summertime12
07-04-2015, 19:07
Здравейте! Предвид факта, че вече не съм тийнейджър е малко странно да идвам тук и да моля за съвети по-малки хора от мен. Не че няма с кого да споделя, по-скоро пускам темата, за да видя как биха реагирали на моята ситуация хора, които не ме познават, защото обикновено те могат да бъдат по-безпристрастни. Едно време имах регистрация във форума, но понеже отдавна не влизам си отворих нов профил само за да разкажа какво ми се случи. Както и да е, стига въведения...
Разделих се с последния си приятел преди горе-долу година и оттогава се концентрирах изцяло върху собственото си развитие. Ежедневието така ме погълна, че нямах нито време, нито желание да се запознавам с момчета. Кандидати се появиха в последствие, но всичките бяха пратени в небитието. Знаех, че нямам нервите, а и не съм готова за нещо ново. Докато не се появи той...
Запознахме се преди малко повече от месец съвсем случайно в обща компания. Много си допаднахме, стори ми се открит и интересен човек. Разменихме си телефоните и започнахме да общуваме. В последствие излязохме няколко пъти и той започна да ми говори за връзка, което разбира се ме изплаши. Обясних му, че не съм готова, че не го познавам и не искам да бързам. Той уважи решението ми и продължихме да общуваме, без да се е случвало нищо между нас. Дори целувка. Тук е моментът да разкажа, че е с 10 години по-голям от мен, разведен с две деца от различни жени. Може би още в мига, в който разбрах тези немаловажни подробности, трябваше да се отдръпна, ама не. Нещо дяволски ме привлича в него. Или просто обичам предизвикателствата и играта с огъня. Просто миналото му не ме засяга, харесвам го какъвто е, макар че не го познавам твърде добре.
Пишем си почти всеки ден. Аз му пиша предимно, защото той не обича чатовете, мрази да си губи времето в интернет пространството. Работи много и се виждаме веднъж-два пъти седмично, защото все е уморен, а и има здравословни проблеми. С други думи, интровертен тип е. Не обича шумни компании, хората го дразнят. Но изглежда сериозен и отговорен. Има неща, които не ми харесват, разбира се. Много говори за себе си и обича да изтъква как държи на това, което е. Няма лошо, понякога обаче прекалява.
Наскоро се целунахме за първи път и оттогава още няколко. Пак ме попита дали искам връзка, казах, че го харесвам, но е рано. От друга страна пък страшно много го желая и ми се иска да минем към следващия етап, защото към момента не се е стигнало до леглото. Той все отклонява темата, видимо ме желае също като стане напечено все му е уморено, не се чувства добре, късно е. Също така аз съм инициаторът за срещи. Чувствам се неудобно така и му споделих, че не тичам след мъже още по-малко, без да ги познавам. Обаче пак ме влече към него. Вчера ми каза за пореден път, че много ме харесва, но не иска да бързаме със секса, за да разбере дали имаме бъдеще заедно, или сме една от многото авантюри един за друг. Уважавам това, но се питам как ще разберем дали сме един за друг, когато той е толкова затворен и все чака аз да поема юздите?
Та се чудя. Има ли смисъл това, с което съм се захванала... Хлътнала съм доста и това е ясно. Обаче не винаги чувствам същото от негова страна. Понякога е толкова мил и внимателен. В началото беше дръпнат, но и аз се държах така и той ми обясни, че е огледало на моите действия и отразява моите постъпки. След това аз се отпуснах, той също си подобри държанието. Помни всичко, което съм му говорила за себе си, интересува се от близките ми, от нещата, с които се занимавам, повтаря ми нонстоп колко ме харесва, но на моменти е толкова студен. Не ми е до секса, повярвайте. В момента има поне 3 момчета, които чакат само да им свирна, за да се появят. Аз също искам нещо сериозно, но не знам този лед пробиваем ли е. Струва ли си да се боря? Никога не ми се е налагало да воювам за мъж и то доста по-голям от мен. Запознахме се в момент, в който имам толкова други неща на главата, че той трябва да ми е последна грижа, но мисля всеки ден за него. Иска да чакаме, времето щяло да покаже. Мога да бъда търпелива, но как да знам дали не ме мотае. Дали каузата си заслужава, или е губене на време? А може би наистина съм попаднала на човек, който не мисли само за плътски удоволствия, а вярва в нещо истинско? Вероятно е объркан и го е страх да се впусне надълбоко, тъй като майката на второто му дете му е изневерила, затова хем ме харесва, хем се дърпа. Обърквам се и аз. Бих могла да чакам колкото е необходимо, само искам да знам, че не си губя времето, мислейки за него. Толкова труден характер отдавна не съм срещала и наистина ми е странно. Вие няма как да знаете какъв е и дали е истина това, което ми говори и начинът, по който се държи, но как ви се струва? Да се откажа ли преди да съм се влюбила до неузнаваемост, накъдето е тръгнало...Или и двамата не сме готови, защото в тези наши отношения единственото постоянно нещо е нашето непостоянство.
