Старата песен на нов глас

[ladyinwhite]

Здравейте! Чудех се много дали е нужно да прибягвам до това, да пиша във форум, който е пълен с непознати хора, но найстина не знам вече какво да правя и от кого да искам съвет. Всъщност не знам дали ми тябва съвет. Може би просто искам да си излея мъката. Като цяло аз съм много общителен човек, разбирам се с почти всички, усмихнат и положително настроена личност съм. Или поне бях. Преди 3 години се запознах с едно момче. Честно казано в началото въобще не ми беше приятен, с времето започнахме да се опознаваме и осъзнах, че времето прекарано с него ми е повече от приятно. Той успяваше да ме отдалечи от натовареното ми ежедневие. Да го кажа така: предпочитах да изкарам 5-6 часа с него, отколкото с приятелите ми. Беше различен. Чувствах се изцяло себе си в неговата компания. Не се притеснявах от нищо– напълно отпусната бях. Той също се чувстваше така. Е, никога не ми го е казвал, както аз на него. Но той си е такъв. Не обича да говори много за тези емоционални неща, ако мога така да ги нарека. Но просто знаех, че се чувства така. Личеше си. Виждах го в очите му, по движенията му, по начина му на говорене дори. Отплеснах се. И така с течение на времето започнах да изпитвам все по-силни емоции към него. Не исках да му споделям, беше ме страх, че няма да ми отвърне. Казвах си, че дори приятелството на такъв тип човек ми стига. Но не беше така. Исках го за себе си. Исках да съм негова. След време успях да събера смелост и да му споделя. За моя радост всичко се разви повече от прекрасно. Обикнах го. Обикна ме. Бях толкова щастлива...Всичко вървеше повече от прекрасно. Бяхме заедно около 1 година. После изведнъж нещо се случи, не знам какво, просто започна да се държи по-дръпнато. Започна да ме игнорира. Спряхме да си говорим както преди, погледа му се промени. Питах го какво му е, аз ли нещо съм направила? Той отговаряше с "Не". Пожела да се разделим. Каза ми, че не може да продължава така и просто си тръгна. Не знам от къде дойде всичко това, в продължение на месец и нещо след раздялата ни се опитвах да разбера от него, от общите ни приятели какво има, но не успях. И се отказах. Постарах се да започна "нов живот" без да мисля за него, така както той направи. Получаваше ми се, докато 2-3 месеца след това, отново се появи в живота ми, без да го каня. Държеше се така все едно нищо не се беше случвало. Все едно сме си първи дружки и тн. Игнорирах го, исках да му покажа, че това, което прави е недопустипи, и ако е минавало при другите момичета, с които е бил, при мен няма да мина. Казвах му всички тези неща, но много добре знаех, че все още го обичам. Най-лошото е, че явно и той е знаел, че го обичам. Възползваше се от това. Възползваше се, че давах всичко за него. Реших да му дам втори шанс. Исках да ми обясни какво се е случило. Каза ми, че е бил в емоционална дупка. Имал нужда от почивка, но не е искал да ми го казва по този начин. И през времето на тази почивка е осъзнал, че няма как да намери по-добра от мен. Слушах го и вярвах на всяка дадена дума. Защо вярвах? Защото отново виждах онзи пламък, с който ми говореше в началото на запознанството ни. Както казах, дадох му втори шанс, но и него пропиля. Няма да разказвам как, защото ще стане прекалено дълго. Но едно от най-запомнящото му изречение, преди втората ни раздяла беше "Не мога да понеса, че ще си нечия друга. Не искам да си, мисълта ме побърква, но не мога и да ти дам това, което искаш". И затова не можело да сме заедно. Какво толкова съм искала за даване?? Това вече мина границата. Просто ми причерня. Какво е очаквал от мен?? Какво е трябвало да направя? Колкото и да не си личи цялата тази история ме тормози. Искам да продължа напред, но не мога. Знам, че това ме прави слабохарактерна. Заслужава ли си да разбера какво му има? Да се интересувам ли, да се опитам ли да говоря с него? Забравих да спомена, че аз съм на 22 а той на 27, ако това има значение...
Благодаря на всичи, които са отделили внимание на темата.

