PDA

View Full Version : Продължителност на чувствата, въпросчЕ?



AnarchyBoy
07-01-2015, 16:43
Вчера докато се прибирах от черешите си говорех с нея и забелязах,
че работните ми обувки са разпрани отпред, което ми позволяваше да
правя нещо уникално, а именно да щракам с пръсти на краката и да
тропкам по пода с нокти, което си е биг дийл в моето село.
Та представете си следната картинка, ходя си аз по черния път говорейки си по телефона
със слушалки в джоба, щото навлизам в новата ера на технологията - до вчера копах на ръка, ся ползвам вол.
И си мисля за много силно изразения екзистенциален въпрос. А именно, колко време трае любовта?!
Някъде бях чел, че любовта изразена като химична реакция траела 3 години. После хормоните умирали, също като хората около миризмата на чорапите ми. Което е нормално, щото не ги свалям по цял ден.
Та тези 3 години били точно толкова от еволюционна гледна точка.
1 година да си залюбите девъчка или момък, да си направите един малък човечец.
И съответно 2 години (приблизително) да го отгледате поне до няк'ва не толкова крехка възраст.
Щото не веднъж сме виждали 2-3 годишно чаве да тича подир Айшето, бе сиреч вече Хасан не й е нужен..
Притеснявам се от факта, че любовта трае 3 години?! Как тогава; баба и дядо са били заедно толкова много време?
Дали не са се обичали? Дали са били заедно просто по задължение?! Дали това, което съм чел е вярно?
Хората с по-дълги връзки да кажат, тъй като аз очевадно не съм по тях. Или ме хваща страх и си бия шута, или некоа въртиопашка се развихря и ме прави баджанак с половината квартал.
Ама някво.. Т'ва верно ли е?
Оня ден си говорих с чичо ми, виден Ентелегент от Софията, който вика, ей ме от 30 години съм женен, балък с балък.
Човек треа си сменя жената на всеки 3-4 години. Питах го и съответно той не знае за статията, сякаш ги усеща нещата, врътка ги. Бе интелигентен човек, завършил е 7ми клас. чатка от всичко.
Просто се чудя един вид ся ако любовта трае 3 години.. Какво да правя?! Смисъл
Да си намажа филия с лютеница и сирене или да си изпържа картофи със сирене.
След 3 години изчезват ли чувствата? Замират ли? Заедно сте по задължение? Дали се мразите?
Бих се радвал и аз един ден да си взема от хубавата лютеница тодорка, ама надали.
Поне съм обичан и ме обичат.
Уж.
Отивам да си тропкам с ноКтИ.



Последрас; на много тежки наркотици съм.

AnarchyBoy
07-01-2015, 18:11
Намазах си лютеница хорце.

Goddess
07-01-2015, 18:53
всичко е точно

galaxy29
07-01-2015, 19:12
кухоглавец отчайващ, колкото и да се опитваш да се правиш на интересен, не ти се получава

AnarchyBoy
07-01-2015, 19:21
Милата..

kalpazanka
07-01-2015, 20:12
Язък за хубавата тема...

galaxy29
07-01-2015, 20:13
Язък за хубавата тема...
сляпа ли си (:

kalpazanka
07-01-2015, 20:15
^Предразполага към дискусия и въпросите са читави.началото е обещаващо, но... Частта с лютеницата плюе на всичко.

haritov
07-01-2015, 20:19
един мой познат казва


добре че си сменях жените на 4 5г едни и съши проблеми с които свикваш поне се радваш на друга жена

AnarchyBoy
07-01-2015, 20:22
^Предразполага към дискусия и въпросите са читави.началото е обещаващо, но... Частта с лютеницата плюе на всичко.

Е т'ва за лютеницата е ебавка, чувствай се поканена да дискутираме важните въпроси вписани горе.

kalpazanka
07-01-2015, 20:37
Първо бих разчистила постовете.
Или пък да заключа темата, а ти да си я пуснеш *на чисто*.
Избери си.

Vanchhh
07-01-2015, 20:46
бахти, ти наистина си на много тежки наркотици..

ДОТА
07-01-2015, 20:47
бахти, ти наистина си на много тежки наркотици..

