BakerStreet
03-28-2015, 21:45
Здравейте, чета форума от години и съм получавал милиони съвети без дори да задавам въпрос. Ето, че и моят момент настъпи.
Ами какво да кажа. Имам нужда от помощ.
Всичко започна от преди 3 години, когато излязох с едно момиче, което се оказа, че излиза с друго момче и драмата беше много голяма и триъгълна, при което тя скъса с него, за да тръгне с мен. Всичко това беше, защото аз бях готов да се отдръпна.
Минаха 2 години. По време на първата ни година заедно, всичко беше наред, тя започна да живее у нас, защото идваше от друг град, за да учи. И нашите много я харесаха.
Една вечер ми сподели, какво е правила с дугото момче, докато е излизала с мен. (Тогава научих, че тези факти не ме интересуват)
От споделеното, сякаш нещо вътре в мен започна да се пречупва, но пък връзката си беше перфектна, докато не дойде момента в който станахме по-интимни. Тогава просто не се получаваше. Нито аз бях достатъчно привлечен сексуално от нея, нито имах опита да я накарам да се отпусне.
Останахме си без активен сексуален живот, но взаимоотношенията ни на психическа основа бяха перфектни.
В един момент започнах да усещам една празнина в себе си.. Сякаш нещо не е съвсем наред в тази връзка.. Сякаш си разговарям с приятели. Разликата е че се целуваме..
Преди 1 година говорих за това с нея и се разделихме. Раздялата беше много тежка.
Толкова тежка, че мой приятел трябваше да присъства, за да бъде като мост на чувствата там..
Минаха 2 месеца и всички чувства трябваше да са преключили, но тя продължаваше да вярва, че може да се върна при нея.
Не знам защо реших, че е добра идея... Но го направих... Върнах се при нея, само и само да й дам втори шанс.
Мина 1 година и 4 месеца от тогава...
Отношенията ни са добре, тя прави всичко възможно да съм добре.. Но просто не чувствам нищо... Нищо....
Знам, че много мъже и жени ще ми кажат, "Ти не я заслужаваш, за това по-добре не я губи!", но не е това въпроса.
Аз не изпитвам тази искра, която те кара да мислиш за човека.
Заминах за чужбина, сега не съм в България, само и само, за да следя мечтите си и исках и тя да завърши и да следва мечтите си сред най-добрите и да помага на семейството си финансово.
Знам, че ако я зарежа сега, първо ще разочаровам родителите си, после ще разочаровам нейните родители и трето, тя ще спре да се бори. А е много умно и способно момиче...
Кажете ми, какво да правя.. Как да постъпя. Не мога да крия повече, че не виждам бъдеще в тази връзка. Просто не съм способен да лъжа.
Имам нужда от помощ.
Ами какво да кажа. Имам нужда от помощ.
Всичко започна от преди 3 години, когато излязох с едно момиче, което се оказа, че излиза с друго момче и драмата беше много голяма и триъгълна, при което тя скъса с него, за да тръгне с мен. Всичко това беше, защото аз бях готов да се отдръпна.
Минаха 2 години. По време на първата ни година заедно, всичко беше наред, тя започна да живее у нас, защото идваше от друг град, за да учи. И нашите много я харесаха.
Една вечер ми сподели, какво е правила с дугото момче, докато е излизала с мен. (Тогава научих, че тези факти не ме интересуват)
От споделеното, сякаш нещо вътре в мен започна да се пречупва, но пък връзката си беше перфектна, докато не дойде момента в който станахме по-интимни. Тогава просто не се получаваше. Нито аз бях достатъчно привлечен сексуално от нея, нито имах опита да я накарам да се отпусне.
Останахме си без активен сексуален живот, но взаимоотношенията ни на психическа основа бяха перфектни.
В един момент започнах да усещам една празнина в себе си.. Сякаш нещо не е съвсем наред в тази връзка.. Сякаш си разговарям с приятели. Разликата е че се целуваме..
Преди 1 година говорих за това с нея и се разделихме. Раздялата беше много тежка.
Толкова тежка, че мой приятел трябваше да присъства, за да бъде като мост на чувствата там..
Минаха 2 месеца и всички чувства трябваше да са преключили, но тя продължаваше да вярва, че може да се върна при нея.
Не знам защо реших, че е добра идея... Но го направих... Върнах се при нея, само и само да й дам втори шанс.
Мина 1 година и 4 месеца от тогава...
Отношенията ни са добре, тя прави всичко възможно да съм добре.. Но просто не чувствам нищо... Нищо....
Знам, че много мъже и жени ще ми кажат, "Ти не я заслужаваш, за това по-добре не я губи!", но не е това въпроса.
Аз не изпитвам тази искра, която те кара да мислиш за човека.
Заминах за чужбина, сега не съм в България, само и само, за да следя мечтите си и исках и тя да завърши и да следва мечтите си сред най-добрите и да помага на семейството си финансово.
Знам, че ако я зарежа сега, първо ще разочаровам родителите си, после ще разочаровам нейните родители и трето, тя ще спре да се бори. А е много умно и способно момиче...
Кажете ми, какво да правя.. Как да постъпя. Не мога да крия повече, че не виждам бъдеще в тази връзка. Просто не съм способен да лъжа.
Имам нужда от помощ.