Mqu6
04-28-2015, 22:19
здравейте.
имам сериозен проблем с момичетата, много се притеснявам когато разговарям с някое момиче/ то до сега не че са били много де../..
Изобщо някакво страхливо се чувствам... за мен: на 20години съм, нямам изобщо никакви приятели... с който и да опитам да се сприателя, все насила трябва да стават нещата- смисъл ако не му пишеш ако не му звъннеш да излезнем ...няма шанс той да те викне за навън. просто няма с кого да комуникирам изобщо...
изобщо след завършването на училище всичко беше много гадно, не че тогава имах много приятели, но пак се намираше с кой да комуникирам...тръгнах в университета -отказах се.. и там не успях..
Имам много хобита: едното е да играя игри на пц-то(правя го щото няма какво да правя просто- знам го,че не е за мен, но няма какво да правя и с кого да общувам)
Другото е да спортувам, всеки ден: фитнес, лостове, тичане, колело, и пак винаги сам, дори и на плаж лятото сам си ходя..явно съм привикнал с това..
Иначе не съм някой мърльо: подържан съм, не съм и чак толкова глупав, интересувам все от всякакви неща..
Искам да излезна на диско или ей така на по-бира няма с кого...
Дайте съвети как да се променя на към добро...каквото и да правя за да не съм сам като чук винаги...., освен вкъщи с нашите и брат ми..
Мисля да започна да чета някакви книги-каквито и да било...
имам сериозен проблем с момичетата, много се притеснявам когато разговарям с някое момиче/ то до сега не че са били много де../..
Изобщо някакво страхливо се чувствам... за мен: на 20години съм, нямам изобщо никакви приятели... с който и да опитам да се сприателя, все насила трябва да стават нещата- смисъл ако не му пишеш ако не му звъннеш да излезнем ...няма шанс той да те викне за навън. просто няма с кого да комуникирам изобщо...
изобщо след завършването на училище всичко беше много гадно, не че тогава имах много приятели, но пак се намираше с кой да комуникирам...тръгнах в университета -отказах се.. и там не успях..
Имам много хобита: едното е да играя игри на пц-то(правя го щото няма какво да правя просто- знам го,че не е за мен, но няма какво да правя и с кого да общувам)
Другото е да спортувам, всеки ден: фитнес, лостове, тичане, колело, и пак винаги сам, дори и на плаж лятото сам си ходя..явно съм привикнал с това..
Иначе не съм някой мърльо: подържан съм, не съм и чак толкова глупав, интересувам все от всякакви неща..
Искам да излезна на диско или ей така на по-бира няма с кого...
Дайте съвети как да се променя на към добро...каквото и да правя за да не съм сам като чук винаги...., освен вкъщи с нашите и брат ми..
Мисля да започна да чета някакви книги-каквито и да било...