View Full Version : Любовта?
Може би всички са имали по-една такава любов.Аз имах бях на 18 и срещнах едно момиче,не беше случайно,всъщност исках да излизам с нея,за да накарам бившата ми приятелка да ревнува,но с течение на времето,започнах да харесвам това момиче.Тя беше на 16 тогава,красива,умна и много забавна,обожавах я.За по-малко от месец бях луд по нея,не исках да я загубя за нищо на света,както и тя мен.Обожавах усмивките й,смеха й,когато съм я разсмял и не можеше да спре да се смее и издаваше много смешен звук и започваше още повече да се смее.Как сутрин ми се обаждаше да стана за училище,а тя беше 2ра смяна,ставаше в 6 сутринта,да ме събуди да не закъснея,защото бях 12ти клас,учеше с мен за матурите,по-точно ме караше да уча,а аз обичах да правя всичко с нея,сигурно благодарение на нея ги взех,защото нямаше да седна да уча,влязох в университета който исках,започнах работа,но тя все още беше до мен,дори когато нямах време за нея.Не ме остави,обичаше ме,а аз давах всичко за нея.Спомням си,че родителите ни бяха сигурно по-щастливи от нас,майка ми я обожаваше,а нейната сигурно беше влюбена в мен,с нашата любов правехме и другите щастливи,не можех да повярвам,че можеш да обичаш някого до толкова,че да те боли когато го няма,че когато сте се скарали за някоя глупост да не можеш да дишаш,но беше факт и беше прекрасно.Бяхме заедно 3 години и нещо,когато един ден аз бях заминал за 2 седмици с приятели на морето и просто нямах време за нея,дори не се сещах за нея,не й се обаждах,не й пишех..Едната вечер ми се обади,искаше да ми разкаже какво й се е случило през деня,беше щастлива,но аз бях с приятели,забавлявах се и й казах,че нямам време за нейните глупости.Когато се върнах,сякаш не я исках повече,не знам какво беше станало с мен,но сякаш й се бях наситил,започнахме да се караме и след около месец се разделихме,беше трудна раздялата,бяхме израснали заедно,бяхме преживели много неща,хубави и лоши.Търсехме се,карахме се,плачехме,обичахме се,раздялата ни продължи около месец,когато окончателно приключихме,аз започнах да излизам с колеги от университета доста по често,до след още месец когато я видях с мой познат,аз ги бях запознал,не бих казал,че ми беше близък приятел,но да..тогава всичко в мен се пречупи,когато я видях с друг,щастлива,усетих ужасна болка.Не можех да спя,не можех да ям,не можех да дишам,всички се притесняваха за мен,най-вече родителите ми,отидох на лекар защото имах постоянно сърцебиене,оказа се че е на психична основа,започнах да взимам успокоителни.След около 8 месеца вече всичко беше окей,чувствах се добре,имах си приятелка,бях щастлив доколкото можех.Тогава тя се върна в живота ми,беше се разделила с въпросното момче,дойде вкъщи и започнахме да говорим,казвахме си всичко,което ни се беше случило през последните 8-9 месеца,сподели ми за това момче,буквално всичко,но сякаш слушах някое random момиче,а не Моето Момиче тогава разбрах,че всичко е приключило,тя искаше да се съберем,но аз просто не виждах смисъл.
Всичко това се случи преди 4 години някъде,сега съм на 24 влюбвах се доста пъти имах 2-3 красиви връзки,но никога не ми се случи да бъда толкова влюбен,толкова щастлив и толкова наранен,имаше момиче което обичах,бяхме заедно година и нещо,изневери ми и пак не ме болеше толкова,никога отново не почувствах това което беше с малкото ми момиче.Та въпроса ми е смятате ли,че може наистина да имаме някакъв лимит на чувствата и любовта и да ги изразходим,лимит на сълзите и болката,които сме изхабили по любовта и след това може да ги изпитваме всички тези емоции,но не и с такава сила ?
Та въпроса ми е смятате ли,че може наистина да имаме някакъв лимит на чувствата и любовта и да ги изразходим,лимит на сълзите и болката,които сме изхабили по любовта и след това може да ги изпитваме всички тези емоции,но не и с такава сила ?
