Объркана и любопитна...

[you against me]

Здравейте! Дълго се чудех в кой раздел да публикувам темата и накрая избрах този, надявам се да не е проблем. Така моя въпрос към вас...
Мисля, че е излишно да ви питам чувствате ли се самотни. Всеки е имал някакъв момент, когато от нищо му е ставало някак гадно и тъжно и едновременно с това се чувства сам и тъжен. Дори и не всеки ден то всеки е преживявал тази ситуация. И така желая да ви попитам как си оправяте настроението. Повечето от вас сигурно си имат хоби, например в моя случай да чета и да пиша.
И така директно как се развеселявате?

[LikeAStone]

Чета и спя супер много, крия се, за да не съм лоша компания за другите и си поплаквам ;) После както се чувствам - така. Никога не крия какво ми е, защо и как, друг е въпросът дали някого го интересува.

[you against me]

А какво най- често те потиска?

[~The Smile~]

Да, понякога съм се чувствала самотна и тъжна, искала съм да остана сама съм себе си, въпреки че около мен е имало много хора. Усамотявам се на някое тихо място и си мисля за нещо. (Предполагам, че при почти всеки е така. Все пак не може абсолютно винаги да сме с компания.)

[LikeAStone]

Ами, ниско самочувствие - да си мисля, че не мога да направя нещо, защото съм еди-каква-си (добави каквато искаш глупост тук) и като цяло страхът от обществото като нещо, към което се чувствам чужда.

[CoockieMonster]

Аз съм така от месец. Просто лягам, изключвам си телефона.
Най-често тъгувам, ако не мога да се видя с приятелия ми, защото той работи в друг град. Също така ми става мъчно, ако не мога да си позволя нещо свързано с пари. Примерно сега зимата много искам да пробвам да карам ски, но мама казва, че това е скъп спорт. Ако съм гладна, но не мога да си позволя да ям, защото съм на отрицателен калориен баланс, примерсно.
Никак не си оправям настроението, дори напротив. Обикновенно такива пердиоди имам вечер преди да заспя. Пускам си тъъъъъжен филм, песен или книга, циати. Плача, забила съм в една точка, заспивам докато се стичат сълзите ми изпълнен с болка, спя и на сутринта съм като нова-пак широка усмивка. На другия ден пак, пак и пак така.

[TheMan9191]

Kъм авторката, това е нормално и всеки минава през такъв стадий и няма нищо лошо в това. Но пък според мен, няма как да не се чувстваш самотна, особено с такива хобита. Няма нищо лошо да четеш и пишеш, аз правя първото, но така се затваряш в себе си и най-вероятно у вас. Особено с писането, там е по-лошо. Изразяваш, най-вероятно, чувствата и мислите си, и се затваряш допълнително в себе си. Което предполагам до някъде те потиска и те кара да се чувстваш самотна. Прави разнообразни неща. Излизай по често с приятели, забавлявай се. Ако имаш възможност тренирай нещо, така ще се запознаеш с нови хора и ще разнообразиш ежедневието си.

П.С. Аз съм в такава самотност от близо години, но при мен трудно има оправия. :D