Anonimka_99
04-06-2015, 10:21
Здравейте, ами реших да споделя тук съня си. Тъй като имах един дълъг застой и с месеци не съм сънувала нищо, най-накрая цяла седмица сънувам едни такива странни сънища - хубаво странни! Желая само да споделя и не искам да ми казвате колко съм луда или да ме хейтвате.
Изгледах "Игрите на глада" вчера и си легнах да спя. Сутринта към 8 часа(знам колко е защото майка ми тогава тръгва за работа, и я чух да затваря вратата) в просъница започнах да сънувам. Тоест знаех какво се случва около мен, че съм в стаята и усещах котката в краката ми, но също усещах, че сънувам.
Бях в училище и си бях в класната стая. Всички бяхме облечени нормално,но целият клас през часа не спираше да ме гледа и да си шушукат нещо. Би звънеца и всички станаха и дойдоха до моят чин. Започнаха да ми казват успех, колко съм хубава, че ще се справя, да не ги оставам да победят. аз само казвах добре и благодаря, но не знаех защо го правят. Една приятелка дойде при мен и ми подаде огледалце и като погледнах, сякаш тогава когато си видях изражението всичко изникна в ума ми. Бях с прическа и хубав грим, бях с красива дълга рокля и супер високи токчета, въпреки че не ми харесваха не знам защо не можех да ги сваля. Удари звънеца за почване на час и всички от класа ми започнаха да ме тикат навън в коридора извън стаята, аз като по команда започнах да тичам колкото мога по-бързо с токчетата. Бях на 4 етаж в училище и започнах да слизам по стълбите, но на втория етаж до предпоследните стълби имаше диванче и две непознати за мен момчета, които ми казаха, че съм била много грозна, че нямало да успея и такива работи и изведнъж им казах, че мога да стрелям много добре и тръгнах отново надолу по стълбите. Стигнах изхода и в големият двор имаше 5-6 колони с деца, които правеха нещо. Спомням си, че дисциплините бяха тичане, танцуване, хвърляне на лък и още две неща, които не помня, но не ме и интересуваха. от моята дисциплина(хвърляне на лък) бяха останали само 3-4 деца. Наредих се на опашката, докато директора ни гледаше и оценяваше от една платформа цялата в прозорци. Запознах се с момичето пред мен и се сприятелихме(странно бързо). Дойде нейният ред и тя уцели и спука мишената, която беше розов балон(странно а?). След това дойде и моят ред, но се усетих, че досега никога не съм стреляла с такова. Въпреки това хванах стрелите и лъка и три пъти уцелих балона, но той не се спука. Дойде "водещият" на всичкото това и започна да размахва балона във въздуха, пусна го на земята и той се спука и ме обяви за новият победител. Момичето малко се разочарова, но ме поздрави и после дойдоха родителите и, хванаха я за ръката и започнаха да я дърпат, но успях да й кажа, че ще си разменим телефоните и ще се чуем някой ден. Обявиха ме за победител и директора само ми се усмихна. Изведнъж бях в супер скъпа кола в гората. Бях до шофьора отпред, а на задната седалка беше майка ми и казваше на баща ми, който изглеждаше като супермодел от списание да кара по-бързо, за да не ни настигнат. Не знам кой ни гонеше, но от гората стигнахме на паркинга на един голям супермаркет. Влязохме вътре и всички започнаха да ни гледат станно. Тръгнах да си избирам някои храни, но майка ми ме спря и каза, че сме много бедни и не можем да си го позволим и изведнъж чух телефона ми да звъни и се събудих.
Ами, горе-долу това е целият супеер шантав сън. Да, измислен е, защото сънищата не съществуват все пак. Това е плод на нашето въображение, явно моето е малко странно, но както и да е. Не знам дали ще ме помислите за луда, но знайте, че не съм. Ами лек ден тогава!
Изгледах "Игрите на глада" вчера и си легнах да спя. Сутринта към 8 часа(знам колко е защото майка ми тогава тръгва за работа, и я чух да затваря вратата) в просъница започнах да сънувам. Тоест знаех какво се случва около мен, че съм в стаята и усещах котката в краката ми, но също усещах, че сънувам.
Бях в училище и си бях в класната стая. Всички бяхме облечени нормално,но целият клас през часа не спираше да ме гледа и да си шушукат нещо. Би звънеца и всички станаха и дойдоха до моят чин. Започнаха да ми казват успех, колко съм хубава, че ще се справя, да не ги оставам да победят. аз само казвах добре и благодаря, но не знаех защо го правят. Една приятелка дойде при мен и ми подаде огледалце и като погледнах, сякаш тогава когато си видях изражението всичко изникна в ума ми. Бях с прическа и хубав грим, бях с красива дълга рокля и супер високи токчета, въпреки че не ми харесваха не знам защо не можех да ги сваля. Удари звънеца за почване на час и всички от класа ми започнаха да ме тикат навън в коридора извън стаята, аз като по команда започнах да тичам колкото мога по-бързо с токчетата. Бях на 4 етаж в училище и започнах да слизам по стълбите, но на втория етаж до предпоследните стълби имаше диванче и две непознати за мен момчета, които ми казаха, че съм била много грозна, че нямало да успея и такива работи и изведнъж им казах, че мога да стрелям много добре и тръгнах отново надолу по стълбите. Стигнах изхода и в големият двор имаше 5-6 колони с деца, които правеха нещо. Спомням си, че дисциплините бяха тичане, танцуване, хвърляне на лък и още две неща, които не помня, но не ме и интересуваха. от моята дисциплина(хвърляне на лък) бяха останали само 3-4 деца. Наредих се на опашката, докато директора ни гледаше и оценяваше от една платформа цялата в прозорци. Запознах се с момичето пред мен и се сприятелихме(странно бързо). Дойде нейният ред и тя уцели и спука мишената, която беше розов балон(странно а?). След това дойде и моят ред, но се усетих, че досега никога не съм стреляла с такова. Въпреки това хванах стрелите и лъка и три пъти уцелих балона, но той не се спука. Дойде "водещият" на всичкото това и започна да размахва балона във въздуха, пусна го на земята и той се спука и ме обяви за новият победител. Момичето малко се разочарова, но ме поздрави и после дойдоха родителите и, хванаха я за ръката и започнаха да я дърпат, но успях да й кажа, че ще си разменим телефоните и ще се чуем някой ден. Обявиха ме за победител и директора само ми се усмихна. Изведнъж бях в супер скъпа кола в гората. Бях до шофьора отпред, а на задната седалка беше майка ми и казваше на баща ми, който изглеждаше като супермодел от списание да кара по-бързо, за да не ни настигнат. Не знам кой ни гонеше, но от гората стигнахме на паркинга на един голям супермаркет. Влязохме вътре и всички започнаха да ни гледат станно. Тръгнах да си избирам някои храни, но майка ми ме спря и каза, че сме много бедни и не можем да си го позволим и изведнъж чух телефона ми да звъни и се събудих.
Ами, горе-долу това е целият супеер шантав сън. Да, измислен е, защото сънищата не съществуват все пак. Това е плод на нашето въображение, явно моето е малко странно, но както и да е. Не знам дали ще ме помислите за луда, но знайте, че не съм. Ами лек ден тогава!