Provve
05-11-2015, 23:21
Аз съм момче, в ранните ми 20 години. Не живея в България, но в Европа. В момента уча и работя по специалността си. Ако можем да съдим успеха по месечният бюджет, предметите, възможностите ми, то тогава съм успял да се "реализирам" успешно. Аз искрено не съм щастлив където се намирам и смятам да се прибера след като завърша, което не е чак толкова далеч в бъдещето. Целта ми е да пробвам да видя как бих се чувствал в България, а ако толкова не ми хареса - светът е широк.
До тук добре, но идва и проблемът - приятелката ми е в България. Тя е момичето, което търся - умна, красива, амбициозна, над "простите" неща, въпреки че аз доста често вървя заедно с тях. Не съм сигурен, че мога да намеря по-подходящо момиче, което да застане до мен.
Имахме известна пауза в нашите романтични отношения. Първоначално ходехме около 2 години, после всеки си имаше връзка за около година, сега направихме една година отново и връзката ни е в "перфектна" форма, толкова перфектна, колкото може да е една връзка от няколко хиляди километра.
Виждаме се възможно повече на живо - максимум 2-3 месеца "пауза". Никога не съм имал, а и в момента нямам желание за изневяра или нещо подобно, въпреки отворените такива възможности и въпреки това се питам - какво ли ще е с други? Докато бяхме разделени си имах друга приятелка, но какво би било с други, просто ей така за опита? Но една кифла навън не си струва такова момиче, а моят разум все още е наличен. И в крайна сметка, аз, ако/когато се прибера в България, ще заживея с нея и ми е интересно, ами ако не можем да живеем заедно? Да, тази промяна на държавите не е единствено за нея, но може би главно. Не знам колко ви се е случвало и налагало да сте тооооолкова разделени от любимия и да няма какво да направите.
Като цяло, предвид позицията, на която се намирам трябва да съм много щастлив, а аз със сигурност не съм. Буквално имам всичко, което искам и е възможно, само и единствено Тя не е при мен. Надявам се да е причината да съм нещастен. Ами ако се върна в България, при нея, и пак се чувствам така?
Така написано, може би звучи на тийнейджърски, бушуващи хормони, но едва ли е от тях.
ПП: Не съм и (много голям) материалст. Нормален, за този забързан свят, да кажем. Имам си нещата, които искам, радвам се на малките неща. Не търся луксозни къщи, яхти и коли.
До тук добре, но идва и проблемът - приятелката ми е в България. Тя е момичето, което търся - умна, красива, амбициозна, над "простите" неща, въпреки че аз доста често вървя заедно с тях. Не съм сигурен, че мога да намеря по-подходящо момиче, което да застане до мен.
Имахме известна пауза в нашите романтични отношения. Първоначално ходехме около 2 години, после всеки си имаше връзка за около година, сега направихме една година отново и връзката ни е в "перфектна" форма, толкова перфектна, колкото може да е една връзка от няколко хиляди километра.
Виждаме се възможно повече на живо - максимум 2-3 месеца "пауза". Никога не съм имал, а и в момента нямам желание за изневяра или нещо подобно, въпреки отворените такива възможности и въпреки това се питам - какво ли ще е с други? Докато бяхме разделени си имах друга приятелка, но какво би било с други, просто ей така за опита? Но една кифла навън не си струва такова момиче, а моят разум все още е наличен. И в крайна сметка, аз, ако/когато се прибера в България, ще заживея с нея и ми е интересно, ами ако не можем да живеем заедно? Да, тази промяна на държавите не е единствено за нея, но може би главно. Не знам колко ви се е случвало и налагало да сте тооооолкова разделени от любимия и да няма какво да направите.
Като цяло, предвид позицията, на която се намирам трябва да съм много щастлив, а аз със сигурност не съм. Буквално имам всичко, което искам и е възможно, само и единствено Тя не е при мен. Надявам се да е причината да съм нещастен. Ами ако се върна в България, при нея, и пак се чувствам така?
Така написано, може би звучи на тийнейджърски, бушуващи хормони, но едва ли е от тях.
ПП: Не съм и (много голям) материалст. Нормален, за този забързан свят, да кажем. Имам си нещата, които искам, радвам се на малките неща. Не търся луксозни къщи, яхти и коли.