pepe_90
07-03-2015, 19:24
Здравейте. Не очаквах, че ще се стига чак да питам тук но, всяко мнение ще ми е от полза. Ето я ситуацията..
Аз съм момче на 24 години. От 2 месеца съм "гадже" с момиче, което е на 27 (по-голяма е с около 3 години от мен). Отначало тръгнахме да излизаме за разнообразие, аз не таях никакви надежди, не мислех нищо свързано с нея, защото тя е доста по-голяма и не би се навила да бъде заедно с мен. Отначало, когато я канех да излизаме, не ми отказваше изобщо, и така ръчичка за ръчичка, прегръдки, много неочаквано за мен тя ми даде знак, че ме харесва. Не сме от един град, но сме се виждали няколко пъти вече. До скоро всичко беше прекрасно, бях най-щастливият човек на света. Започнах да се отпускам повече пред нея, както и тя пред мен. Обаче след последната ни среща нищо не е както преди. Ще отбележа нещата, които ме навеждат на тази мисъл:
1. До последната ни среща си пишехме, търсехме всеки ден. Разговорите бяха много приятни, усещаше се, че и двете страни се желаят взаимно. Понякога дори прекалявахме до посред нощите... След това тя започна да ми обръща внимание по-рядко и по-рядко, разговорите са общи приказки, не ми казва мили думи, както преди правеше (и ми е тъпо да й казвам само аз). Пишем си няма и 50 реда за деня и това е. Оправдава се с това, че работи много часове (което е истина). Но, все пак колко време би ти отнело да кажеш "Лека нощ" най-малкото? При положение, че седи онлайн до късно. За мен това не е оправдание, или греша?
2. Когато се видяхме последния път, тя ми каза, че на другия ден ще излиза с приятелки, и затова трябва да се видим само сутринта набързо, а беше планувано двата дни да сме заедно, защото не бяхме се виждали няколко седмици. Стори ми се много обидно и тъпо. Казах й го, и тя реши да излезе с мен в крайна сметка, защото видя, че се намусих, но това ме наведе на мисълта, че тя не умира от желание да излиза с мен, при положение, че ми казваше колко много й липсвам. Да отбележа, че не беше наложително да излиза с тях.
3. От 1 месец се кани тя да ми дойде на гости, но все нещата не се получават. Тя работи много часове, рядко почива, и за първи път от дълго време почива няколко дни. Реши да ги прекара при родителите си, не я виня за това. Молих й се да отдели поне 2-3 дни за мен, но опита завърши с тъга за мен, тъй като бях упрекван, че не я разбирам и че съм егоист. Спор няма - семейството винаги е на първо място. Но 1/3 от почивните си дни мисля, че щеше да може да прекара с мен, ако го желаеше. Колкото и да иска да е с тях, ако й липсвах наистина, нямаше ли да намери колкото и да е тъпо извинение за пред тях, за да дойде?
4. В интерес на истината, казвала ми е 2 пъти, че съм "прекрасен" (не говоря за външен вид). За първи път усещам някого толкова близо до себе си искам да съм с него. Всъщност ние с нея не сме никакви, просто сме като гаджета, но всъщност - никакви. Това, което аз не разбирам е, какво по дяволите означава "Не знам какво изпитвам към теб"? Излизаме, прегръщаме се, целуваме се, дори и повече... Може ли да вършиш всичко това, и да не знаеш какво изпитваш към някого? При положение, че вече сме в третия месец.
Общо взето и тя ме търси, да не прозвучи като че ли не ме търси.. Но сякаш го прави просто защото е свикнала с мен. Предложих й да живеем заедно, защото много искам да съм с нея, но нищо.. Несигурни погледи, неувереност, общо взето - НЕ. А ми каза, че иска да е с мен. Не мисля, че има някой друг в живота й, или някой, който не може да забрави. Тъй като възрастта й напредва леко и тя се вманиачава в това, ми е казвала, че няма право на грешка. И аз съм напълно наясно с това. Говорили сме много пъти, но не знам какво я спира. Един вид всичко й харесва, но не може да е с мен. Опасявам се, че чувствата ни не са взаимни.
Мисля, че това са достатъчно основателни причини да прекратим всичко, защото ще стане по-зле за мен, аз се привързвам към нея, а това ме плаши. Искам да направя последен опит за разговор, но знам, че няма да ме разбере и ще ми каже какъв съм "егоист".
