John"Unknown"Doe
05-19-2015, 21:52
Здравейте,
тя е няколко години по-голяма от мен. Двамата се запознахме съвсем случайно. Красива среща като по филмите. В началото си мислеше, че съм по-голям от нея. Когато разбра истината леко се отдръпна. Продължихме да си пишем. Но някак аз бутах нещата. А в тези отношения, знаете, трябват двама. Това нещо продължи около 3 месеца. След това ми писна. Спрях да я търся. Не си мислете, че ми беше лесно. Тя е като една стихия. Нежна, с рокля. Красива и ефирна като вятъра. Тя е цял космос от емоции. Едновременно красив и непонятен. Оле, май се отплеснах. Да, мисля, че разбрахте. Тя за мен е повече. Много повече. Татуирах се и в татуса вмъкнах нейната буква. Достатъчно скрито, за да не личи, но достатъчно видно, за да ми напомня за нея. Някои от вас ще ме хейтнат за това. Моят татус - мое решение. Та, тя е едно много добро момиче, а аз съм боклук. Начетен, образован, но боклук. Женкар, поне досега, играч, не съм се задълбочавал в нищо, освен в себе си разбира се, но с годините научих, че не съм саможив и имам нужда от някого. Не, това не ме промени особено, но да кажем, че ми открехна една нова перспектива - да споделя това което имам с някого. Постигнал съм "х" количество успехи, професионални и лични и досега това ми е било напълно достатъчно, за да ме прави щастлив. Но, винаги има "но" разбира се, в момента това не ми стига или поне не напълно. Искам да споделя плодовете от тези успехи с някого. Всяка усмивка. Всяко нещо. А разбира се, като всеки човек, и аз имам неуспехи. Имам тежък характер. Едновременно съм и не съм надут. Тоест не съм надут с всички. По неясен признак подбирам с кога да се и с кого да не се. Напълно луд съм. И болезнено твърдоглав. И тя го знае. И все пак ми пише, иска да се видим, търси ме. Звъни ми. Казва ми как е минал денят й и пита как е минал моя. Има много начини да кажеш "обичам те" освен очевидните и се надявам това да е нейният. И аз, тъпият женкар, въпреки всичките жени, които мога да имам - нека не звучи прекалено самодоволно, а по-скоро нека кажем, факт - искам нея. И търся нейната усмивка и нейната енергия, чар , харизма, топлина, прегръдка. Очите й. О, боже! Хората казват, че всеки си намира майстора, а приятелите ми ми казват, че за да се променя някоя, ТЯ, трябва да разтърси света ми. Може би това дойде. Не съм преживял душевен катарзис, не правя равносметка и не съжалявам дори за секунда от миналото ми. Смятам, че всеки трябва да живее с изборите си и да не съжалява за тях. Или поне мъжете не можем да си го позволим. Та, ето я общата картинка. Аз и тя. Вървим и се отдръпваме един от друг. И все пак не я разбирам. Дори сега ми записва гласови съобщения. Пита ме как е бил денят ми. Разказва ми за нейния. И се дърпа. Сякаш я е страх от моите отклонения. И сякаш точно те я привличат. Супер странно. Няма да изпадам в меланхолични състояния и каквото и да реши ще желая само щастието й. А какъв съвет искам? Може би пледирам към момичетата. Защо вие, дами, бихте се държали така?
Благодаря за вниманието. И за хейта, който несъмнено ще получа :)
Пожелавам ви красива и спокойна нощ.
тя е няколко години по-голяма от мен. Двамата се запознахме съвсем случайно. Красива среща като по филмите. В началото си мислеше, че съм по-голям от нея. Когато разбра истината леко се отдръпна. Продължихме да си пишем. Но някак аз бутах нещата. А в тези отношения, знаете, трябват двама. Това нещо продължи около 3 месеца. След това ми писна. Спрях да я търся. Не си мислете, че ми беше лесно. Тя е като една стихия. Нежна, с рокля. Красива и ефирна като вятъра. Тя е цял космос от емоции. Едновременно красив и непонятен. Оле, май се отплеснах. Да, мисля, че разбрахте. Тя за мен е повече. Много повече. Татуирах се и в татуса вмъкнах нейната буква. Достатъчно скрито, за да не личи, но достатъчно видно, за да ми напомня за нея. Някои от вас ще ме хейтнат за това. Моят татус - мое решение. Та, тя е едно много добро момиче, а аз съм боклук. Начетен, образован, но боклук. Женкар, поне досега, играч, не съм се задълбочавал в нищо, освен в себе си разбира се, но с годините научих, че не съм саможив и имам нужда от някого. Не, това не ме промени особено, но да кажем, че ми открехна една нова перспектива - да споделя това което имам с някого. Постигнал съм "х" количество успехи, професионални и лични и досега това ми е било напълно достатъчно, за да ме прави щастлив. Но, винаги има "но" разбира се, в момента това не ми стига или поне не напълно. Искам да споделя плодовете от тези успехи с някого. Всяка усмивка. Всяко нещо. А разбира се, като всеки човек, и аз имам неуспехи. Имам тежък характер. Едновременно съм и не съм надут. Тоест не съм надут с всички. По неясен признак подбирам с кога да се и с кого да не се. Напълно луд съм. И болезнено твърдоглав. И тя го знае. И все пак ми пише, иска да се видим, търси ме. Звъни ми. Казва ми как е минал денят й и пита как е минал моя. Има много начини да кажеш "обичам те" освен очевидните и се надявам това да е нейният. И аз, тъпият женкар, въпреки всичките жени, които мога да имам - нека не звучи прекалено самодоволно, а по-скоро нека кажем, факт - искам нея. И търся нейната усмивка и нейната енергия, чар , харизма, топлина, прегръдка. Очите й. О, боже! Хората казват, че всеки си намира майстора, а приятелите ми ми казват, че за да се променя някоя, ТЯ, трябва да разтърси света ми. Може би това дойде. Не съм преживял душевен катарзис, не правя равносметка и не съжалявам дори за секунда от миналото ми. Смятам, че всеки трябва да живее с изборите си и да не съжалява за тях. Или поне мъжете не можем да си го позволим. Та, ето я общата картинка. Аз и тя. Вървим и се отдръпваме един от друг. И все пак не я разбирам. Дори сега ми записва гласови съобщения. Пита ме как е бил денят ми. Разказва ми за нейния. И се дърпа. Сякаш я е страх от моите отклонения. И сякаш точно те я привличат. Супер странно. Няма да изпадам в меланхолични състояния и каквото и да реши ще желая само щастието й. А какъв съвет искам? Може би пледирам към момичетата. Защо вие, дами, бихте се държали така?
Благодаря за вниманието. И за хейта, който несъмнено ще получа :)
Пожелавам ви красива и спокойна нощ.