beatboxera89
04-28-2015, 16:44
Здравейте,
искам да ви представя моят случай с едно момиче.Не ме е срам да си призная, че досега не съм имал гадже, понеже чакам подходящото момиче...и именно заради това отхвърлих няколко предложения.Сега мисля, че това дългоочаквано момиче се появи. От много време я наблюдавам и мисля, че е много красива...здраво съм хлътнал. Аз съм девети клас, а тя е година по-малка. Един ден я забелязах и ми се стори адски хубава и стройна - висока като мен. Доста често като се разминаваме ме поглежда в очите и отвръща поглед много бързо...май е срамежлива. Един път ме гледаше продължително, държейки ръцете си скръстени под гърдите. Същият ден след училище аз изчаках пред училището да й свършат часовете и бях решен да я заговоря. Първоначално не можех... оставих я да се отдалечи доста, като преди това беше ми хвърлила още един светкавичен поглед, редом с отмятане на косата. След това тя продължи да се движи напред уверено и без да поглежда назад. Аз минах по един пряк път в същата посока с мисълта, че съм глупак, защото съм я изпуснал. В този момент тя изскочи от едно кръстовище...най-случайно я засякох и направи същото като пред училището - бърз поглед с отмятане на косата. Тогава напълно се реших да я заговоря... Забързах ход, дори по едно време започнах да тичам към нея и като я настигнах й казах възможно най-глупавото нещо, което мога да кажа на една осмокласничка, която вероятно още може да не е имала гадже и предполагам е доста неопитна в тази сфера. Та, първите ми думи с това момиче бяха - "Извинявай, може ли да вървя с теб?" Може би ме е разбрала погрешно и да си е помислила, че искам да бъдем гаджета? Или пък не ме харесва? Та, след това ме погледна с изплашен поглед, мърдайки главата си наляво надясно. И тук пак не разбирам какво е искала да каже с това мърдане на главата наляво-надясно, защото в Америка това означава знак за несъгласие, а в България много хора правят така, когато са съгласни с дадено нещо. След това продължи да ме гледа в очите, кръстоса ръцете си и застана на крачка разстояние, и мисля че малко се изчерви. Бях адски притеснен и с най-мекия глас, който тая в мен й казах "Аз съм Иван", протягайки ръка към нея. Тогава тя просто ми каза "Извинявай, ама се прибирам" и се обърна и си тръгна със забързана походка, гледайки надолу. Тогава аз казах на висок тон "Еее добре, приятно ми беше", след което си тръгнах... И това е само началото. Всеки път като я видя в училище прави някакви знаци с езика на тялото, несъзнателно или не, знаци, които според интернет аудиторията, означават, че ме харесва. Ще ви споделя тези "знаци". Първия ден след "заговарянето" аз влязох в коридора, а тя се беше облегнала на вратата и се усмихваше, като ме погледна за един момент и се обърна към приятелката си, след което си влязох в стаята. През следващото междучасие минах пред вратата на нейния кабинет, а тя тъкмо тръгваше да излиза, но като ме видя бързо влезе обратно и аз забелязах, че ме гледа... по някакъв странен начин. Друг знак е, че веднъж имах физкултура и бях на първи етаж, а тя беше с нейна приятелка, която си взимаше нещо от кафе машината. Първия път се направих, че не съм я забелязал, а тя правеше същия сигнал с косата и бързия поглед. Другото междучасие минавах през същото място и тя отново беше на същото място - пред кафе машината. Когато тя отметна косата си и ме погледна, аз също я погледнах, но тогава тя май пак се изчерви леко и отвърна поглед притеснено. Един път минавах през коридора, а тя говореше с нейна приятелка. Когато ме забеляза, тя обърна лицето си нагоре, след което като бях точно до нея, ме погледна отново.Веднъж излизаше от училищния стол с някаква нейна приятелка, която беше пред нея и се разминахме като тя направи рязко движение с главата, отмятайки леко косата си и ме погледна, усмихвайки се, след което продължи с интерес и лека усмивка да говори на приятелката си, която беше поне метър пред нея.Не мога да твърдя, че съзнателно се е усмихвала на мен, защото лично на мен ми се е случвало някой приятел да ми каже нещо, което да ме накара да се усмихна и в същия момент да погледна към някого с тази усмивка. Като цяло... всеки път ме поглежда за кратко, но никога не задържа погледа си - само веднъж, както споменах по-горе. Днес например си бях в стаята на чина и имах изглед към хората, които минават през коридора. Тогава тя мина и по същия начин с отмятане на косата... погледна право в мен и продължи да си върви. Вчера й пратих покана за приятелство в фейсбук, но тя не го приема... Това ме кара да се запитам... какво по дяволите се случва, при положение, че езикът на тялото никога не лъже? Срамежлива ли е? Странна ли е? Също така тези дни се появи някакъв текст на картинка в нейния профил, залепена за стената й от нейна приятелка. Тази картина разкрива личността й, и там пише следните думи:
-Опиши ми я.
-Студен човек.Може да се сърди с дни наред, и ако не я потърсиш, тя няма да го направи, защото знае, че е права.Почти винаги права, сякаш безгрешна.С леден поглед сякаш го правеше, за да се зарадваш до полуда, когато я видиш усмихната.На моменти.Сега усмихната, след 5 минути мрачна. Със сърце от камък изглеждаща, ала душата й чиста. От една страна изглеждаща трудна. С труден характер, неразгадаем, дори странен. Но опознаеш ли я, достойна. За доверие, за подкрепа, за приятел. Достойна за обичане беше.
