cleo555
04-04-2015, 19:21
Нали знаете онези момчета бройкаджиите?Дето обичат да зарибяват по няколко и с една им е скучно?Е той беше такъв и му се носеше славата.И посредата на лятото взе, че ми писа.Естествено не го взех насериозно никак даже.Някак си на гавра си пишех с него.Пишехме си цяло лято,аз не бях в града.После трябваше да заминавам да живея във София.Убедих мама да ме върне във родния ми град една седмица след 15 септември.Беше заради приятелите,далеч не беше заради него.И той взе, че ми писа още същия ден, в който се върнах, да се видим.Излязохме и се разхождахме.Личеше си, че е доста срамежлив и притеснен от мен.Оплиташе си думите, играеше си с ръцете.Изпрати ме до входа и ме целуна след няколко глупави реплики като ''Извинявай, ако нещо съм се изложил, просто съм притеснен''.Бях объркана.Та той не е такъв?Както и да е след няколко дни може би от страх да не разбере някой, че се занимавам с него, го отрязах.(Просто имаше лоша слава на бройкаджия)Казах му,че не искам нищо сериозно.Прие го добре.И след 1-2 седмици взе, че започнаха да ми липсват разговорите ни.Пак започнахме да се виждаме и така до края на октомври бяхме в много хубави отношения и не ми пукаше кой ще разбере.Да вметна,че е ходил с едно момиче година и половина и през това време й е изневерил поне 10 пъти,а да не говорим с колко си е пишел.Това също беше причина да го отрежа първия път.Края на октомври се сдърпахме и той се върна при това момиче..(бяха разделени месец и нещо).Не се бях привързала толкова тогаваи и уж не ми пукаше.На 2ри ноември една приятелка имаше рожден ден и той дойде..цяла вечер ме гледаше,аз го игнорирах, докато не ме заведе в другата стая и без много думи, се започнаха целувките.Бързо му простих.Започнахме да се виждаме зад гърба на това момиче известно време,докато тя не разбра.След като разбра, той не ме остави.Но 2 седмици след като тя разбра, ми каза, че я обича и не може повече така.Това си беше ужасно просто.И си я върна,молеше й се постоянно,купуваше й подаръци и тя както след всички изневери,му прости.След като стана това,не ме беше потърсил до нова година.Тогава и двамата бяхме пияни и се видяхме и се сещате..Искам да кажа, че той с друга не е изневерявал толкова време, с другите му е било за 1 път.А той не един път ми е казвал, че само мен ме е уважавал толкова много и приятелите са ми казвали през това време,когато не бяхме заедно,че ако не е въпросното момиче (дето ходят от година и половина) съм аз.Аз се държах грубо,като момиче с достойнство,което не може да бъде втора опция.От както ме остави до 31ви декември не ме е търсил.Мислех,че съм свикнала,че той ме е забравил.А забравих да метна,че ме е блокирал,защото на онази не й било приятно.Нормално.Уж беше само за една нощ,новогодишната,но след тази нощ ми звънеше доста често.Имах връзка с друго момче и да не ви казвам за каква ревност ставаше на въпрос.Не се опитвайте да ме убедите, че съм му от бройките, защото с мен беше друго и беше сериозно.Събирахме се у най-добрият му приятел доста често.Не сме били заедно,не е изневерявал,просто бяхме в хубави отношения след нова година.Казвах му много пъти да спре да ме търси,да ме остави,той казваше 'добре,казала си' и след 2 дена пак ми звънеше.Виждах,че му пука и държи на мен и бях много щастлива.Но веднъж,краят на януари,му казах,че нямам нищо към него и да ме остави,защото се измъчвах да е с нея.Чувствах се като втората,не тази обичаната.И от тогава не ми звънеше 1 месец.Повярвайте ми стояла съм с телефона до мен постоянно,чакайки да звънне.И не звънеше.Докато не дойде един ден 23 февруари, в който се разделиха окончателно и се събрхаме.Бях на седмото небе просто.Нечовешки щастлива, че най-накрая съм с моето момче.Накара ме да си вляза в профила да види дали си пиша с други момчета и аз влязох и му показах,а той е бил изтеглил хак на лап-топа му и като съм си тръгнала е прочел всичко,което съм писала за него.А аз наистина много го бях обиждала пред приятелки и се надявам да ме разберете.Все пак ми е правил много мизерии и нормално да съм си изпускала нервите.И дойде пред вкъщи бесен.Казваше ми,че никога не си е позволявал да ме обижда,а аз съм го била правила.Обяснявах му се страшно много,плаках,извинявах се.Но той просто си сложи края.Каза,че съм му била паднала в очите,че съм го разочаровала.От тогава веднъж не ми е звъннал,веднъж не ме потърси.Забрави ме.А аз го обичам.Първата любов,първият ми път...с никой не съм имала такива спомени,никой не е правил такива неща за мен..понякога си мисля,че нарочно е пресилил нещата с тези обиди,като оправдание пак да се върне при онова момиче.(след една седмица пак се събраха)Друг път пък си мисля, че наистина съм го наранила.Най-добрият му приятел ми казва да се откажа,че не иска нищо общо с мен повече, но аз искам да си го върна.Не знам,хора..но просто това е най-силната ми тръпка,дайте ми съвет какво да правя...и не казвайе намери друг,пробвах,не става..всички сравнявам с него и просто никой не е като него..не мога да повярвам как в един женкар намерих такова сърце..помогнете ми,не знам какво да правя