lqlq_
05-05-2015, 09:40
Здравейте,имам приятел от 7 месеца,много се обичаме и държим един на друг...Но от няколко седмици насам започвам да губя вярата си към него и се съмнявам за всичко.Преди няколко дни намерих в колата му едно малко дамско парфюмче и го попитах какъв е този парфюм,а той ми каза,че неговия бил свършил и го бил взел от майка си,а тяхните не живеят заедно,след това у тях намерих едни очила,макар че то вече няма дамски/мъжки очила всичко е унисекс и го питам какви са тия дамски очила,той ми вика дадоха ми ги от работа,но нищо друго не съм намирала..Иначе сме си говорили на тая тема,че ако има някоя друга или нещо ще ми каже и не е нужно да разбирам от други хора,същото се отнася и за мен.Не мисля,че има друга,но тези неща ме озадачиха някак си.Показва си,че ме обича,казва го,доказва го,винаги иска да ме вижда,непрекъснато се чуваме,грижи се за мен,правим страхотен секс,постоянно сме си заедно като съм си в града,но нямам някакво пълно доверие,просто си имам едно наум.Знам,че преди мен е бил с доста момичета и мисля,че мога да го нарека женкар,колкото и той да отрича,но просто се страхувам от това да не бъда наранена и изоставена,а лошото,което е,че аз го обичам адски много и не знам как бих го преживяла това нещо.Постоянно се съмнявам и се страхувам да не направи някоя глупост.Понякога се държи тъпо,грубо,знае,че съм чувствителна казва ми някакви неща,които ме обиждат,но не се замисля като ги казва,след това вече се сеща,че ги е казал и ми се извинява,дразни се от най-малкото.Просто характера му е такъв,дори родителите му ми го казват,че има "шибан характер" и трябва да свикна,ако искаме да сме заедно.Дори те ми казват,че много ме обича и че е много сериозен към мен и иска да сме си заедно,но понякога когато се държи така много ме наранява и не го осъзнава,или ако го осъзнае е след време и почват ония извинения....Има дни в които е много мил и т.н,но има и такива в които целия му свят е крив и няма на кого да си го изкара освен на мен.Но какво да правя обичам го и искам да си продължим връзката и да сме си заедно.Просто наистина е странен характер,не е много романтичен или нещо в това определено не си пасваме много,но аз вече свикнах с това.Като легнем някой път не иска да ме гушка,не се целуваме,единствено като правим секс тогава се целуваме..но някой път е като полудял прегръща ме и не иска да ме пуска.Понякога го сравнявам с бившия ми приятел с който бяхме заедно доста време и имахме прекрасни моменти и доста се сещам за него,може би искам да прилича на него или просто съм свикнала да се отнасят с мен както бившият ми се отнасяше и искам и сегашният ми да се отнася по същия начин.Знам,че няма как да стане,тъй като всеки човек си е индивидуален и всеки по различен начин показва чувствата си.......Отначало като тръгнахме и двамата мислехме,че няма да е толкова сериозна връзката ни,той си пишеше с някакви момичета и аз си пишех с момчета,но с времето започнахме и двамата много да ревнуваме и това доведе до премахване на профилите ни във Фейсбук.Когато излезна с приятелки постоянно м извъни пита ме къде съм,бил ми видял колата еди-къде си и т.н.Ако има някоя момче при нас разпитва кой е тоя,ядосва се и т.н.Както и да е.Преди 2-3 седмици видях,че си беше писал с някаква негова стара позната,(но не във фейсбук нали),която не живее в Бг,но щяла да си идва този месец и той и писал като си дойде да му пише за кафе,но тя му отказала..След няколко дни този чат беше изтрит,ревнува мен и си мисли,че аз си пиша с някакви мъже,но аз не го правя,а като му кажа,че той го прави,казва,че няма такова нещо.Не мисля,че това е нормално.Какво мислите вие по въпроса дали да си мисля някакви неща или няма повод ?