Любомир Бонев
05-21-2015, 16:48
"съжалявам" каза тя.
"защо?" отвърна той.
"че те нараних и продължавам да го правя" допълни тя.
"това си ти, не можеш да го промениш?" посърна той.
"как така?" объркана тя
"ами така.. просто сме ние" пошегува се.
"съжалявам" повтори се.
И наведе глава
Той се наведе
И я прегърна.
Тя не отстъпи,
но разплакана
и не отвърна.
Той се опита да я целуне
Тя се отдръпна
"Какво правиш?" попита
"Целувам те." отвърна
"не трябва, грешно е" каза
"ти не ще разбереш" отговори
и я целуна
Тя отвърна
"Как може да ми влияеш по този начин?" притекна
"по какъв? " попита той.
"нямам въздух, отново останах без въздух." посърна
"ами, това сме ние" отвърна
и продължи да я целува
"Липсваше ми" откликна
"Обичам те" отговори
"не съм спирала" присекна
и му се нахвърли
"Поеми си въздух..." притеснен
"Не мога. Не искам да приключва" заехтя
и пак го целуна
"Знаеш ли как знам, че сънувам" приглъхна
"Защо?" запита
"Защото няма как да е толкова яко" въодушевено
"Всъщност е доста реално" засмяно
"Не ми казвай за това, никога" скара се
"Защо?" заинтересуван
"Защото ще се намразя" промълви
целуваха се дълго
докато тя не се събуди
и всичко беше отминало
тя не помнеше нищо от прекрасния сън
а той запази всичко
и това го сломи.
"защо?" отвърна той.
"че те нараних и продължавам да го правя" допълни тя.
"това си ти, не можеш да го промениш?" посърна той.
"как така?" объркана тя
"ами така.. просто сме ние" пошегува се.
"съжалявам" повтори се.
И наведе глава
Той се наведе
И я прегърна.
Тя не отстъпи,
но разплакана
и не отвърна.
Той се опита да я целуне
Тя се отдръпна
"Какво правиш?" попита
"Целувам те." отвърна
"не трябва, грешно е" каза
"ти не ще разбереш" отговори
и я целуна
Тя отвърна
"Как може да ми влияеш по този начин?" притекна
"по какъв? " попита той.
"нямам въздух, отново останах без въздух." посърна
"ами, това сме ние" отвърна
и продължи да я целува
"Липсваше ми" откликна
"Обичам те" отговори
"не съм спирала" присекна
и му се нахвърли
"Поеми си въздух..." притеснен
"Не мога. Не искам да приключва" заехтя
и пак го целуна
"Знаеш ли как знам, че сънувам" приглъхна
"Защо?" запита
"Защото няма как да е толкова яко" въодушевено
"Всъщност е доста реално" засмяно
"Не ми казвай за това, никога" скара се
"Защо?" заинтересуван
"Защото ще се намразя" промълви
целуваха се дълго
докато тя не се събуди
и всичко беше отминало
тя не помнеше нищо от прекрасния сън
а той запази всичко
и това го сломи.