madafaka123
04-09-2015, 10:18
Та така, здравейте. Реших тука малко да споделя моята любовна история, защото мисля, че малко ще ми олекне. На всеки прочел, благодаря.
Запознах се с това момиче преди 6 месеца и от 5 месеца сме заедно. Първият проблем идва, че е доста по-малка от мен- 4 години. Всичко започна много добре. Знаете как е. Тя ме беше предупредила, че с времето нещата няма да са такива, аз реших да не и повярвам. Това е вторият проблем... След месец-два някъде започнаха караниците. Карахме се за нищо. Просто си пишехме и тя започваше да си намира проблеми, да се сърди и така. Разделяли сме се доста пъти, но никога не е било за повече от няколко часа. Тук идва третият проблем. Много съм избухлив, прекалено много... И когато съм ядосан не мисля с главата си, говоря глупости и правя такива, и тн. Винаги съм и вярвал, но аз много трудно се доверявам, не знам на какво се дължи, но е много трудно.
До тук с това. Обичах я, и още я обичам. Преди няколко дни се разделихме, каза че вече не изпитва нищо към мен... Тя е много страннен характер и колкото и да съм ядосан, нещо ме тегли към нея. Първото момиче е към което имам сериозни чувства и на което съм казал "обичам те"... Проблема е , че аз когато обичам слагам чувствата на този човек пред моите. Правил съм всичко за нея. Не искам да я оставям, защото в началото като я попитах дали наистна е обичала някого отговора беше- "Никой не се задържа достатъчно дълго, на всички им писваше и си тръгваха, а аз чаках да ме потърсят пак." Не знам за 5 месеца колко много можеш да заобичаш някого, но я обичах, правех всичко за нея. Мисля, че обаче тъпата ми ревност прецака нещата, избухливият ми нрав също... Сега решихме да си дадем време един без друг, за да видим дали нейните чувства ще се върнат, и дали моите ще останат. Не знам до колко е правилно това решение. Сега ще кажете, когато си тийнейджър всяка любов ти се струва последна и тн., но аз съм убеден, че тя е момичето за мен. Дори да си мислех, че понякога не оценява всичко което правех за нея, и да се държеше с мен супер гадното, не съм спрял да я обичам дори за момент.
Сигурно ви звучи яко обърканото, но за съжаление съм такъв в момента. Ако някой си е направил труда да го прочете, благодаря, ако напише коментар и изкаже мнение ще съм още по-благодарен. Това беше от мен. Приятен ден.
Запознах се с това момиче преди 6 месеца и от 5 месеца сме заедно. Първият проблем идва, че е доста по-малка от мен- 4 години. Всичко започна много добре. Знаете как е. Тя ме беше предупредила, че с времето нещата няма да са такива, аз реших да не и повярвам. Това е вторият проблем... След месец-два някъде започнаха караниците. Карахме се за нищо. Просто си пишехме и тя започваше да си намира проблеми, да се сърди и така. Разделяли сме се доста пъти, но никога не е било за повече от няколко часа. Тук идва третият проблем. Много съм избухлив, прекалено много... И когато съм ядосан не мисля с главата си, говоря глупости и правя такива, и тн. Винаги съм и вярвал, но аз много трудно се доверявам, не знам на какво се дължи, но е много трудно.
До тук с това. Обичах я, и още я обичам. Преди няколко дни се разделихме, каза че вече не изпитва нищо към мен... Тя е много страннен характер и колкото и да съм ядосан, нещо ме тегли към нея. Първото момиче е към което имам сериозни чувства и на което съм казал "обичам те"... Проблема е , че аз когато обичам слагам чувствата на този човек пред моите. Правил съм всичко за нея. Не искам да я оставям, защото в началото като я попитах дали наистна е обичала някого отговора беше- "Никой не се задържа достатъчно дълго, на всички им писваше и си тръгваха, а аз чаках да ме потърсят пак." Не знам за 5 месеца колко много можеш да заобичаш някого, но я обичах, правех всичко за нея. Мисля, че обаче тъпата ми ревност прецака нещата, избухливият ми нрав също... Сега решихме да си дадем време един без друг, за да видим дали нейните чувства ще се върнат, и дали моите ще останат. Не знам до колко е правилно това решение. Сега ще кажете, когато си тийнейджър всяка любов ти се струва последна и тн., но аз съм убеден, че тя е момичето за мен. Дори да си мислех, че понякога не оценява всичко което правех за нея, и да се държеше с мен супер гадното, не съм спрял да я обичам дори за момент.
Сигурно ви звучи яко обърканото, но за съжаление съм такъв в момента. Ако някой си е направил труда да го прочете, благодаря, ако напише коментар и изкаже мнение ще съм още по-благодарен. Това беше от мен. Приятен ден.