LittlebutFunny
06-15-2015, 22:17
С приятеля ми сме заедно от година и половина. И двамата сме на по 20. В началото между нас всичко беше наред- постоянни срещи, секс по цели нощи, емоции, прегръдки и целувки, мили изненади... Постоянно се търсехме и си отделяхме време да разговаряме за какво ли не. Той непрестанно искаше да идва вкъщи или ме молеше аз да ходя в неговия дом, да излизаме. И ни беше хубаво заедно. На мен все още ми е... Но той не е същият. От няколко месеца, без да има причина за това, той се променя. По цял ден не ми звъни, твърди, че постоянно е зает и ще учи. Казвам му, че съм навън с приятелки или където и да е далеч от него, вечер е, а той просто казва окей, лека нощ, няма да ви притеснявам и просто ми затваря. Без да се интересува как ще се прибера, прибрала ли съм се..Преди не беше така. Някой хора го правят, за да им се обърне внимание, но при него не е това. Аз просто усещам как бърза да ми затвори. Напоследък се виждаме по максимум 2 пъти в седмицата за по час-два, а него това не му тежи. Казва ми "имаме време за всичко занапред" и темата приключва. Бърза да ме отпрати да си легна вечер, да ми каже лека нощ и че си ляга, а го виждам как поне още час седи във фейсбук. Виждала съм с кого си пише и не допускам да има друга. Когато се забавлява с приятели не се сеща да ме потърси или да ме покани с него, когато сме заедно навън рядко се сеща да ми се зарадва, да ме прегърне или хване за ръката. А не беше така преди...Секс също вече почти няма желание да правим. Вечер ляга в леглото с гръб към мен и заспива. Без да ме прегърне или да поговорим. Чувствам се много отхвърлена.. Говорила съм с него, че това не ми харесва, но няма промяна.
От една страна ми тежи такава връзка и не я искам, явно на него може би съм му омръзнала... От друга го обичам и искам да оправя нещата. Мисля, че е рано само след година да изпитваме скука и досада. Мислех да го карам да ходим на някое непознато място, заведение.. Но не знам изобщо ще има ли ефект или просто се опитвам да удължа една агония. Страх ме е да не дойде моментът, в който той ще ми каже "имам нужда да остана сам" или дай ми малко време" и всичките ми усилия ще отидат насила. Не зная как да подходя. Изгубена кауза ли е? :)
От една страна ми тежи такава връзка и не я искам, явно на него може би съм му омръзнала... От друга го обичам и искам да оправя нещата. Мисля, че е рано само след година да изпитваме скука и досада. Мислех да го карам да ходим на някое непознато място, заведение.. Но не знам изобщо ще има ли ефект или просто се опитвам да удължа една агония. Страх ме е да не дойде моментът, в който той ще ми каже "имам нужда да остана сам" или дай ми малко време" и всичките ми усилия ще отидат насила. Не зная как да подходя. Изгубена кауза ли е? :)