WhiteWalker
04-24-2015, 20:53
Здравейте. От доста време влизам от време на време да прочета по някоя темичка , но днес за пръв път , ще помоля за съвет.
В средата (Q2/Q3) на 2013 година видях пост на това момиче в facebook група в която и двамата бяхме членове и реших да и пиша. Инетересното тук е , че ние се познаваме ( не лично просто сме се виждали един друг в училище ) и съответно имах няколко опций за това как мога да отворя този начален чат. Дали би било със тема ставаща въпрос за тази facebook група или за нещо в училище ( вече даже не си и спомням кое от 2те беше ) нямаше голямо значене просто знаех , че исках да го направя. Отначало почнахме много casual я си пишем 2 пъти в седмицата я не ( и това както казах беше към средата на 2013та). Минават така 4-5 месеца и започнах да и пиша по-начесто и за по-дълго.
С течение на времето малко или много ми хареса начина и на мислене и забелязах , че имаме изключително много общи интереси което улесни общуването между нас. Минаваме напред още няколко месеца и въпреки , че знам , че е странно започнах изключително много да си падам по нея въпреки че все още не сме се виждали очи в очи. Facebook снимки , закачки , приказките по общите теми ми станаха все по-интересни и по-интересни. Продължаваме така още няколко месеца и вече чувствам , че искам да направя голямата стъпка ( за мен е голяма ) да излезем и да се видим най-сетне на живо. И тук идва следния проблем.
Това може да прозвучи изключително странно за алфа мъжкарите тук понеже все пак се намираме в интернет , но аз съм с доста адвансирала социална фобия. Което означава , че всякакъв вид контакт с хора/пред хора/около хора почвам да (губя контрол) над това как се дъра и как искам да се държа. Почвам да се потя изключително много , понякога повам да треперя , не мога да застана мирно и т.н. Трябва винаги да съм в движение иначе тези изблици на ( не нормалност хаха) стават все по-видими и по-видими. Пример мога да дам от едно излизане с бивш съученик с който отидохме да пием кафе и седяхме в това кафене над 1 час и вече не можех даже да слушам какво приказва или имах някакво желание аз да приказвам. Оглеждах се наляво надясно и нямах търпение да си тръгнем. Не можех да го поглеждам в очите и какви ли не още норлани за социалната фобия симптоми.
След като вече сте запознати със най-големия ми проблем. Продължаваме по същество.
Искам да изведа момичето някаде но имам изключително голям страх от това , че и докато съм с нея ще стане така , че и двамата нищо няма да си приказваме и само , ще седим и , ще се гледаме като малоумници , кеоето за мен ( поне с нея ) е недопостимо. Или пък възможността тя да не чувства това което чувствам аз което би ме смазало до земята. Доста рядко имам някакви чувства към някой и този някой да ме (отхвърли) .. за мен това е най-големия ужас. Всеки път като реша да я някарам да излезем започвам да се съмнявам , че мога да го напрая и отлагам все за някой друг ден. Преди 3-4 месеца обаче реших да отида да работя извън страната и мисълта просто ей така да тръгна без да и кажа какво мисля за нея и какво чувствам просто не ми допада.
И сега стигаме до около преди месец когато осмихлих колко много наистина я харесвам ( както казах по незнайно каква причина) и бих дал абсолютно всичко да мога поне да имам шанс да и покажа какъв човек съм в реалност. Но за да направя това като все овъжаващ себе си мъж не мога просто ей така да отида и да почна да и приказвам празни прикаски и 101 романа за това какво чувствам и какво искам да стане. Трябва да и покажа. А за да го направя естествено ми трябва капитал хаха. Не може да съм мъж а да я разхождам по парка и къде ли не всеки ден ^^. Трябва и някаде малко по-така да се отиде. И съм решил следното.
След като се върна от тази бригана на която отивам да работя ако тя все още си няма приятел да отида при нея и да и кажа всичко което съм написал в тази тема , колкото и малко да е то.
