fifito19
05-15-2015, 13:16
От година и половина насам нещо се случва с мен.
Ще започна с тялото си. Косата ми започна сякаш повече да пада. Започнах да си гриза ноктите. Ръцете ми треперят. Нощем се будя от кошмари и говоря на сън поне два пъти седмично. Потя се на сън. Като цяло се потя повече, отколкото някога съм се потила. Кожата ми започна да изглежда нездрава, а аз никога не съм имала проблеми с кожата си. Не, не влизам в пубертета, минах го това вече. Говоря за нещо друго. Получавам крампи на мускулите и болката продължава с дни. Освен това започнах да получавам от това, което баба ми нарича "треперушки" - странно треперене на кожата по клепачите, веждите, шията, гърба, бедрата и ръцете. Имунитета ми стана по-слаб. Искам да изясня, че не пия е не пуша, винаги съм се грижела за себе си добре. Но през последната година и половина може би съвсем леко съм занемарила това, защото завърших 12 клас и имах изпращане буквално току-що, и матурите ми идват, а всичкото това си оказваше стреса. Като заговорихме за стрес, преминавам на нефизическите симптоми. Поне два пъти в седмицата ми се случва докато си върша нормалните ежедневни дела, изведнъж някаква мисъл да наводни ума ми и да се намеря свита на пода, на кълбо, трепереща и цивреща. В такива моменти наистина не откривам смисъл в живота, чувствам някакъв страх от хората, не мога да се преборя със себе си. Това е на пристъпи. Има дни, в които всичко е наред, но има дни, в които не мога да стана от леглото от страх, че някой ще ми се нахвърли за това колко съм безполезна и ненужна, че не съм достатъчно добра и не заслужавам да живея. Има дни, в които сякаш преосмислям съществуването си и осъзнавам, че съм напълно ненужна и не съм свършила нищо до сега, че не знам какво ме чака и вероятно един ден просто ще умра от факта, че съм безполезна.. Разбирам колко налудничаво звучат тези неща, но мозъкът ми наистина се побърква в тези моменти и имам чувството, че някой друг мисли вместо мен, защото до колкото се познавам, не бих се притеснявала за такива неща.. докато не дойде този пристъп. Усещането за безпомощност и безнадеждност ме побърква, честно. Имам странното чувство, че нещата, с които започнах темата имат връзка с тези странни мисли, които ме обсебват и ме докарват до депресивни състояния. Какво е това? Какво да правя? Помощ?
Ще започна с тялото си. Косата ми започна сякаш повече да пада. Започнах да си гриза ноктите. Ръцете ми треперят. Нощем се будя от кошмари и говоря на сън поне два пъти седмично. Потя се на сън. Като цяло се потя повече, отколкото някога съм се потила. Кожата ми започна да изглежда нездрава, а аз никога не съм имала проблеми с кожата си. Не, не влизам в пубертета, минах го това вече. Говоря за нещо друго. Получавам крампи на мускулите и болката продължава с дни. Освен това започнах да получавам от това, което баба ми нарича "треперушки" - странно треперене на кожата по клепачите, веждите, шията, гърба, бедрата и ръцете. Имунитета ми стана по-слаб. Искам да изясня, че не пия е не пуша, винаги съм се грижела за себе си добре. Но през последната година и половина може би съвсем леко съм занемарила това, защото завърших 12 клас и имах изпращане буквално току-що, и матурите ми идват, а всичкото това си оказваше стреса. Като заговорихме за стрес, преминавам на нефизическите симптоми. Поне два пъти в седмицата ми се случва докато си върша нормалните ежедневни дела, изведнъж някаква мисъл да наводни ума ми и да се намеря свита на пода, на кълбо, трепереща и цивреща. В такива моменти наистина не откривам смисъл в живота, чувствам някакъв страх от хората, не мога да се преборя със себе си. Това е на пристъпи. Има дни, в които всичко е наред, но има дни, в които не мога да стана от леглото от страх, че някой ще ми се нахвърли за това колко съм безполезна и ненужна, че не съм достатъчно добра и не заслужавам да живея. Има дни, в които сякаш преосмислям съществуването си и осъзнавам, че съм напълно ненужна и не съм свършила нищо до сега, че не знам какво ме чака и вероятно един ден просто ще умра от факта, че съм безполезна.. Разбирам колко налудничаво звучат тези неща, но мозъкът ми наистина се побърква в тези моменти и имам чувството, че някой друг мисли вместо мен, защото до колкото се познавам, не бих се притеснявала за такива неща.. докато не дойде този пристъп. Усещането за безпомощност и безнадеждност ме побърква, честно. Имам странното чувство, че нещата, с които започнах темата имат връзка с тези странни мисли, които ме обсебват и ме докарват до депресивни състояния. Какво е това? Какво да правя? Помощ?