лошото е, че не е

Dagichka
07-01-2015, 20:50
:lol: колко "арт"

ameli
07-01-2015, 21:40
^Предразполага към дискусия и въпросите са читави.началото е обещаващо, но... Частта с лютеницата плюе на всичко.

от опит за оригиналност се превърнало в простащина ;/

Deadlock
07-02-2015, 18:43
трае колкото се стараеш.

an7raks
07-02-2015, 19:10
Аз, пък, ще отговоря...

С колкото възрастни семейни хора съм говорил по тоя въпрос, всички казват, че от един момент нататък остава обичта, уважението и привързаността, а любовта в оня й смисъл поизбледнявала.

AnarchyBoy
07-02-2015, 19:12
трае колкото се стараеш.

Според мен, ако дойде време, в което трябва да се стараеш... връзката е отишла на кино.
Смисъл старанието за мен е равно на усилие (освен ако не се стараеш още от начало, тогава това е нормално), а в една връзка има ли няк'во усилие, нещо което да ме "кара" да правя нещата едва ли не на сила или по задължение според мен е време за край. Лично мнение ми е, че човек трябва да обича докато не се напъва да го прави, в мига в който трябва да се убеждаваш сутрин рано, че обичаш всичко е заминало. Не казвам, че при първата спънка трябва да подвиваме опашки и да бягаме. Но просто не вярвам да не сте го изпитвали - ставаш сутрин поглеждаш настрани и не знаеш какво още правиш с тоя човек, но се мъчиш, опитваш и прочие, лежейки на няк'ви стари спомени и емоции отдавна изтекли в нищета.
лИобУфта треа ти иде отвътре иначе слаба ракия.
хм?

dreamwalker
07-02-2015, 19:35
Любовта отминава, взаимното уважение е по-важно.

Corb1225
07-02-2015, 20:07
Дримок, ролята на секса каква е според теб?


А на тези колко ще им продължи любовта?
https://www.facebook.com/funnyphotosfrombulgariandiscopartiess/photos/a.366670920182865.1073741828.366435040206453/414812095368747/?type=1&theater
А. Докато има пари
Б. Докато парите свършат
В. Докогато вече няма пари

AnarchyBoy
07-02-2015, 22:06
tc

tori
07-02-2015, 22:20
Ерм, все си мисля, че в един момент просто свикваш с човека до себе си и любовта се поизхабява. Ама все по наивно и детско се надявам на мен да не ми се случи, въпреки че вече ми се е случвало веднъж. И сега, със стария-нов човек до себе си се надявам след три години да продължавам да си го гледам така влюбено и да продължава да ми се обръща всичко щом ми пише. Щото иначе ще вляза в некви коловози, нещо отъпкано и безинтересно - аз ще викам за чорапи, той ще хвърля купчини по земята, някога ще ме удари, ще изхвърля него, после ще се извинява, аз ще видя как без него е самотно и празно и ще се върна там. И след месеци пак. С бившия точно на третата година се разделихме, не се чувствах влюбена от камара време. По-скоро ме беше страх, че ще остана сама и никой няма да ме издържи. И малко ми беше тегаво, че егото щеше да е счупено, щот вече няма да ми цъфва с розите и да ми казва колко съм яка. Ама се хванах в ръце и си тръгнах. Не болеше. Вероятно това става и с нашите, и с бабини ама понеже си видял, че човека до тебе те е траял 20-30-40-50 години, няма да го зарязваш на стари години, щото ще станеш за резил.

Deadlock
07-07-2015, 21:17
анархи,

имам предвид старанието/стремежа да правиш някого щастлив и да бъдеш най-добрата версия на себе си заради него. в началото на връзката това става естествено - заради тръпката да си желан, да покориш, и интереса към човека. като се опитомите, 'лесните' стимули изчезват, и тогава е моментът на истината.. ще искате ли да градите нещо по-дълбоко заедно. много хора могат да ти разтуптят сърцето и разбушуват пеперудките, и сам ти правиш един от тях специален, отнасяйки се така към него. в някои моменти ще трябва да се насилиш.. мисля, че е част от нещата. не искам да противореча/споря, че не отива на темата, споделям мисли^^

Violenza
07-07-2015, 22:14
Смисъл старанието за мен е равно на усилие
а в една връзка има ли няк'во усилие, нещо което да ме "кара" да правя нещата едва ли не на сила или по задължение според мен е време за край. Лично мнение ми е, че човек трябва да обича докато не се напъва да го прави, в мига в който трябва да се убеждаваш сутрин рано, че обичаш всичко е заминало.