[Lychezar]

Съвет не може да се даде... Най-лесното - забрави за него, но все пак сте имали дълги взаимоотношения и ти липсва. За мен е необяснимо - имаш връзка, разбирате се, не правите фатални грешки и накрая: "Извинявай, писна ми от теб" (все едно си стока, която вече е изконсумирал). Случва се, но е проява на егоизъм и безхарактерност. Любовта се гради с течение на времето, тя е нещо, за което трябва да се бориш, двете души се сливат в едно, както се казва.

Иначе дори и сега пак да те потърси, е късно...

[per-dead]

Така се случва, слънце, с дългосрочните връзки. Уж всички търсят сериозното, като го намерят, им писва. Отдалечават се, ти се чудиш к'во става, питаш се дали проблема не е в теб, опитваш да съживиш искрата. А най-накрая човекът просто става и си тръгва. Т'ва е. Няма смисъл повече. Изконсумирал те е, за него връзката е изчерпана. Толкоз. Главата горе и продължаваш напред.

[jghgh]

red flag за тва правене все едно нищо не е имало (за второто му завръщане). така ли се прави бе? без обяснения идваш и очакваш "да ти се размине", никаква отговорност...
red flag 2 за "не искам да сме заедно, но не искам да си ничия друга".

незряло и психопатско е, не те заслужава

[tori]

red flag за тва правене все едно нищо не е имало (за второто му завръщане). така ли се прави бе? без обяснения идваш и очакваш "да ти се размине", никаква отговорност...
red flag 2 за "не искам да сме заедно, но не искам да си ничия друга".

незряло и психопатско е, не те заслужава
+1

А тая глупост, че всеки търси сериозното, но когато стане твърде сериозно, си тръгва, ме накара да се питам аз ли съм ненормална или вие. Не разбирам кое му е лошото на това, че някой е решил да си тръгне, когато нещата са започнали да изветряват от негова страна. Все още сме на години, които позволяват грешки. Аз лично предпочитам сега да си облъскам главата след 1-2-3 годишна връзка, отколкото да реша, че ми се живее когато вече имам деца и семейство.

[ladyinwhite]

Не мога просто да го забравя. Обичам го и ме мъчи това, че не успях да разбера какво му се е случило. С какво съм предизвикала подобно държание...и защо не желае да разговаря за това. Дори не знам как да походя, трябва да му се моля, за да ми каже ли, какво...

[tori]

Трябва да си намериш самоуважението и да спреш да ме играеш по свирката, ето какво.

[per-dead]

А тая глупост, че всеки търси сериозното, но когато стане твърде сериозно, си тръгва, ме накара да се питам аз ли съм ненормална или вие. Не разбирам кое му е лошото на това, че някой е решил да си тръгне, когато нещата са започнали да изветряват от негова страна. Все още сме на години, които позволяват грешки. Аз лично предпочитам сега да си облъскам главата след 1-2-3 годишна връзка, отколкото да реша, че ми се живее когато вече имам деца и семейство.

Нямам предвид етапа, в който стане твърде сериозно (брак, деца, простотии), ами че всеки иска дълга връзка, човек на когото да вярва и разчита, като го получи, приема го за даденост, писва му най-накрая, става и си заминава. А след това се оплаква от краткосрочни зарибявки.

[tori]

Ама аз не говоря за брак, деца и етц. работи.
Не винаги е нужно да има причина, за да си тръгнеш, защото нещата просто свършват понякога. Не е голяма драма и не е нужно да се бориш със зъби и нокти, едва ли не. Казвам го, защото на мен ми се случи да опитвам да си възвърна чувствата спрямо някого и определено се усещаше, че беше повече насила, отколкото по любов.

