LikeAStone
04-04-2015, 09:29
Здравейте!
Четох темата "Защо те игнорира", хаха! Ама искам да разбера дали има други възможности освен вече посочените. :Д
Така, студентка съм, за първа година в чужбина. Хората тук като цяло са и двете - и експресивни, и леко затворени - на никой не му пука какво правиш, стига да не закачаш никой друг... Така, аз нямам постоянна компания, но покрай съквартиранта ми започнах да излизам често с определени хора, сред които е и едно момче, което си спомням от първия ден в който дойдох, защото имаше много красиво излъчване. По принцип е много красив, но сега знам че е и адски добър човек, защото го наблюдавам с приятелите му и съм близка с някои от хората около него. Сама по себе си красотата нищо не значи и щях да си плакна очите само съвсем ненатрапчиво, ако беше само красив.
Всичко започна веднъж, когато и двамата бяхме на едно представяне на книга и аз видях, че е там и просто се зазяпах, без никаква умисъл. Добре, сигурно е решил, че съм долен столкър и затова и той ме зяпаше и общо взето се криехме, че се зяпаме един друг. Тази вечер през цялото време си говорих с един негов приятел (който си има приятелка, просто говори български и обича да практикува) и много пъти после, не само с приятеля му, но и с други хора, с които си говореше това момче чух, че говорят нещо за мен. И така, друга вечер аз поех инициативата и се запознах с него, защото видях, че видимо го е срам от мен.
Доста време мина, виждаме се почти всеки ден. Той си стои с групичката от близки приятели, общо взето, аз си говоря с други хора. Преди две вечери отидох да си говоря с него и друг негов приятел, за да ги питам нещо и завързахме много приятен разговор за възгледи, при който той ме прегърна като му казах, че дори да мисли така ние го обичаме такъв, какъвто е. Но като цяло е супер touchy, и всички тук са супер touchy с близките си хора и изобщо не можеш да разбереш какво става, ако някой ти харесва. Снощи пък, се озовахме един срещу друг, и макар че беше леко пил не ми говореше, аз пак бях тази, която да поеме инициативата и пак - не се получи. В края на вечерта като се прибирахме с него и съквартирантката му ме прегърна и ми каза "лека нощ, my beloved lady', ама и това не знам дали значи нещо. Имам чувството като цяло, че ме игнорира, и не знам защо е - дали защото не иска да му се натрапвам (съмнение, което всеки нов човек на ново място има), или защото има нещо към мен все пак... Много е странно.
От друга страна си говорих с една приятелка, която е имала нещо към него и ми каза, че е много много срамежлив с хора, които са извън кръга му и тя е успявала един път да си говори с него маса време (аз повече, хахаха) и се е отказала. Не знам, хора, споделете опит, какво да правя, за да не съм ебати лепката и столкъра и хем някак да има някакво развитие, което да не върви тоооолкова бавно. Мен това ме дразни - да не можеш да разбереш дали да си влагаш енергията в нещо или някого. Ако няма да се случва - да си знаеш и да продължиш...
Четох темата "Защо те игнорира", хаха! Ама искам да разбера дали има други възможности освен вече посочените. :Д
Така, студентка съм, за първа година в чужбина. Хората тук като цяло са и двете - и експресивни, и леко затворени - на никой не му пука какво правиш, стига да не закачаш никой друг... Така, аз нямам постоянна компания, но покрай съквартиранта ми започнах да излизам често с определени хора, сред които е и едно момче, което си спомням от първия ден в който дойдох, защото имаше много красиво излъчване. По принцип е много красив, но сега знам че е и адски добър човек, защото го наблюдавам с приятелите му и съм близка с някои от хората около него. Сама по себе си красотата нищо не значи и щях да си плакна очите само съвсем ненатрапчиво, ако беше само красив.
Всичко започна веднъж, когато и двамата бяхме на едно представяне на книга и аз видях, че е там и просто се зазяпах, без никаква умисъл. Добре, сигурно е решил, че съм долен столкър и затова и той ме зяпаше и общо взето се криехме, че се зяпаме един друг. Тази вечер през цялото време си говорих с един негов приятел (който си има приятелка, просто говори български и обича да практикува) и много пъти после, не само с приятеля му, но и с други хора, с които си говореше това момче чух, че говорят нещо за мен. И така, друга вечер аз поех инициативата и се запознах с него, защото видях, че видимо го е срам от мен.
Доста време мина, виждаме се почти всеки ден. Той си стои с групичката от близки приятели, общо взето, аз си говоря с други хора. Преди две вечери отидох да си говоря с него и друг негов приятел, за да ги питам нещо и завързахме много приятен разговор за възгледи, при който той ме прегърна като му казах, че дори да мисли така ние го обичаме такъв, какъвто е. Но като цяло е супер touchy, и всички тук са супер touchy с близките си хора и изобщо не можеш да разбереш какво става, ако някой ти харесва. Снощи пък, се озовахме един срещу друг, и макар че беше леко пил не ми говореше, аз пак бях тази, която да поеме инициативата и пак - не се получи. В края на вечерта като се прибирахме с него и съквартирантката му ме прегърна и ми каза "лека нощ, my beloved lady', ама и това не знам дали значи нещо. Имам чувството като цяло, че ме игнорира, и не знам защо е - дали защото не иска да му се натрапвам (съмнение, което всеки нов човек на ново място има), или защото има нещо към мен все пак... Много е странно.
От друга страна си говорих с една приятелка, която е имала нещо към него и ми каза, че е много много срамежлив с хора, които са извън кръга му и тя е успявала един път да си говори с него маса време (аз повече, хахаха) и се е отказала. Не знам, хора, споделете опит, какво да правя, за да не съм ебати лепката и столкъра и хем някак да има някакво развитие, което да не върви тоооолкова бавно. Мен това ме дразни - да не можеш да разбереш дали да си влагаш енергията в нещо или някого. Ако няма да се случва - да си знаеш и да продължиш...