mIm3t0o0
06-15-2015, 12:36
Преди 7-8 години се запознах с едно момче, и от първия поглед прецених, че не би ми било приятно да общувам с него. Не знам какво направи той, но някак постепенно ми влезе под кожата, спечели доверието ми, въпреки че не го понасях в началото. Сега като се върна назад, не си спомням момент, в който да не съм го обичала. Излизаше и влизаше обратно в живота ми, толкова неочаквано. Той беше обвързан, аз бях до него и го утешавах, когато тя го нараняваше.
Когато аз бях обвързана, и мен ме нараняваха му звънях просто за да ме развесели. Бяхме приятели. Предполагам, още тогава трябваше да разбера, че съм влюбена. Но не стана така. Разбрах го по-късно. Преди три години. Отново влезе в живота ми, и преобърна всичко. Беше като ураган, който помете всичко, а когато ме захвърли нанякъде, останаха само парченца за събиране. Дойде, накара ме да осъзная че го обичам, накара ме да повярвам че и той ме обича, но. . Не се получиха нещата между нас.
Събрах парченцата, и продължих с живота си. Той отново ме потърси, с молба, да бъдем приятели. Съгласих се, но не се получи. За пръв път аз си тръгнах от него, а той не ме спря. И сега, година по-късно, стоя с телефон в ръка, и се опитвам да не му се обадя. Опитвам се да си втълпя, че вече не мога да му звъня, при всеки труден момент в живота ми. Че вече не сме приятели, че трябва да се справя сама. Но толкова искам да чуя гласа му, да си поговорим и поне за 2 минути да забравя всички проблеми. И не знам какво да правя.
Когато аз бях обвързана, и мен ме нараняваха му звънях просто за да ме развесели. Бяхме приятели. Предполагам, още тогава трябваше да разбера, че съм влюбена. Но не стана така. Разбрах го по-късно. Преди три години. Отново влезе в живота ми, и преобърна всичко. Беше като ураган, който помете всичко, а когато ме захвърли нанякъде, останаха само парченца за събиране. Дойде, накара ме да осъзная че го обичам, накара ме да повярвам че и той ме обича, но. . Не се получиха нещата между нас.
Събрах парченцата, и продължих с живота си. Той отново ме потърси, с молба, да бъдем приятели. Съгласих се, но не се получи. За пръв път аз си тръгнах от него, а той не ме спря. И сега, година по-късно, стоя с телефон в ръка, и се опитвам да не му се обадя. Опитвам се да си втълпя, че вече не мога да му звъня, при всеки труден момент в живота ми. Че вече не сме приятели, че трябва да се справя сама. Но толкова искам да чуя гласа му, да си поговорим и поне за 2 минути да забравя всички проблеми. И не знам какво да правя.