Но просто не вярвам да не сте го изпитвали - ставаш сутрин поглеждаш настрани и не знаеш какво още правиш с тоя човек, но се мъчиш, опитваш и прочие, лежейки на няк'ви стари спомени и емоции отдавна изтекли в нищета.

Усилието е много различно от задължението. За себе си смятам, че за всичко в живота трябва да полагам усилие, ако искам да си струва. Оставиш ли нещо на самотек, обикновено отива в канавката.
Но под усилие имам предвид това, което правиш за себе си и за човека до теб, за общото ви благо, а не за чувствата.

Аз лично не съм го изпитвала и не мога и да си го представя. Имам толкова остра нетърпимост към хората, че просто не виждам как би могло да ми се случи.



Като една добре прикрита романтичка, абсолютно вярвам във вечната любов. Даже съм срещнала моята такава и всеки ден съм все по-убедена. И далеч не съм от влюбените в любовта, напротив.
Не вярвам, че нещо толкова лично и индивидуално може да бъде категоризирано във времеви рамки. Повечето хора са нещастни не заради липсващата любов в живота им, ами заради самите себе си, по-лесно е обаче да виниш развалената си връзка и чуждите грешки.

И аз имам забележка към формулировката на темата. Има какво да се дискутира, можеше да се зададе със сериозен тон.

anonymous708973
07-08-2015, 13:54
Съгласна съм с последните два поста :))

Deadlock
07-12-2015, 23:40
Аз, пък, ще отговоря...

С колкото възрастни семейни хора съм говорил по тоя въпрос, всички казват, че от един момент нататък остава обичта, уважението и привързаността, а любовта в оня й смисъл поизбледнявала.
сексуалното желание ли им избледнява?

AnarchyBoy
07-16-2015, 06:27
Любовта отминава, взаимното уважение е по-важно.

Абе кво взаимно уважение хората с по 15-20 години съвместен живот не могат да се гледат, ама къде тепърва ще търсят нова изгора. Крепят ги, устроения живот и финансовата независимост..
Имам една позната бивша моя колежка, която е женена с две деца и която изневерява на мъжа си с наш колега, та с нея и с него сме си говорили, той й бил казвал на нея, че ако спечели от тотото (впрочем и той е женен), както е бил голям джакпота (неам идея колко е), ще даде по 1 милион на всяко дете (4 деца, две негови, две нейни) и по 1 апартамент, а на жена му и на мъжа й ще дадът по 200 000 лева като обезщетение и ще се разведат.
Бях втрещен. Утф толкова ли им е мизерен животеца, толкова ли не си харесват половинките?! Закво тогава имат по 2 (някои и поече) дяца. Тея деца нали се правят с любов та да се гледат с такава любов.
Няк'во да речем, че ся съм хлътнал (аз съм силно влюбчив и не мога да съм стабилна гледна точка), ама утф?!
Примерно не мога да си представя, че след 20 години няма да искам да правя секс със човека до себе си.. Имал съм 3 годишна връзка ем.. винаги си исках "да я поря като рибка, да я пълня като агънце." По повече от веднъж. да вярно бях ученик и нямах задължения кой знае какви и какво да ме мори освен едни пусти тренировки, ама е ся с друга мадама, работейки и имайки 15 милиарда тъпотии на главата, аз пак мога да си правя секс с нея по 39 пъти дневно, само да има сокче, да не се обезводним. Та като гледах тия колеги, как не могат да си гледат половинките с които са създали семейство се питам ЗА КАКЪВ секс и какво уважение става въпрос.. В крайна сметка всички ли са така? Недоимъка и удобството ли ги карат да са заедно?!
Не искам да се чувствам като вързан, а 90 % от хората май са именно вързани. ;о

AnarchyBoy
07-16-2015, 06:27
Ако се скарате, темата ще стане още по-интересна.

