Malena30
05-14-2015, 12:27
Рядко ми се налага да търся съвети от непознати хора, но съм много объркана и раздвоена между разума и сърцето си.
В началото на март си писах с едно момче в ФБ и започнахме да се харесваме взаимно, но бяхме от различни градове. Средата на април той се премести да живее в моят град. Всичко между нас беше страхотно, отношението му към мен беше отлично, уважава ме, цени ме, обича ме, винаги се съобразява първо с мен, после със себе си, правел ми е подаръци не веднъж, в леглото всичко беше повече от добре. И аз го обичам, и държа на него.
Всичко се промени, когато една сутрин мой близък приятел полицай, който знаеше за връзката ни, ми се обади по телефона и ми каза веднага да се прибирам в нас. Последваха и обаждания от майка ми ( явно са се свързали по телефона с този мой приятел ) със същото съдържание. Когато попитах защо, ми се каза че гаджето ми е престъпник, и имал криминално досие, ефективна присъда за кражба и други провинения ( не ми уточни какви точно ). Демек го изкара престъпник, и пълен боклук.
Прибрах се в нас, и от тогава съм като затворник, мога да излизам или само с майка ми, или до университета. Не мога да се видя дори с приятелките си, или да изляза с компанията вечерно време да пийнем по едно дето се вика.
На гаджето ми бях услужила с пари, които щеше да ми върне точно него ден, когато стана всичко това със звъненето по телефона на пожар.
Сега той отиде да работи в чужбина, да изкара някой друг лев, и най-малкото да ми върне парите ( каза че ще ми ги изпрати след няколко дена ). Противно на логиката му вярвам.
Звъни ми късно вечер да ме чуе как съм ( през деня се крия от майка ми, че се чувам с него, понеже ми е забранила ). Казва ми, че ме обича, че му липсвам, дори се е разплакал както си говорим, не знам дали е за замазване на очите, или наистина е така, но е факт, че и на мен ми липсва и го обичам все още.
Ако ми върне парите както е обещал, бих искала да му дам 2ри шанс, колкото и да е наивно и глупаво от моя страна. Не го ли направи в уреченият ден, явно ме е използвал, и ще прекратя контакт с него, колкото и да ми е болно.
Желанието ни беше да се преместя да живея при него, да работим, да си плащаме квартирата и сметките, и да си водим един спокоен начин на живот.
Загърбил е от години тъмното си минало, и си е изкарва хляба с честен труд.
Искам да съм с него, обичам го, въпреки това какво пише в досието му, и че е осъждан ( условно явно, понеже не е лежал в затвора ). Но не виждам как да стане. Наще ще ме отпишат от живите ако се върна при него, но искам да следвам сърцето си, и да бъда щастлива, а с него винаги съм била, нито един път не ми е посегнал, не ме обидил или наранил по някакъв начин, дори и тон не ми е повишавал, гледаше ме като принцеса, винаги ми е осигурявал всичко което ми е необходимо, на моменти по-добре и от майка ми се грижеше за мен.
Знам, че повечето от вас ще ме упрекнат, че продължавам да се занимавам с такъв човек, и може би със право, но аз вярвам, че когато човек пожелае да се промени към по-добро, може да го направи!!!
Благодаря за отделеното време, и се извинявам за дългата тема.
пс: понеже все някой ще попита за години, малко над 20 сме.
В началото на март си писах с едно момче в ФБ и започнахме да се харесваме взаимно, но бяхме от различни градове. Средата на април той се премести да живее в моят град. Всичко между нас беше страхотно, отношението му към мен беше отлично, уважава ме, цени ме, обича ме, винаги се съобразява първо с мен, после със себе си, правел ми е подаръци не веднъж, в леглото всичко беше повече от добре. И аз го обичам, и държа на него.
Всичко се промени, когато една сутрин мой близък приятел полицай, който знаеше за връзката ни, ми се обади по телефона и ми каза веднага да се прибирам в нас. Последваха и обаждания от майка ми ( явно са се свързали по телефона с този мой приятел ) със същото съдържание. Когато попитах защо, ми се каза че гаджето ми е престъпник, и имал криминално досие, ефективна присъда за кражба и други провинения ( не ми уточни какви точно ). Демек го изкара престъпник, и пълен боклук.
Прибрах се в нас, и от тогава съм като затворник, мога да излизам или само с майка ми, или до университета. Не мога да се видя дори с приятелките си, или да изляза с компанията вечерно време да пийнем по едно дето се вика.
На гаджето ми бях услужила с пари, които щеше да ми върне точно него ден, когато стана всичко това със звъненето по телефона на пожар.
Сега той отиде да работи в чужбина, да изкара някой друг лев, и най-малкото да ми върне парите ( каза че ще ми ги изпрати след няколко дена ). Противно на логиката му вярвам.
Звъни ми късно вечер да ме чуе как съм ( през деня се крия от майка ми, че се чувам с него, понеже ми е забранила ). Казва ми, че ме обича, че му липсвам, дори се е разплакал както си говорим, не знам дали е за замазване на очите, или наистина е така, но е факт, че и на мен ми липсва и го обичам все още.
Ако ми върне парите както е обещал, бих искала да му дам 2ри шанс, колкото и да е наивно и глупаво от моя страна. Не го ли направи в уреченият ден, явно ме е използвал, и ще прекратя контакт с него, колкото и да ми е болно.
Желанието ни беше да се преместя да живея при него, да работим, да си плащаме квартирата и сметките, и да си водим един спокоен начин на живот.
Загърбил е от години тъмното си минало, и си е изкарва хляба с честен труд.
Искам да съм с него, обичам го, въпреки това какво пише в досието му, и че е осъждан ( условно явно, понеже не е лежал в затвора ). Но не виждам как да стане. Наще ще ме отпишат от живите ако се върна при него, но искам да следвам сърцето си, и да бъда щастлива, а с него винаги съм била, нито един път не ми е посегнал, не ме обидил или наранил по някакъв начин, дори и тон не ми е повишавал, гледаше ме като принцеса, винаги ми е осигурявал всичко което ми е необходимо, на моменти по-добре и от майка ми се грижеше за мен.
Знам, че повечето от вас ще ме упрекнат, че продължавам да се занимавам с такъв човек, и може би със право, но аз вярвам, че когато човек пожелае да се промени към по-добро, може да го направи!!!
Благодаря за отделеното време, и се извинявам за дългата тема.
пс: понеже все някой ще попита за години, малко над 20 сме.