louisvuitton
04-16-2015, 19:07
Трябва ми ЛИС на тема - Патриотизмът на Паисий Хилендарски , разкрит в ''История славянобългарска''
А ти спешно какво предлагаш в замяна :D
Dimitar LM
04-17-2015, 16:41
А ти спешно какво предлагаш в замяна :D
Няма нужда да спамиш с глупави коментари
Dimitar LM
04-17-2015, 16:41
“История славянобългарска” е емблематичен текст, в който кристализират и се утвържсават ключовите понятия на националната ни идентичност: народ-език-отечество. В този смисъл творбата на Паисий Хилендалски се превръща в своебразна програма на Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в миналото, за да очертае контурите на една оптимистична визия за бъдещето на народа ни.
Творбата на светогорския монах въздейства преди всичко съ своето “Предисловие към ония, които желаят да прочетат и да чуят написаното в тая история”. Тук се открояват оригиналните прозрения на твореца, които го правят възрожденец. Именно тук Паисий манифестира идеите си – просветителски, романтични, но винаги искрени и подчертано родолюбиви. осНовно съдържание на предисловието е патриотизмът на Паисий Хилендарски.
Още на паратекстово равнище се очертава обликът на новия тип ренесансово присъствие. Очевидно е желанието на твореца да открои своето изстрадано слово от чуждото, което е полезно и разумно, но не идва от сърцето. Така още в заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само вълнуващата го проблематика, но простичко и искрено да каже и нещо за себе си. Оттук-нататък авторовата личност ще присъства все по-ярко и настойчиво в текста с всичките си болки и тревоги, пристрастия и огорчения и искрен патриотизъм.
Потенциалната публика, пред която “се изправя” Паисий, включва не само образованите читатели, но и неуките слушатели. Разслоена интелектуално, тази публика е обединена от жаждата да познае себе си чрез обичта към своето, родното, чрез интереса към българското.
Още началото на книгата очертава основното в реторическата `и стратегия – диалагичността. Текстът е отворен към хората и в него Паисий спори, укорява, заклеймява, поучава. Първите думи на автора обаче са насочени към онези, които като него са открили гордостта от българското си име. чрез идеята за националното себепознание възрожденецът ратува не само за духовното издигане на “своите”, но и за достойното им място сред “другите”, което им принадлежи залади великите дела на техните деди в полето на историята.
Открил любовта и болката си за отечеството, Паисий е направил и необходимото да бъде полезен на сънародниците си: “…и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала”. Хилендарският монах е изпълнил своята мисия, своя отечествен дълг и съзнанието за това го прави горд. Именно самочувствието му на българин го кара да бъде настойчив и категоричен в посланията към неговите родолюбиви съотечествиници.
Дотук текстът на предисловието е обърнат с любов и доверие към българите родолюбци. Оттук нататък започва страстната полемика на светогореца с родоотстъпниците. Тезата за обичта към родината се заменя с тезата за предателството на националната кауза. Визията за българското се раздвоява, става сложна и противоречива. На светлия облик на достойните люде, с чувство за дълг и отговорност към рода, езика, отечеството, се противопоставя мрачната и отблъскваща представа за отцеругателите – онези, които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели “чуждото” пред “своето4. Към тях Паисий е безпощаден, гневен, язвителен. Откриваме силен израз на неговия патриотизъм. Творецът разчита на въздействащата сила на презрителните обръщения: “О, неразумни и юроде!”, “…глупави човече”, “безумни…”. Обединявайки логическата сила на аргументите и страстната патриотична позиция, хилендарският монах се опитва да “отвори” очите на “неразумните” за истината, за стойностите на родното.
За да защити и утвърди идеята за превъзходството на българското, Паисий борави както с историографска, така и с народопсихологическа аргументация. Хилендарският монах се домогва до проникновена характеристика на своите съотечественици в етичен план, в която откроява присъщите им добродетели като изконни за християнския морал. В противовес на ироничния план, в който са представени например гърците /”гръцката мъдрост и изтънченост”, “мъдрите и културни гърци”/, се утвърждават качества като милосърдие, гостоприемство, чистосърдечие --–мблематични за българските “прости орачи, копачи, овчари и …занаятчии”. Така Паисий извисява не само историческия, но и нровствено-етичния облик на родното и го одухотворява чрез възхищението си.
Така чрез словото, което обединява високите октави на възхищението и прославата с гневните интонации на разочарованието и гнева, Паисий прибавя поредните патриотични щрихи към своя духовен портрет. За светогореца българите отцеругатели се нареждат до надменните и горделиви, но безнравствени гърцки и сръбски духовници, опитващи се да пренебрегнат, да уязвят националното ни достойнство.
Във финала на предисловието светогорецът отново се обръща към своите духовни двойници, обичащи отечеството си. Тяхната любов и всеотдайност той дарява със силата на знанието, за да пребъде във времето българският национален дух: “При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всички в едно”. В това заключително изречение кристализира формулата на цялата творба, призвана да се превърне в откровение за съдбата на родината, в своеобразна национална Библия, кодирала в себе си мъдростта и прозренията за възкресението на един изстрадал, но незабравен от Бога народ.
Изразявяйки своя патриотизъм в предисловието на “История славянобългарска”, като родоначалник на нова културна епоха, чрез своята на пръв поглед скромна “книжица” Паисий ноистина дава началния тласък в посока на голямата Промяна. Дарявайки на българина познание за миналото му, хилендарският монах му връща чувството за национално достойнство и гордост и го подтиква към дългия и сложен процес на национална идентификация.
louisvuitton
04-21-2015, 22:54
Ми като може , защо не го прати ти бе ?
Щот не съм copy paste човек, сигурно за това. Имам си мислеща глава на раменете. А ти що не си го измисли сама или не го намери - друго си е на готово, нали ?
louisvuitton
04-22-2015, 19:05
Тебе пък какво те бърка не мога да разбера ?
Нищо не ме бърка, просто показва умствения ти капацитет :)
louisvuitton
04-26-2015, 00:34
И как го показва? Че съм помолила за помощ ? Не говори без да знаеш ;) А и не си ти човека , който ще определя умствения ми капацитет
Аз няма какво да го определям, той ясно се вижда :) Аз не го определям, аз констатирам колко е, ти сама си си го определила. Щом за някакви елементарни неща молиш за помощ, нататък незнам какво ще е. Хайде със здраве, няма смисъл от този разговор, освен вида на профилната ти снимка :)