Задавала съм си същия въпрос. И смятам,че никога друга любов няма да е като първата истинска. Може би всяка любов се различава от другите, но първата е тази,която ти оставя най-дълбокия белег. После сякаш си претръпнал за много емоции, но се надявам, че не е лимит, а по-скоро защитен механизъм и след достатъчно време, при подходящ човек може да обичаш пак толкова силно, че защо не и повече? Но никога не се забравя как си обичал първия път.
всъщност постът на азория заслужава отделна тема
доста може да се поспори
Това е моето мнение, не е необходимо някой да се съгласява. Както казах и аз съм се чудила същите работи, но още съм на ранен етап след приключването на моята първа любов,че да вадя мъдрости и поуки и дори да имам някакво конкретно мнение по въпроса. След година-две-три сигурно ще гледам на нещата по съвсем различен начин.
Нямам нищо против да поспорите тук? За това е форум,защото и на мен ми е интересно какво мислят хората по този въпрос.Иначе Azoria напълно съгласен съм с теб,че всяка любов се различава,но кога е Първата любов? Тази,която те е наранила най-много ли,как можеш да прецениш,кого си обичал повече и кого не?
как можеш да прецениш,кого си обичал повече и кого не?
Нима не можеш?
Извинявай, от описаното останах с впечатление,че това ти е било първата истинска любов.
Ами не? С всяко момиче е различно как да знам,коя съм обичал повече,никога не е едно и също.
Ами не знам предполагам,може и тя да е била,просто ми е интересно дали смятате,че може в един момент просто да усетите,че си претръпваш,влюбен си,обичаш отново,нараняват те,но не е толкова силно както преди.Както като дете като падаш и си жулиш колената примерно и след 5тия път вече не те боли толкова,нещо такова ли се получавА?
forside1
03-27-2015, 22:11
Защо искаш да класифицираш силата на любовта по болка, страдание и т.н. Може би най-силната любов е тази която е оставила най-много приятни спомени у теб след раздялата :) . Да, първата любов е силна защото си несигурен, неопитен изпитваш нови чувства/емоций, за първи път приемаш друг човек в живота си, нормално е. Чувствата не могат да се "захабят". Може би следващата, осъзнатата любов е дори още по-силна точно поради същите причини, че вече си сигурен какво търсиш, опитен, наясно с чувствата си и т.н. Все пак, един човек превърне ли се в целият свят за теб.... първа, осъзната или каквато и да е, любовта си е любов : )
TheDeath
03-30-2015, 06:46
В моя живот всяка любов е била различна, като сила и усещане. Смея да твърдя, че съм имала 2 любови преди настоящата, с която ги смятам 3. Останалите връзки са били просто привличане, но не и любов.
Може би за всеки е различно, за мен всяка следваща е по-силна от предишната, или поне аз се влюбвам по-силно от предния път. Първата ми любов е свързана с много борба, много сълзи, много тежки моменти, затова и когато приключи ми олекна, с течение на времето осъзнах, че всичко, което съм дала е било твърде много в сравнение с полученото.
Според мен човек сам слага спирачки на чувствата си, защото е бил наранен и изпитва страх да не се повтори. Лимита на чувствата и сълзите си го слагаме сами - така си мисля.
била съм в този период и може би все още съм до няква степен. добре го каза. сякаш съм се изчерпала. 'дала' съм по-голямата част от чувствата, които съпътстват любовта. всичко останало бледнее. насилвам се да бъда по-отдадена, но някак не се получава. може би влагаме прекалено много в първата любов, имаме прекомерни очаквания. така де, пубертетът е възрастта на извънмерното самозадоволяване и когато всичко свърши разбираш, че си емоционално изпразнен /метафора ;д/.
пубертетът е възрастта на извънмерното самозадоволяване и когато всичко свърши разбираш, че си емоционално изпразнен /метафора ;д/.
Не, просто се променя начинът ти на възприятие. Любовта след пубертета просто се усеща различно. Всъщност любовта във всяка възраст е различна като наситеност на емоции. Но не е нито по-слаба, нито по... плитка.
Ясно е,че е различно съгласен съм,но някак си като си дал повече,отколкото явно е би трябвало,всяко нещо има лимит в един момент се изчерпва,интересно ми е дали мислите,че така може да са и чувствата,влюбването,любов та дали тя може да има лимит? Да сте имали няколко силни любови до 25 и например да сте изхабили 60-70% от чувствата си,от любовта си,а след това за правилната и на време любов,да нямате достатъчно за да дадете,не че не искате,а просто да усещате липса?