[Lychezar]

Не разбирам кое му е лошото на това, че някой е решил да си тръгне, когато нещата са започнали да изветряват от негова страна.

Мисля, че колкото повече сменяш партньорите, чувствата все повече се притъпяват. Та как човек може да обича истински някого, след като е сменил десетима преди това? Дори и да заживее с друг, няма да е по любов, по скоро ще е за да утвърди статуса си. Резултатът от този начин на мислене е самотни майки с деца в парка и това докара преходът в България. Уж някаква сексуална революция, тоест все повече задоволяване на страстите. Да оставиш някого, защото ти е омръзнал, означава, че искрицата любов е няма в теб и същото ще се случи, ако ще да смениш 50 след това.

[ladyinwhite]

:)

[ladyinwhite]

Може би сте прави.

[ladyinwhite]

Ама аз не говоря за брак, деца и етц. работи.
Не винаги е нужно да има причина, за да си тръгнеш, защото нещата просто свършват понякога. Не е голяма драма и не е нужно да се бориш със зъби и нокти, едва ли не. Казвам го, защото на мен ми се случи да опитвам да си възвърна чувствата спрямо някого и определено се усещаше, че беше повече насила, отколкото по любов.

Аз не искам той да ме обича на сила. Осъзнавам, че нещата просто свършват понякога. Обаче не мисля, че неговият начин да покаже това е достоен, ако мога така да се изразя.

[tori]

Мисля, че колкото повече сменяш партньорите, чувствата все повече се притъпяват. Та как човек може да обича истински някого, след като е сменил десетима преди това? Дори и да заживее с друг, няма да е по любов, по скоро ще е за да утвърди статуса си. Резултатът от този начин на мислене е самотни майки с деца в парка и това докара преходът в България. Уж някаква сексуална революция, тоест все повече задоволяване на страстите. Да оставиш някого, защото ти е омръзнал, означава, че искрицата любов е няма в теб и същото ще се случи, ако ще да смениш 50 след това.
Айде сега още една причина за прехода в България.
Не говорим за 10, 20, 30, 40 или 50 партньора. Ако си сменил 50, не значи, че искрицата ти любов е умряла, а че си нямаш чорбаджия на гъза. Нещо, което е тотално различно от онова, което се опитвам да кажа.
Нищо не остава завинаги, когато едни чувства започнат да умират, колкото и да се бориш за тях, все е недостатъчно. Тия филми за голямата любов, която никога не свършва, са си само филми обикновено. Рядко някой си умира с първия човек, с когото е бил във връзка, това не прави другите неспособни да обичат, обаче.


Аз не искам той да ме обича на сила. Осъзнавам, че нещата просто свършват понякога. Обаче не мисля, че неговият начин да покаже това е достоен, ако мога така да се изразя.
То това не беше насочено към теб. Твоя човек просто не знае какво иска.

[jghgh]

Мисля, че ако някой те обича, не си тръгва просто така, най-малкото от уважение казва защо и какво, а не просто да си замине и по живо, по здраво. А и тези изпълнения после пак да се върне все едно никога не е било... дори да не се извини?
Просто тоя човек грам не те заслужава. Като има чувства, нещата не са толкова сложни, да си тръгва, да се връща, да ти обяснява някви идиотщини за празноти,дупки и глупости.
Човекът не е наясно със себе си и в такива моменти няма как да е способен на любов, зряла любов. Да го духа 8-)


Не знам какво да те посъветвам друго, и мен са ме зарязвали по подобен начин, и аз много се терзаех, и не можех да спра да задавам въпроси. След някакво време и той се върна все едно от нищото.. Поопознах го отново, отказа се с някви психически проблеми. В крайна сметка просто ме беше използвал да си запълва някакви липси, и той беше много харизматичен.
Ся не го знам твоя, но ако имаш чувството че си била експлоатирана/използвана, нищо чудно да има некъв проблем момчето, който не-знайно що е решил с теб да избие и не се е замислил за последиците. А и ми е съмнително незрялото отношение "иди си , дойди си".

