hskavnieft
04-13-2015, 15:21
Здравейте ! На 13 съм , момче и вече от януари съм в Германия . Хората си мислеха :
Виж го тоя , замина за Германия , да го ... богатия !
Лесно му е на него !
Баща му е богат ! (А той е строител)
И всякакви други изрази . Ходих 1 месец на училище и не ме вземаха на сериозно , че ше заминавам . Отписаха ме 2 месеца по-рано и си стоях вкъщи , защото нямаше смисъл да ходя . 1 месец и половина минаха бързо и на 23ти декември имаше коледен празник и се събирахме цялото училище и празнувахме . Бях изненадан когато всички казаха , че им липсвам . Идваше ми да се разплача , едва се сдържах . Вече бях прашинката в историята на училището , и въпреки това получих подаръци както всички останали . 2 месеца назад . Влюбих се в едно красиво момиче на моите години . Тя беше от моят клас . Не се поколебах да и кажа какво изпитвам , и отговорът и ме втрещи . Разбрах , че и тя изпитва същото към мен , но да се върнем на 23ти . След празника за първи път щях да излизам с нея . Оказа се , че трябва да взема племенникът си и да го заведе вкъщи . След единственият ни шанс тя не се и опита да откаже на сестра си . Исках да оскубя косата си . С това момиче историята става дълга , тя още е с мен и се обичаме от далече . Дойде време да заминавам . Бях толкова щастлив , че ще видя нещо . Живот може би ? Пътувахме в кола с по - голямата част от покъщината ни и бяхме леко сгъчкани . Минахме през границите безпроблемно . Пристигнах със семейството си в една стара къща-квартира . Горе долу обзаведохме къщата , тя беше НАПЪЛНО празна , но баща ми разбира от работата . Дойде време аз и брат ми да тръгнем на училище . Той учеше в нашето село в едно голямо ново училище . Аз учих в един град . Моето училище беше по- скоро център . 3 училища ! Аз бях с гимназистите (в едно училище) . Разбира се бях притеснен . Трябваше да съм 6ти клас а ме върнаха в 5ти . Веднага започнах . В класа ми имаше красиви момиченца и няколко болни деца. Те бяха с по 3 години по- малки от мен !!! Имаме по 6 часа и 2 междучасия до 9ти клас . Почти нямам приятели , гледат ме , присмиват ми се понякога . Най се ужасявам когато ме погледнат . Чувствам се различен .В междучасията стоя буквално като пън . Ходих с 2 смешни анцунга , нали ни знаете нас българите - спортисти . Исках дънки и ми взеха , но беше късно и магазините затваряха . Сега още ходя с тях и се смятам за по-смешен и от преди ! Имаше една случка когато чаках автобуса и с един се скарахме. Тойме вдигна и аз се хванах за един друг чужденец . И тримата паднахме ! Унижение ! Гледаха ме презпрозорците на автобусите , никой не ми подаде ръка ! От срам откачих и тръгнах да се прибирам пеша - 10 км . Срещнах баща си той рабодеше на близо и се прибрахме заедно , с колата . Разказах му всичко , за момчето което живее в нашето село , но му спестих най- важното . Не му казах къде живее , защото щеше да стане ужасно . На следващият ден бях толкова засрамен ... Не поглеждах никой в очите . Единствената ми отеха беше онова красиво момиче . И до днес нямам приятели , правя се на щастлив вкъщи , но не съм . Сам съм . Помогнете ми , моля ! Извинявам се ако имам грешки , вече забравям !
Виж го тоя , замина за Германия , да го ... богатия !
Лесно му е на него !
Баща му е богат ! (А той е строител)
И всякакви други изрази . Ходих 1 месец на училище и не ме вземаха на сериозно , че ше заминавам . Отписаха ме 2 месеца по-рано и си стоях вкъщи , защото нямаше смисъл да ходя . 1 месец и половина минаха бързо и на 23ти декември имаше коледен празник и се събирахме цялото училище и празнувахме . Бях изненадан когато всички казаха , че им липсвам . Идваше ми да се разплача , едва се сдържах . Вече бях прашинката в историята на училището , и въпреки това получих подаръци както всички останали . 2 месеца назад . Влюбих се в едно красиво момиче на моите години . Тя беше от моят клас . Не се поколебах да и кажа какво изпитвам , и отговорът и ме втрещи . Разбрах , че и тя изпитва същото към мен , но да се върнем на 23ти . След празника за първи път щях да излизам с нея . Оказа се , че трябва да взема племенникът си и да го заведе вкъщи . След единственият ни шанс тя не се и опита да откаже на сестра си . Исках да оскубя косата си . С това момиче историята става дълга , тя още е с мен и се обичаме от далече . Дойде време да заминавам . Бях толкова щастлив , че ще видя нещо . Живот може би ? Пътувахме в кола с по - голямата част от покъщината ни и бяхме леко сгъчкани . Минахме през границите безпроблемно . Пристигнах със семейството си в една стара къща-квартира . Горе долу обзаведохме къщата , тя беше НАПЪЛНО празна , но баща ми разбира от работата . Дойде време аз и брат ми да тръгнем на училище . Той учеше в нашето село в едно голямо ново училище . Аз учих в един град . Моето училище беше по- скоро център . 3 училища ! Аз бях с гимназистите (в едно училище) . Разбира се бях притеснен . Трябваше да съм 6ти клас а ме върнаха в 5ти . Веднага започнах . В класа ми имаше красиви момиченца и няколко болни деца. Те бяха с по 3 години по- малки от мен !!! Имаме по 6 часа и 2 междучасия до 9ти клас . Почти нямам приятели , гледат ме , присмиват ми се понякога . Най се ужасявам когато ме погледнат . Чувствам се различен .В междучасията стоя буквално като пън . Ходих с 2 смешни анцунга , нали ни знаете нас българите - спортисти . Исках дънки и ми взеха , но беше късно и магазините затваряха . Сега още ходя с тях и се смятам за по-смешен и от преди ! Имаше една случка когато чаках автобуса и с един се скарахме. Тойме вдигна и аз се хванах за един друг чужденец . И тримата паднахме ! Унижение ! Гледаха ме презпрозорците на автобусите , никой не ми подаде ръка ! От срам откачих и тръгнах да се прибирам пеша - 10 км . Срещнах баща си той рабодеше на близо и се прибрахме заедно , с колата . Разказах му всичко , за момчето което живее в нашето село , но му спестих най- важното . Не му казах къде живее , защото щеше да стане ужасно . На следващият ден бях толкова засрамен ... Не поглеждах никой в очите . Единствената ми отеха беше онова красиво момиче . И до днес нямам приятели , правя се на щастлив вкъщи , но не съм . Сам съм . Помогнете ми , моля ! Извинявам се ако имам грешки , вече забравям !