monteromm
04-17-2015, 18:58
Искам да ви разкажа за един голям абсурд, който ми се случва, и да потърся съвет.
С момчето ми сме заедно от 2 години. Последната година постоянно се караме, най-вече заради безпочвена ревност от негова страна. Имам чувството и че съм започнала да му омръзвам. Като се видим например за 2 часа някъде(не живеем заедно), той още на първия започва да ми мрънка, че ставало късно, че съм изморена и да си ходя, уж така е по-добре за мен. Преди винаги ми се молеше да остана още няколко минути. Все по-рядко ме прегръща или целува, а дори и да го прави е някак вяло и след като ме е държал секунди само в прегръдката си го усещам как ме бута настрани. За секс дума не може да става, от седмици наред не сме правили. На мен близостта много ми липсва и когато се опитах да поговоря с него за това ми се разкрещя, че съм нимфоманка, че не го уважавам и 100% имам друг, щом задавам такива въпроси :O Бях в потрес...както и да е. Преглътнах го.
На другата вечер седим у нас и той си е във фейса. Излезе за малко от стаята и в същия момент някой му пише.. Дори не съм си правила труда да чета хронологии, веднага ми стана ясно. Писал на някаква, канил я да излизат, тя го отрязала. И тя сега му пишеше на него. И беше писал на поне още 5 такива. викаше им коте.. най-много ме заболя, че и на мен казва така. Върна се, аз поисках обяснение..."Погледни ги тия какви са боклуци, аз само си пробвам късмета е така, ти знаеш ли колко ме искат, мен ми е кеф да ги режа, с нито една не съм излязъл, погледни се, кой ще иска тях пред теб " и т.н... Разсърдих се и си тръгнах, то на подобно обяснение какво да кажеш.. И на следващия ден се уговаряме да се разходим. 10 мин преди уговорения час ми звъни, че има много спешна работа със сестра си и няма да можем да се видим.Хиляди пъти ми се извини, нали не се сърдя. Казах, че не. Тръгнах да се прибирам и го гледам...седи с негови приятели и още 5-6 момичета в един парк и се заливат от смях. Като ме видяха само се сръчкаха, той се вцепени, тръгна към мен и започна да ми се извинява.Каза, че не ми казал истината, защото съм щяла да се обидя, искал е да прекара малко време с приятели. Даже започна мен да обвинява, накъде съм тръгнала, сигурно отивам при друг. Супер много се разсърдих, оставих го и се прибрах. Спрях да му отговарям на обажданията и така е вече седмица. Той ми пише сякаш нищо не е станало, какво правя, как е минал денят ми. Защо не му отговарям..Дори последните дни почти не ми и пише. Едновременно съм толкова бясна и ми е толкова мъчно, че аз влагам толкова чувства, че съм го предпочитала винаги пред какъвто и да е мой ангажимент, че толкова много го обичам...а отсреща не срещам и наполовина същото отношение. Той постоянно говори как като съберем пари иска да се преместим извън града, където живеем сега, и да започнем начисто. Прави си толкова големи планове с мен и изведнъж не ме иска. Много го обичам, не искам да го оставя, но така не се издържа. Моля за съвет :)
С момчето ми сме заедно от 2 години. Последната година постоянно се караме, най-вече заради безпочвена ревност от негова страна. Имам чувството и че съм започнала да му омръзвам. Като се видим например за 2 часа някъде(не живеем заедно), той още на първия започва да ми мрънка, че ставало късно, че съм изморена и да си ходя, уж така е по-добре за мен. Преди винаги ми се молеше да остана още няколко минути. Все по-рядко ме прегръща или целува, а дори и да го прави е някак вяло и след като ме е държал секунди само в прегръдката си го усещам как ме бута настрани. За секс дума не може да става, от седмици наред не сме правили. На мен близостта много ми липсва и когато се опитах да поговоря с него за това ми се разкрещя, че съм нимфоманка, че не го уважавам и 100% имам друг, щом задавам такива въпроси :O Бях в потрес...както и да е. Преглътнах го.
На другата вечер седим у нас и той си е във фейса. Излезе за малко от стаята и в същия момент някой му пише.. Дори не съм си правила труда да чета хронологии, веднага ми стана ясно. Писал на някаква, канил я да излизат, тя го отрязала. И тя сега му пишеше на него. И беше писал на поне още 5 такива. викаше им коте.. най-много ме заболя, че и на мен казва така. Върна се, аз поисках обяснение..."Погледни ги тия какви са боклуци, аз само си пробвам късмета е така, ти знаеш ли колко ме искат, мен ми е кеф да ги режа, с нито една не съм излязъл, погледни се, кой ще иска тях пред теб " и т.н... Разсърдих се и си тръгнах, то на подобно обяснение какво да кажеш.. И на следващия ден се уговаряме да се разходим. 10 мин преди уговорения час ми звъни, че има много спешна работа със сестра си и няма да можем да се видим.Хиляди пъти ми се извини, нали не се сърдя. Казах, че не. Тръгнах да се прибирам и го гледам...седи с негови приятели и още 5-6 момичета в един парк и се заливат от смях. Като ме видяха само се сръчкаха, той се вцепени, тръгна към мен и започна да ми се извинява.Каза, че не ми казал истината, защото съм щяла да се обидя, искал е да прекара малко време с приятели. Даже започна мен да обвинява, накъде съм тръгнала, сигурно отивам при друг. Супер много се разсърдих, оставих го и се прибрах. Спрях да му отговарям на обажданията и така е вече седмица. Той ми пише сякаш нищо не е станало, какво правя, как е минал денят ми. Защо не му отговарям..Дори последните дни почти не ми и пише. Едновременно съм толкова бясна и ми е толкова мъчно, че аз влагам толкова чувства, че съм го предпочитала винаги пред какъвто и да е мой ангажимент, че толкова много го обичам...а отсреща не срещам и наполовина същото отношение. Той постоянно говори как като съберем пари иска да се преместим извън града, където живеем сега, и да започнем начисто. Прави си толкова големи планове с мен и изведнъж не ме иска. Много го обичам, не искам да го оставя, но така не се издържа. Моля за съвет :)