Та моя въпрос към вас е следния.
Какво бихте направили вие ако бяхте на мое място ?
В средата (Q2/Q3) на 2013 година видях пост на това момиче в facebook група в която и двамата бяхме членове и реших да и пиша. Инетересното тук е , че ние се познаваме ( не лично просто сме се виждали един друг в училище ) и съответно имах няколко опций за това как мога да отворя този начален чат. Дали би било със тема ставаща въпрос за тази facebook група или за нещо в училище ( вече даже не си и спомням кое от 2те беше ) нямаше голямо значене просто знаех , че исках да го направя. Отначало почнахме много casual я си пишем 2 пъти в седмицата я не ( и това както казах беше към средата на 2013та). Минават така 4-5 месеца и започнах да и пиша по-начесто и за по-дълго.
С течение на времето малко или много ми хареса начина и на мислене и забелязах , че имаме изключително много общи интереси което улесни общуването между нас. Минаваме напред още няколко месеца и въпреки , че знам , че е странно започнах изключително много да си падам по нея въпреки че все още не сме се виждали очи в очи. Facebook снимки , закачки , приказките по общите теми ми станаха все по-интересни и по-интересни. Продължаваме така още няколко месеца и вече чувствам , че искам да направя голямата стъпка ( за мен е голяма ) да излезем и да се видим най-сетне на живо. И тук идва следния проблем.
Това може да прозвучи изключително странно за алфа мъжкарите тук понеже все пак се намираме в интернет , но аз съм с доста адвансирала социална фобия. Което означава , че всякакъв вид контакт с хора/пред хора/около хора почвам да (губя контрол) над това как се дъра и как искам да се държа. Почвам да се потя изключително много , понякога повам да треперя , не мога да застана мирно и т.н. Трябва винаги да съм в движение иначе тези изблици на ( не нормалност хаха) стават все по-видими и по-видими. Пример мога да дам от едно излизане с бивш съученик с който отидохме да пием кафе и седяхме в това кафене над 1 час и вече не можех даже да слушам какво приказва или имах някакво желание аз да приказвам. Оглеждах се наляво надясно и нямах търпение да си тръгнем. Не можех да го поглеждам в очите и какви ли не още норлани за социалната фобия симптоми.
След като вече сте запознати със най-големия ми проблем. Продължаваме по същество.
Искам да изведа момичето някаде но имам изключително голям страх от това , че и докато съм с нея ще стане така , че и двамата нищо няма да си приказваме и само , ще седим и , ще се гледаме като малоумници , кеоето за мен ( поне с нея ) е недопостимо. Или пък възможността тя да не чувства това което чувствам аз което би ме смазало до земята. Доста рядко имам някакви чувства към някой и този някой да ме (отхвърли) .. за мен това е най-големия ужас. Всеки път като реша да я някарам да излезем започвам да се съмнявам , че мога да го напрая и отлагам все за някой друг ден. Преди 3-4 месеца обаче реших да отида да работя извън страната и мисълта просто ей така да тръгна без да и кажа какво мисля за нея и какво чувствам просто не ми допада.
И сега стигаме до около преди месец когато осмихлих колко много наистина я харесвам ( както казах по незнайно каква причина) и бих дал абсолютно всичко да мога поне да имам шанс да и покажа какъв човек съм в реалност. Но за да направя това като все овъжаващ себе си мъж не мога просто ей така да отида и да почна да и приказвам празни прикаски и 101 романа за това какво чувствам и какво искам да стане. Трябва да и покажа. А за да го направя естествено ми трябва капитал хаха. Не може да съм мъж а да я разхождам по парка и къде ли не всеки ден ^^. Трябва и някаде малко по-така да се отиде. И съм решил следното.
След като се върна от тази бригана на която отивам да работя ако тя все още си няма приятел да отида при нея и да и кажа всичко което съм написал в тази тема , колкото и малко да е то.
Та моя въпрос към вас е следния.
Какво бихте направили вие ако бяхте на мое място ?