Благодаря Ви за вниманието и ще се радвам, ако споделите мнението си по този въпрос. :)
искам да ви представя моят случай с едно момиче.Не ме е срам да си призная, че досега не съм имал гадже, понеже чакам подходящото момиче...и именно заради това отхвърлих няколко предложения.Сега мисля, че това дългоочаквано момиче се появи. От много време я наблюдавам и мисля, че е много красива...здраво съм хлътнал. Аз съм девети клас, а тя е година по-малка. Един ден я забелязах и ми се стори адски хубава и стройна - висока като мен. Доста често като се разминаваме ме поглежда в очите и отвръща поглед много бързо...май е срамежлива. Един път ме гледаше продължително, държейки ръцете си скръстени под гърдите. Същият ден след училище аз изчаках пред училището да й свършат часовете и бях решен да я заговоря. Първоначално не можех... оставих я да се отдалечи доста, като преди това беше ми хвърлила още един светкавичен поглед, редом с отмятане на косата. След това тя продължи да се движи напред уверено и без да поглежда назад. Аз минах по един пряк път в същата посока с мисълта, че съм глупак, защото съм я изпуснал. В този момент тя изскочи от едно кръстовище...най-случайно я засякох и направи същото като пред училището - бърз поглед с отмятане на косата. Тогава напълно се реших да я заговоря... Забързах ход, дори по едно време започнах да тичам към нея и като я настигнах й казах възможно най-глупавото нещо, което мога да кажа на една осмокласничка, която вероятно още може да не е имала гадже и предполагам е доста неопитна в тази сфера. Та, първите ми думи с това момиче бяха - "Извинявай, може ли да вървя с теб?" Може би ме е разбрала погрешно и да си е помислила, че искам да бъдем гаджета? Или пък не ме харесва? Та, след това ме погледна с изплашен поглед, мърдайки главата си наляво надясно. И тук пак не разбирам какво е искала да каже с това мърдане на главата наляво-надясно, защото в Америка това означава знак за несъгласие, а в България много хора правят така, когато са съгласни с дадено нещо. След това продължи да ме гледа в очите, кръстоса ръцете си и застана на крачка разстояние, и мисля че малко се изчерви. Бях адски притеснен и с най-мекия глас, който тая в мен й казах "Аз съм Иван", протягайки ръка към нея. Тогава тя просто ми каза "Извинявай, ама се прибирам" и се обърна и си тръгна със забързана походка, гледайки надолу. Тогава аз казах на висок тон "Еее добре, приятно ми беше", след което си тръгнах... И това е само началото. Всеки път като я видя в училище прави някакви знаци с езика на тялото, несъзнателно или не, знаци, които според интернет аудиторията, означават, че ме харесва. Ще ви споделя тези "знаци". Първия ден след "заговарянето" аз влязох в коридора, а тя се беше облегнала на вратата и се усмихваше, като ме погледна за един момент и се обърна към приятелката си, след което си влязох в стаята. През следващото междучасие минах пред вратата на нейния кабинет, а тя тъкмо тръгваше да излиза, но като ме видя бързо влезе обратно и аз забелязах, че ме гледа... по някакъв странен начин. Друг знак е, че веднъж имах физкултура и бях на първи етаж, а тя беше с нейна приятелка, която си взимаше нещо от кафе машината. Първия път се направих, че не съм я забелязал, а тя правеше същия сигнал с косата и бързия поглед. Другото междучасие минавах през същото място и тя отново беше на същото място - пред кафе машината. Когато тя отметна косата си и ме погледна, аз също я погледнах, но тогава тя май пак се изчерви леко и отвърна поглед притеснено. Един път минавах през коридора, а тя говореше с нейна приятелка. Когато ме забеляза, тя обърна лицето си нагоре, след което като бях точно до нея, ме погледна отново.Веднъж излизаше от училищния стол с някаква нейна приятелка, която беше пред нея и се разминахме като тя направи рязко движение с главата, отмятайки леко косата си и ме погледна, усмихвайки се, след което продължи с интерес и лека усмивка да говори на приятелката си, която беше поне метър пред нея.Не мога да твърдя, че съзнателно се е усмихвала на мен, защото лично на мен ми се е случвало някой приятел да ми каже нещо, което да ме накара да се усмихна и в същия момент да погледна към някого с тази усмивка. Като цяло... всеки път ме поглежда за кратко, но никога не задържа погледа си - само веднъж, както споменах по-горе. Днес например си бях в стаята на чина и имах изглед към хората, които минават през коридора. Тогава тя мина и по същия начин с отмятане на косата... погледна право в мен и продължи да си върви. Вчера й пратих покана за приятелство в фейсбук, но тя не го приема... Това ме кара да се запитам... какво по дяволите се случва, при положение, че езикът на тялото никога не лъже? Срамежлива ли е? Странна ли е? Също така тези дни се появи някакъв текст на картинка в нейния профил, залепена за стената й от нейна приятелка. Тази картина разкрива личността й, и там пише следните думи:
-Опиши ми я.
-Студен човек.Може да се сърди с дни наред, и ако не я потърсиш, тя няма да го направи, защото знае, че е права.Почти винаги права, сякаш безгрешна.С леден поглед сякаш го правеше, за да се зарадваш до полуда, когато я видиш усмихната.На моменти.Сега усмихната, след 5 минути мрачна. Със сърце от камък изглеждаща, ала душата й чиста. От една страна изглеждаща трудна. С труден характер, неразгадаем, дори странен. Но опознаеш ли я, достойна. За доверие, за подкрепа, за приятел. Достойна за обичане беше.
Благодаря Ви за вниманието и ще се радвам, ако споделите мнението си по този въпрос. :)