Вашите мнения?
Аз съм момче на 24 години. От 2 месеца съм "гадже" с момиче, което е на 27 (по-голяма е с около 3 години от мен). Отначало тръгнахме да излизаме за разнообразие, аз не таях никакви надежди, не мислех нищо свързано с нея, защото тя е доста по-голяма и не би се навила да бъде заедно с мен. Отначало, когато я канех да излизаме, не ми отказваше изобщо, и така ръчичка за ръчичка, прегръдки, много неочаквано за мен тя ми даде знак, че ме харесва. Не сме от един град, но сме се виждали няколко пъти вече. До скоро всичко беше прекрасно, бях най-щастливият човек на света. Започнах да се отпускам повече пред нея, както и тя пред мен. Обаче след последната ни среща нищо не е както преди. Ще отбележа нещата, които ме навеждат на тази мисъл:
1. До последната ни среща си пишехме, търсехме всеки ден. Разговорите бяха много приятни, усещаше се, че и двете страни се желаят взаимно. Понякога дори прекалявахме до посред нощите... След това тя започна да ми обръща внимание по-рядко и по-рядко, разговорите са общи приказки, не ми казва мили думи, както преди правеше (и ми е тъпо да й казвам само аз). Пишем си няма и 50 реда за деня и това е. Оправдава се с това, че работи много часове (което е истина). Но, все пак колко време би ти отнело да кажеш "Лека нощ" най-малкото? При положение, че седи онлайн до късно. За мен това не е оправдание, или греша?
2. Когато се видяхме последния път, тя ми каза, че на другия ден ще излиза с приятелки, и затова трябва да се видим само сутринта набързо, а беше планувано двата дни да сме заедно, защото не бяхме се виждали няколко седмици. Стори ми се много обидно и тъпо. Казах й го, и тя реши да излезе с мен в крайна сметка, защото видя, че се намусих, но това ме наведе на мисълта, че тя не умира от желание да излиза с мен, при положение, че ми казваше колко много й липсвам. Да отбележа, че не беше наложително да излиза с тях.
3. От 1 месец се кани тя да ми дойде на гости, но все нещата не се получават. Тя работи много часове, рядко почива, и за първи път от дълго време почива няколко дни. Реши да ги прекара при родителите си, не я виня за това. Молих й се да отдели поне 2-3 дни за мен, но опита завърши с тъга за мен, тъй като бях упрекван, че не я разбирам и че съм егоист. Спор няма - семейството винаги е на първо място. Но 1/3 от почивните си дни мисля, че щеше да може да прекара с мен, ако го желаеше. Колкото и да иска да е с тях, ако й липсвах наистина, нямаше ли да намери колкото и да е тъпо извинение за пред тях, за да дойде?
4. В интерес на истината, казвала ми е 2 пъти, че съм "прекрасен" (не говоря за външен вид). За първи път усещам някого толкова близо до себе си искам да съм с него. Всъщност ние с нея не сме никакви, просто сме като гаджета, но всъщност - никакви. Това, което аз не разбирам е, какво по дяволите означава "Не знам какво изпитвам към теб"? Излизаме, прегръщаме се, целуваме се, дори и повече... Може ли да вършиш всичко това, и да не знаеш какво изпитваш към някого? При положение, че вече сме в третия месец.
Общо взето и тя ме търси, да не прозвучи като че ли не ме търси.. Но сякаш го прави просто защото е свикнала с мен. Предложих й да живеем заедно, защото много искам да съм с нея, но нищо.. Несигурни погледи, неувереност, общо взето - НЕ. А ми каза, че иска да е с мен. Не мисля, че има някой друг в живота й, или някой, който не може да забрави. Тъй като възрастта й напредва леко и тя се вманиачава в това, ми е казвала, че няма право на грешка. И аз съм напълно наясно с това. Говорили сме много пъти, но не знам какво я спира. Един вид всичко й харесва, но не може да е с мен. Опасявам се, че чувствата ни не са взаимни.
Мисля, че това са достатъчно основателни причини да прекратим всичко, защото ще стане по-зле за мен, аз се привързвам към нея, а това ме плаши. Искам да направя последен опит за разговор, но знам, че няма да ме разбере и ще ми каже какъв съм "егоист".
Вашите мнения?