nikobiersack
03-25-2015, 11:29
От няколко месеца съм без приятел чуствах се добре, макарче вътрешно ми беше болно и тъжно за любимия.Става въпрос за момче с което бяхме заедно преди 1 година.Когато се разделихме бях съсипана.Нямах желание за нещо и по цял ден плачех, сънувах го, мислех за него - къде е?с коя е?щастлив ли е?Измина време..Опитвах с други момчета, но сравнението си оставаше чувствата не бяха мъртви към него.С него бях най - щастлива.Случвало ми се е дори да се разплача от радост когато той е до мен и ме прегръща.Връзката ни не беше дълга, но за мене сякаш времето беше спряло.Изминаха 8-9 месеца .. Аз все още се сещах за него и изпитвах липсата му.Виждах го често се засичахме по улиците.Той ми се усмихваше.Аз не издържах и реших да го потърся.. да му споделя какво чувствам към него.Да разбере, че не съм го забравила.Тогава той ми каза, че същото се случва и с него..Каза, че не е спирал да мисли за мен и съм му липсвала толкова много.Повярвах му...Поканих го още на следващия ден в къщи.Той естествено дойде.Всичко беше толкова хубаво.Разказа ми доста неща, които е преживял за тия пусти месеци.Обаче имаше нещо..Каза ми, че ме обича още, но не иска да е с мен, защото има друго момиче.Дефактно сме били двете.Докато го прегръщах плачех тихо, беше ми тъжно, че не е мой, но вярвах, че ме обича и ще вземе решението да и с мен!Тръгна си.Не ме потърси ден, два, три.Тогава аз реших да му пиша, липсваше ми всичко у него.Помолих го да излезем, казах му, че имам нужда да го видя.Но той ми каза, че нямал.Трябвало да го забравя.Каза че обичал друго момиче.След тези думи.. всичко се промени.Бях бясна, бях тъжна, некотролируема.Не знаех, какво правя.Само плачех, знаех, че той се подигра за пореден път с мен.Знаех, че не знае какво е любов.Но така ми се искаше думите му да бяха истина..
След около месец разбрах от най добрия му приятел, каква била цялата работа.Той се е зарибявал с много момичета докато е бил с мен преди една година.Казвал е на всяка от там, че я обича.Търсел е секс нищо друго.Продължавах да го срещам случайно по улиците.Сърцето ми продължаваше да тупка така силно, стомаха ми да се свива, и краката ми да се подкосяват когато погледите ни се срещнат.Минаха няколко месеца от тогава.Последния месец обаче, нещо се случи с мен.Сякаш не изпитвам нищо от вътре, само една тъмна празнина, сякаш вътрешно съм мъртва.Виждам го .. но тръпката сякаш е изчезнала.Чувствам се самотна.Не искам други момчета нито пък него.Не искам да се влюбвам отново, защото знам колко трудно ми беше.Казват, че "няма по самотен човек от този, който е преживял любимия си" дали аз именно това чувствам - самотата?И какво трябва да направя, как да се справя?Да опитам с някое момче или какво?Кажете ми..
След около месец разбрах от най добрия му приятел, каква била цялата работа.Той се е зарибявал с много момичета докато е бил с мен преди една година.Казвал е на всяка от там, че я обича.Търсел е секс нищо друго.Продължавах да го срещам случайно по улиците.Сърцето ми продължаваше да тупка така силно, стомаха ми да се свива, и краката ми да се подкосяват когато погледите ни се срещнат.Минаха няколко месеца от тогава.Последния месец обаче, нещо се случи с мен.Сякаш не изпитвам нищо от вътре, само една тъмна празнина, сякаш вътрешно съм мъртва.Виждам го .. но тръпката сякаш е изчезнала.Чувствам се самотна.Не искам други момчета нито пък него.Не искам да се влюбвам отново, защото знам колко трудно ми беше.Казват, че "няма по самотен човек от този, който е преживял любимия си" дали аз именно това чувствам - самотата?И какво трябва да направя, как да се справя?Да опитам с някое момче или какво?Кажете ми..