана.Нямах желание за нещо и по цял ден плачех, сънувах го, мислех за него - къде е?с коя е?щастлив ли е?Измина време..Опитвах с други момчета, но сравнението си оставаше чувствата не бяха мъртви към него.С него бях най - щастлива.Случвало ми се е дори да се разплача от радост когато той е до мен и ме прегръща.Връзката ни не беше дълга, но за мене сякаш времето беше спряло.Изминаха 8-9 месеца .. Аз все още се сещах за него и изпитвах липсата му.Виждах го често се засичахме по улиците.Той ми се усмихваше.Аз не издържах и реших да го потърся.. да му споделя какво чувствам към него.Да разбере, че не съм го забравила.Тогава той ми каза, че същото се случва и с него..Каза, че не е спирал да мисли за мен и съм му липсвала толкова много.Повярвах му...Поканих го още на следващия ден в къщи.Той естествено дойде.Всичко беше толкова хубаво.Разказа ми доста неща, които е преживял за тия пусти месеци.Обаче имаше нещо..Каза ми, че ме обича още, но не иска да е с мен, защото има друго момиче.Дефактно сме били двете.Докато го прегръщах плачех тихо, беше ми тъжно, че не е мой, но вярвах, че ме обича и ще вземе решението да и с мен!Тръгна си.Не ме потърси ден, два, три.Тогава аз реших да му пиша, липсваше ми всичко у него.Помолих го да излезем, казах му, че имам нужда да го видя.Но той ми каза, че нямал.Трябвало да го забравя.Каза че обичал друго момиче.След тези думи.. всичко се промени.Бях бясна, бях тъжна, некотролируема.Не знаех, какво правя.Само плачех, знаех, че той се подигра за пореден път с мен.Знаех, че не знае какво е любов.Но така ми се искаше думите му да бяха истина..
След около месец разбрах от най добрия му приятел, каква била цялата работа.Той се е зарибявал с много момичета докато е бил с мен преди една година.Казвал е на всяка от там, че я обича.Търсел е секс нищо друго.Продължавах да го срещам случайно по улиците.Сърцето ми продължаваше да тупка така силно, стомаха ми да се свива, и краката ми да се подкосяват когато погледите ни се срещнат.Минаха няколко месеца от тогава.Последния месец обаче, нещо се случи с мен.Сякаш не изпитвам нищо от вътре, само една тъмна празнина, сякаш вътрешно съм мъртва.Виждам го .. но тръпката сякаш е изчезнала.Чувствам се самотна.Не искам други момчета нито пък него.Не искам да се влюбвам отново, защото знам колко трудно ми беше.Казват, че "няма по самотен човек от този, който е преживял любимия си" дали аз именно това чувствам - самотата?И какво трябва да направя, как да се справя?Да опитам с някое момче или какво?Кажете ми..

[TheDeath]

Защо първо не си дадеш малко време? Защо ти е веднага да скачаш в нова връзка?
Седни и си подреди приоритетите, помисли какво е важното за теб на този етап - образование, работа, не знам на колко си, но можеш да се съсредоточиш над нещо такова, докато болката от това, че си била измамена отмине. Замисли се дали си струва да си в такова състояние, заради някой, който те е лъгал? Обичала си го, но ти си се влюбила във фалшивия образ на човек, който си смятала, че също те обича, а в крайна сметка това е било една маска, вероятно ти дори не познаваш човека зад тази маска. Не си и струва да го опознаваш, щом се е отнесъл така с теб.
Понякога самотата не е лоша, имаш време да откриеш себе си и какво точно искаш от живота си. Не позволявай разочарованието от един пръч да те озлоби към всички мъже, правилния човек е някъде там, просто трябва време и да си малко по-наясно със себе си, за да го откриеш и когато това стане да можеш да го разпознаеш. Не бързай, не е казано до ден-два-три да си преживяла всичко и да си хепи с някой друг, всяко нещо с времето си

[Azoria]

^^Това мнение изчерпа темата. Успех! :)

[SheIsWolf]

Релаксирай!След няколко дена всичко ще мине :)

[nikobiersack]

Страхувам се, че тази празнина, която чувствам в момента ще ме довърши.В смисъл ако опитам с някое момче, ме е страх да не се чувствам самотна.Разбирате ли ме, не съм самотна защото нямам приятел.Ами защото явно любовта си е отишла и в сърцето ми е празно..Тръпката я няма, ревността и страста..Сякаш ние момче не е достойно да промени това.Толкова съм разочарована от момчетата с които съм била, че се чудя дали изобщо съществува човек, който да ме увъжава и обича такава каквато съм.Без оправдания, без извинения.. да гори за мен, да иска да ме вижда, да има нужда от мен..

[jghgh]

няма да те довърши, никой не е умирал от разбито сърце.
ще поболи, поболи, и ще мине.. дай си време! щом си толкова емоционална, може би ще ти отнеме поне няколко месеца, докато възстановиш.
а този тотално не те е заслужавал,даже трябва да си щастлива че си нямаш вече работа с него - доста незрял и долен човек.


по-добре не се хвърляй в нови връзки, а си дай време само за теб си, време да се излекуваш, да се настрадаш... да обърнеш внимание на СЕБЕ СИ, не само на другите, момчетата и т.н. ..


и да, свестни момчета има, тука форумките ще потвърдят 8-) .. но сега наистина не е време да се занимаваш отново с връзки, след като страдаш още. дай си време да възстановиш

[102]

то и съфорумниците ще потвърдят че има свестни момчета

<---

[SHPAIdURmeN]

Авторке, вслушай се в първото мнение, няма нужда излишно да философстваш.

[mucinka95]

В момента изпитвам същото ,което и ти . Много добре разбирам какво чувстваш...колко ти е самотно и празно.. И аз преди около 10-тина месеца приключих дълга връзка , от която просто се съсипах.. При мен нямаше други момичета,но имаше лъжи, мноооого лъжи... Все още не мога да го забравя, а и той не ми дава тази възможност , въпреки че искам да продължа напред без него. Мисля ,че трябва просто да осъзнаем на какво ни учи всичко това, да продължаваме без да повтаряме грешките си,или да прощаваме тяхните за стотен път.Просто излизай,забавлявай се ,не мисли за човек когото те е наранил.Всичко се връща рано или късно .. а и животът продължава с тях или без тях горе главата , времето лекува :)