Здравейте, утре ми е изпита по Български език и литература. Нашата учителка ни даде темите на които ще ни бъде интерпретативното съчинение, но аз самата не съм добра в правенето на литературни интерпретативни съчинения и ми трябва помощ.
Темите от които ще избира учителката ни са на ''Дервишово семе'' и ''Преди да се родя''. Като трябва да съдържат: увод, теза, аргументация и заключение.Темите от които ще бъде избирано са:
1. Сблъсъкът между колективното и индивидуалното в разказа ''Дервишово семе''
2. Мечтите и дилемите на човека в разказа ''Дервишово семе''
3. Изборът на личността и традициите на рода в разказа ''Дервишово семе''
4. Преобърнатият патриархален космос в повестта ''Преди да се родя''
Благодаря предварително.
sweet cookie
05-29-2015, 10:24
2.Мечтите и дилемите на човека в разказа ''Дервишово семе''
"На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата любов, страстната омраза, отчаянието и готовността за убийство, през които героят преминава, за да стигне до оная житейска мъдрост, която ще го превърне в истински благороден човек. Чрез “аз”- повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество . Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало, нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан. Макар и неписани, тези закони са строги. Всеки член на семейството добре знае своето място, задължения и права. Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си, така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка, която не познава, а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – “вапцани” или “сури” да са потурите за сватбата. Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето. Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот. Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга . Радва се на нейния смях , на косите , на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си, тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока , красивата Силвина от нейните братя. Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в душата на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие? Представени са два типа мислене : на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател(Руфат). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан , го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна, за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление. Омразата, както любовта, могат да преобразят човека. Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага му и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката,злобата и огорчението. Изпраща го далеч от Силвина, докато помъдрее и “душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена, поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество – да въздържа гнева си и да бъде смирен, за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи :”Ако той беше звяр, не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага му и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил, ако не ги спази. Постепенно героят разбира, че не би могъл да сподели живота си със Силвина, но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина),за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това е трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и духовното израстване на Рамадан. Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна , невъзможна любов , която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов, която нищо и никой не може да изгаси, независимо от трудността на ситуацията. Подложена на изпитания, тя устоява и се запазва, като съхранява човешкото. Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името на по възвишени ценности. Но най висша от тях остава любовта.
sweet cookie
05-29-2015, 10:26
4. Преобърнатият патриархален космос в повестта ''Преди да се родя''
Повестта на Ивайло Петров “Преди да се родя” представя пред читателя един нов и различен поглед към традиционните ценности в българското село. Авторът е “свидетел” на събития, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена, още преди да се роди. Познатият ни патриархален космос, като носител на човешки добродетели, е разколебан. Писателят представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този свят, част от който е той самият, както и неговите най-близки хора. Ивайло Петров ни предлага един нестандартен стил на повествование – разказ за всичко преживяно от все още неродения човек.
Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, Ивайло Петров отрича невежеството, примитивността и грубостта. “Преди да се родя” съдържа пародия на селската идилия не защото авторът я отрича, а просто защото тя не съществува в света на неговото детство. Иронията му обаче не изключва добронамереност както към хората, така и към случките и събитията. Тя е по скоро бунт към изостаналостта на един затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици. Родът е началото на всеки човек, но личността трябва да избере как да живее.
Повестта започва с един от най-важните моменти в живота на човека – женитбата. Обичаите, свързани с това събитие, са представени чисто прагматично. Проблемът за женитбата е проблем на главата на семейството, а не на момъка. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от неговите чувства. Той е длъжен да се подчини на тяхната воля, защото най важно е “ баба и дядо … да се сдобият с още две работни ръце “. Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към патриархалните традиции, а това преобръща традиционните ценности.
С тънка ирония писателят описва усилията на бедното, но с претенции семейство да намери снаха за сина си. Техните усилия предизвикват смях у читателя. Бабата на разказвача смята, че “ момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник “. Когато това обаче не става, тя заявява, че “ нито една мома не й се харесва за снаха “. Авторът остроумно допълва “ без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия “.
Истинско драматично приключение е търсенето на мома. Гочо Патладжана, който има “ дяволски усет да намира за всекиго жена “, е главният помощник. Действието от тук нататък преминава през много комични ситуации, представени като дипломатически преговори. Каракачанката е “ добре законспириран шпионин ”. По-късно обаче тя разкрива целта на посещението си в дома на момъка. Така се получава пародия на стародавния обичай – сватосването.
Откупът, зестрата, пазарлъците определят съдбата на младоженците. Бракът им е предварително решен от техните родители, затова “ бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат “. С голяма ирония е описано посещението в дома на момата. Авторът използва термини от политиката, за да придаде комичен ефект на “ преговорите “. На срещата на двете страни присъстват и “ двамата външни министри “ – Гочо Патладжана и Каракачанката. Военните сравнения са най-подходящи, когато авторът описва преговорите за даровете на сватбата.
Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация – открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богаташката къща. Ирония съпровожда описанието на този изпитан от времето обичай. “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми.”
Сватбеният ритуал в повестта е истинска пародия на този тържествен момент в живота на всеки. Обстановката е лишена от красота и романтика. Онова, което всички очакват е “ сладката ракия “. Подготовката за първата брачна нощ е представена от разказвача като подготовка преди състезание. “ Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, за да го подготви психологически така, както треньорът подготвя състезателя, същото направи с майка ми една съседка. “ Тази ситуация няма нищо общо с любовта, тя е по-скоро комична. Моментът на “ сладката ракия “ е изобразен гротесково. Недозрелият младоженец е станал мъж “ малко трудно и преждевременно, но все пак успял да стане “. Авторът иронично определя бъдещия си баща като “ хвалипръцко “, каквито са и всичките му земляци.
Укор се долавя към отношението на семейството към бъдещата майка, която трябва да работи наравно с другите. Вместо с грижи и внимание бременната жена е обградена с неразбиране от всички и незаинтересованост от страна на своя съпруг, който поради невежеството си дори се срамува, че ще става баща.
В повестта авторът представя образи и сцени, като изразява ироничното си отношение към тях. Писателят постоянно смесва картини от два свята – на миналото и на настоящето. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва съжаление за изгубените завинаги родови ценности. В настоящето си героят не се чувства сигурен и защитен. Писателят разкрива истината за чуждия му съвременен свят: “ Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява. Сега например … Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами отиват при когото си искат … И кражбите от частни лица се смятат за … предразсъдък. Крадат от държавата …, служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изплъзват от съдебните власти … “
Ивайло Петров не обвинява и отхвърля миналото. Той не е убеден в превъзходството на новия начин на живот. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи: “ Върнете ми моето детство, върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшните пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци! “ Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред дивата власт на съвременния свят.
Ироничният свят на Ивайло Петров в повестта “ Преди да се родя “ с пълно основание може да бъде наречен свят на преобърнатите ценности. Този малък свят е представен пред читателя с пречистващата сила на смеха. Героят преосмисля истината за правото на избор на личността. Родът е духовният корен на всеки човек, но личността е тази, която трябва да избере как да живее.