Да сте имали няколко силни любови до 25 и например да сте изхабили 60-70% от чувствата си,от любовта си,а след това за правилната и на време любов,да нямате достатъчно за да дадете,не че не искате,а просто да усещате липса?
Ако не изпитваш нужда да дадеш, тогава любов ли е? И ако е истинската, не би ли трябвало да искаш да се раздадеш?
Струва ми се, че бъркаш "връзка" и "любов". Те не са взаимозаменяеми през цялото време.
Аз казах,да нямаш достатъчно за да дадеш,а не че не изпитваш нужда.Тоест според теб има една истинска любов или поне аз така разбирам или може да имаш 5 истински? Ако е една коя ще е? Първата ли? Каква гаранция имаш,ако е последната,той/тя може да си тръгне,ако за теб е истинската значи ли и че за другия е така?Ако си изживял истинската и след това нямаш достатъчно любов да предложиш на следващата? Това питах аз,може и да бъркам "връзка" и "любов",просто ми е интересно какво смятате,имахме такава дискусия в университета и ни посъветваха да разпитаме и други хора,даже имам и така да го кажем въпросник,но няма да го приложа тук,просто ако не е проблем ми е интересно да коментирате и да изкажете мнение,ще ми помогнете доста.
sl1nceetoo
03-30-2015, 15:35
Според мен няма как да съпоставяме различните любови. Равностойни са, щом все пак ги наричаме любови. Просто всяка от тях се изразява по различен начин, различна е тръпката, заради това, че пред теб стои различен човек.
И това, че веднъж си обичал силно и истински- не означава, че няма да ти се случи пак.
И едва ли първата е най- силна. При повечето хора първата просто е най- болезнена и от там идва и идеята, че е най- силна, прочувствена.
И сигурно има момент, в който се чувстваш празен и сякаш няма какво да дадеш на партньора си, но няма как да е за постоянно.
Хората сме емоционални. Дори да си бил разочарован и да си мислиш, че си изтощен и неспособен на повече любов, все ще се намери човек, който да ти я възпламени отново. И не става въпрос само за междуполовите връзки. Дори семейството, приятелите са способни чрез любовта ти да те заредят така, че да си способен да си раздадеш.
Тоест според теб има една истинска любов или поне аз така разбирам или може да имаш 5 истински?
Всяка любов е истинска.
Всяка любов е истинска.
Хареса ми това,ще го използвам,но можеш ли да се обосновеш,кое смяташ за истинско и коя любов в такъв случай е фалшива?
Според мен няма как да съпоставяме различните любови. Равностойни са, щом все пак ги наричаме любови. Просто всяка от тях се изразява по различен начин, различна е тръпката, заради това, че пред теб стои различен човек.
И това, че веднъж си обичал силно и истински- не означава, че няма да ти се случи пак.
И едва ли първата е най- силна. При повечето хора първата просто е най- болезнена и от там идва и идеята, че е най- силна, прочувствена.
И сигурно има момент, в който се чувстваш празен и сякаш няма какво да дадеш на партньора си, но няма как да е за постоянно.
Хората сме емоционални. Дори да си бил разочарован и да си мислиш, че си изтощен и неспособен на повече любов, все ще се намери човек, който да ти я възпламени отново. И не става въпрос само за междуполовите връзки. Дори семейството, приятелите са способни чрез любовта ти да те заредят така, че да си способен да си раздадеш.
Да,да съгласен съм,но тук трябва да изключим семейството и приятелите,визираме само любовта между двойки.
Хората сме твърде емоционални бих казал,за това в курса който уча,се учим как да контролираме емоциите си,което е напълно възможно и реално,всичко е на психическа основа и на подсъзнателно ниво,така че смятате ли,че ако решиш например,че първата ти любов е най-истинската,единствената и си категорично сигурен/а,че няма друга любов за теб е възможно това да се случи? Това да се бориш и да не се отказваш без значение какво се случва?
Хареса ми това,ще го използвам,но можеш ли да се обосновеш,кое смяташ за истинско и коя любов в такъв случай е фалшива?
Нещо не ми разсъждаваш добре.
Аз ти казвам, че всяка любов е истинска, а ти ме питаш коя тогава е фалшива... Противоречие, ала бала?
Ох,извинявай просто дискутирах с други хора докато отговарях тук и се разсеях.Окей тогава все пак да обясниш ти как преценяваш любовта,ясно всяка е истинска но ако може да обясниш чувствата си или нещо такова.