[Lychezar]

Нищо не остава завинаги, когато едни чувства започнат да умират, колкото и да се бориш за тях, все е недостатъчно. Тия филми за голямата любов, която никога не свършва, са си само филми обикновено. Рядко някой си умира с първия човек, с когото е бил във връзка, това не прави другите неспособни да обичат, обаче.


Причини за раздяла много, затова и всеки случай е различен. Мисля, че повечето момичета ги подлъгват - "ще те обичам, но само ако спиш с мен." Те приемат условието и така започва честата смяна на партньори. Не, че са виновни, може би търсят любовта, която е без условия и са е запазили в себе си. А пък и ние се повлияваме по тенденциите, впоследствие все повече задоволяване на страстите.

Омръзването ми е непонятно - все пак преди една връзка малко или много хората се опознават, разговарят, разбират дали си допадат. Как впоследствие ще ти омръзне? Това да не е стар таблет, който трябва да го подновиш с по-нов?

[tori]

Еми ей така, очевидно.

[golemiq_korab_minava]

а финансово разположен ли е добре, на 27 години. може и това да е причина

[ladyinwhite]

Доколкото съм информирана е..

[pandabear]

не съм чела коментарите. но съм сигурна, че не ти трябва да задълбочаваш.
остави нещата да отминат, намери си нещо/някой да те разсее от всичката помия :)

[golemiq_korab_minava]

не му давай трети шанс...

[per-dead]

Ама аз не говоря за брак, деца и етц. работи.
Не винаги е нужно да има причина, за да си тръгнеш, защото нещата просто свършват понякога. Не е голяма драма и не е нужно да се бориш със зъби и нокти, едва ли не. Казвам го, защото на мен ми се случи да опитвам да си възвърна чувствата спрямо някого и определено се усещаше, че беше повече насила, отколкото по любов.

И така може да е. Никога не съм била в тази позиция..

[pandabear]

те нещата нека си свършват понякога. ама как така днес те обичам–утре не те. не става тая работа така. или си мъж и казваш точно и ясно какво те е накарало да вземеш подобно решение, или не си. и ако си тръгнеш без причина, то по-добре повече да не се връщаш.

любопитно ми е да разбера какво се е случило след втория шанс.
сподели, ако имаш желание.

[NomNomNom]

Влизам само да го обидя - тъпак.
Излизам.

[ladyinwhite]

любопитно ми е да разбера какво се е случило след втория шанс.
сподели, ако имаш желание.

Много е объркано и честно казано не знам как да го представя, за да не излезе, че съм ревнива, отвратителна и тн. Всичко започна оттам, че когато се събрахме за втори път той започна да контактува с приятелката му преди мен, с която са имали също сериозна и много по-дълга връзка от нашета. Аз нямах нищо против в началото, но после започна да ми излиза с номера "Горката има нужда от помощ, еди какво си". Постоянно й правеше някакви услуги, а тя не спираше да го търси и така в продължение на поне месец и нещо. *Отделно през това време научавах от негови приятели как като излиза си позволява, след като пийне да се задява с разни момичета* (Като това е спорно, защото щом не съм видяла, не мога да вярвам напълно). Пак се отплеснах...Та...по едно време започна да ми става неприятно и му го казах. Започна да ми разправя колко ревнива съм била и несигурна в себе си, че така го отблъсквам, има нужда от пространство, задушавам, не иска да ми дължи обяснения и разни такива. Започна един дълъг разговор, от който си направих много изводи. Не много хубави, затова аз реших да си отида. Без обяснение. Просто след този дълъг разговор се усмихнах и си заминах.

[Martiiiiiiiiii]

Въобще не се занимавай с него . Само те върти на малкия си пръст , тези причини за раздяла са нелепи и те съветвам да продължиш напред :)