Страх

[Viki112004]

Много често си мисля какво ще стане с мен след като мама и тати починат и това ме измъчва ден след ден страх ме е от бъдещето.Трудно ми е да проумея че някой ден те няма да ги има до мен.Когато мисля за това винаги се разплаквам. Не мога да им кажа страх ме е как ще реагират като разберат ,че мисля за тикава неща.Съветвах се с най-добрата си приятелка и тя ми каза да не мисля за бъдещето, а да се радвам на момента когато съм с тях обаче не мога да спра да мисля за това настроението ми се срутва и винаги съм тъжна когато ми подаряват нещо аз не се радвам толкова колкото в моментите които провеждам един обикновен разговор с мама и с татко.Гледам другите деца когато получат подарък се радват толкова много ,а аз не мога искам ,но не мога аз знам че мама и татко са ми го купили от обич и са дали пари за него.Моля помогнете ми:-( :-( :-(

[fanton1]

Замисляла ли си се ,че може да пропускаш време да си заедно с тях и да си прекарвате срахотно докато се страхуваш ? Да някои ден ще стане и това все пак е част от живота и ще трябва да го приживееш както всички хора .

[Sanikons]

Еми трябва да свикваш с тази идея , колкото по рано приемеш реалността толкова по добре за теб . А и не мисли какво ще правиш след като си заминат , а с какво ще ги запомниш .

[monkata972]

Предполагам си малка и в момента си мислиш изцяло за мама и татко... Не си мисли за бъдещето, сега на тях можеш да споделиш всичко и те са ти най-ценните, но нали ще пораснеш, тогава човек става по социален, ще си намериш мъж ще създадеш едно прекрасно семейство и вече ще имаш друга опора когато мама и татко си заминат, а и когато пораснеш по малко ще мислиш за тях, и аз като бях малък, стоях постоянно при мама и татко, защото си нямах друго освен тях. Искам да ти кажа да спреш да плачеш за това, когато пораснеш ще станеш по социална и по малко време ще отделяш за родителите си и по малко ще мислиш за тях!

[galen_plamen]

не мисли толкова за това , защото има такива психиатрични тревожни разтройства - страх от смъртта и трудност във възможността да се зарадваме, когато трябва,
,
хубаво е,че почиташ родителите си

[crazydivane]

Има тоооолкова много време до този за съжаление неизбежен момент,а ти отсега се притеснпваш и тормозиш..И аз съм имала такива моменти най-вече с баща ми,понеже се разбирам повече с него,но както казаха по-горе неизбежно е.Психиката ти сега е малко или много детска,незнам на колко си,но като пораснеш още малко ще ти е по-лесно да възприемеш че това са нормални неща от живота и просто те правят по-силен.Мъчно ще ти е,но вече ще си голяма и ще ти е по-лесно да се справиш с болката.Сега се наслаждавай на времето прекарано с тях и не му мисли ! :)