DisappointedDreamer
07-16-2015, 08:50
Повечето хора са нещастни не заради липсващата любов в живота им, ами заради самите себе си,

Подписвам се с две ръце под това твърдение, защото сама се убедих в него. Бях чела някъде из интернета, че за да обичаш някого, първо трябва да заобичаш себе си. Не успявах да си го разтълкувам изцяло, или поне до толкова, че да схвана същината на цитата, до преди последните няколко месеца. Не знам дали съм толкова твърдо убедена във вечната любов, като Виоленца, но в едно съм сигурна - винаги ще обичам човекът, с когото съм в момента, по някакъв начин.

Разпилени са ми мислите. Бих се включила, ако успея да си ги подредя.

kalpazanka
07-16-2015, 08:55
Anarchy, фактори да си родят две деца- бол. Може тя да е забременяла непланирано, да са се оженили по тая причина пресни-росни като двойка, щото, видиш ли, така е трябвало. Може непланирано да са си направили и второто /и такива познавам, с метода на прекъснатия полов акт, ма тва е друга тема/.
В началото е интересно, ново, всичко, което хвърчи, се яде. После, с нарастването на коремчето идват стриите, килограмите, избухването и плачът за няма нищо, караници... След раждането се почва недоспиване, мамата се занемарява, не се бори с килограмите, а с прането, готвенето, чистенето, захранването, разходките с количката сутрин и следобяд.
Изникват едни дребни дразнещи черти в характерите, които не се забелязват в розовия еуфоричен период.
И те така се оказват в ситуация да не се понасят с партньора. Обаче рутината си я имат, чистите слипове, чаршафи, чорапи, топлата храна вечер, покрива над главата. Стигне ли се до развод, в общия случай жилището остава за децата до навършване на 18год. (ако вече не им е завещано, де). Та таткото хвърчи и почва да се справя с живота както намира за добре. Затова повечето не си го причиняват. ;)

Violenza
07-16-2015, 16:21
Проблемът не е в развалените отношения и последвалото отчуждение и нетърпимост. А може и там да е, но това е доста по-рядко.
Изначално проблемът тръгва оттам, че много бракове въобще не е трябвало да бъдат сключвани, обаче са станали поради една или друга причина.
Най-често поради непредвидена бременност или пък ако 'вече им е време да се задомят' и т.н. И хората просто се примиряват с положението и толкова. Първо не се разделят заради децата, после заради удобството, а и заради финансовата зависимост от партньора. Но при всички случаи са си виновни сами изцяло за положението, в което се намират.
Ако всички тези бракове, които не е бивало да се случват, не са се били случили, то разочарованите недоволни хора щяха да са много по-малко.

Обратното също е валидно. Дори една връзка да е започната с любов и силни чувства, гаранция за успешен развой на събитията няма. Любовта сама по себе си не е достатъчна.
Никои взаимоотношения не се градят качествено само на основата на една любов или задължение. Усилията да съхраниш са непрекъснати.

А отделно, че още от началото е хубаво човек да премисли какво иска от живота и от връзката си. Но малко индивиди са наясно със себе си и желанията си в настоящето, а какво остава за бъдещето.
Та така, когато не се подхожда и с мисъл, нещата не вървят накъдето трябва.

И, разбира се, има случаи, в които въпреки положените усилия и наличието на чувства, нещата не се получават. Осъзнатите хора се развеждат и си търсят щастието другаде.

raggamuffinbabbyyy
07-16-2015, 16:33
Колкото и да обичам някой,като ми падне в очите го намразвам и до там.. смисъл кофти ми е първите 1,2 седмици.. после всичко си е по старо му..Според мен не е нужно да се правиш на някой,който не си,защото ако си прекалено добър,ще ти ''акат''на добротата и няма да оценят това,което правиш за тях..За това трябва да бъдеш себе си,пък другия,ако те обича,ще те обича такъв какъвто си..А до това колко трае любовта.. според мен трае докато на единия му писне от другия,но понякога това го осъзнаваме много късно..Но по-добре късно,отколкото никога :)Когато това стане в един момент осъзнаваме и,че има много малко неща,който ни свързват с другия човек..