Много дълго стана, ако го бях написала по-кратко, съвсем нямаше да разберете. Благодаря на тези, които са имали търпението да стигнат докрая. Очаквам отзиви :)
Разделих се с последния си приятел преди горе-долу година и оттогава се концентрирах изцяло върху собственото си развитие. Ежедневието така ме погълна, че нямах нито време, нито желание да се запознавам с момчета. Кандидати се появиха в последствие, но всичките бяха пратени в небитието. Знаех, че нямам нервите, а и не съм готова за нещо ново. Докато не се появи той...
Запознахме се преди малко повече от месец съвсем случайно в обща компания. Много си допаднахме, стори ми се открит и интересен човек. Разменихме си телефоните и започнахме да общуваме. В последствие излязохме няколко пъти и той започна да ми говори за връзка, което разбира се ме изплаши. Обясних му, че не съм готова, че не го познавам и не искам да бързам. Той уважи решението ми и продължихме да общуваме, без да се е случвало нищо между нас. Дори целувка. Тук е моментът да разкажа, че е с 10 години по-голям от мен, разведен с две деца от различни жени. Може би още в мига, в който разбрах тези немаловажни подробности, трябваше да се отдръпна, ама не. Нещо дяволски ме привлича в него. Или просто обичам предизвикателствата и играта с огъня. Просто миналото му не ме засяга, харесвам го какъвто е, макар че не го познавам твърде добре.
Пишем си почти всеки ден. Аз му пиша предимно, защото той не обича чатовете, мрази да си губи времето в интернет пространството. Работи много и се виждаме веднъж-два пъти седмично, защото все е уморен, а и има здравословни проблеми. С други думи, интровертен тип е. Не обича шумни компании, хората го дразнят. Но изглежда сериозен и отговорен. Има неща, които не ми харесват, разбира се. Много говори за себе си и обича да изтъква как държи на това, което е. Няма лошо, понякога обаче прекалява.
Наскоро се целунахме за първи път и оттогава още няколко. Пак ме попита дали искам връзка, казах, че го харесвам, но е рано. От друга страна пък страшно много го желая и ми се иска да минем към следващия етап, защото към момента не се е стигнало до леглото. Той все отклонява темата, видимо ме желае също като стане напечено все му е уморено, не се чувства добре, късно е. Също така аз съм инициаторът за срещи. Чувствам се неудобно така и му споделих, че не тичам след мъже още по-малко, без да ги познавам. Обаче пак ме влече към него. Вчера ми каза за пореден път, че много ме харесва, но не иска да бързаме със секса, за да разбере дали имаме бъдеще заедно, или сме една от многото авантюри един за друг. Уважавам това, но се питам как ще разберем дали сме един за друг, когато той е толкова затворен и все чака аз да поема юздите?
Та се чудя. Има ли смисъл това, с което съм се захванала... Хлътнала съм доста и това е ясно. Обаче не винаги чувствам същото от негова страна. Понякога е толкова мил и внимателен. В началото беше дръпнат, но и аз се държах така и той ми обясни, че е огледало на моите действия и отразява моите постъпки. След това аз се отпуснах, той също си подобри държанието. Помни всичко, което съм му говорила за себе си, интересува се от близките ми, от нещата, с които се занимавам, повтаря ми нонстоп колко ме харесва, но на моменти е толкова студен. Не ми е до секса, повярвайте. В момента има поне 3 момчета, които чакат само да им свирна, за да се появят. Аз също искам нещо сериозно, но не знам този лед пробиваем ли е. Струва ли си да се боря? Никога не ми се е налагало да воювам за мъж и то доста по-голям от мен. Запознахме се в момент, в който имам толкова други неща на главата, че той трябва да ми е последна грижа, но мисля всеки ден за него. Иска да чакаме, времето щяло да покаже. Мога да бъда търпелива, но как да знам дали не ме мотае. Дали каузата си заслужава, или е губене на време? А може би наистина съм попаднала на човек, който не мисли само за плътски удоволствия, а вярва в нещо истинско? Вероятно е объркан и го е страх да се впусне надълбоко, тъй като майката на второто му дете му е изневерила, затова хем ме харесва, хем се дърпа. Обърквам се и аз. Бих могла да чакам колкото е необходимо, само искам да знам, че не си губя времето, мислейки за него. Толкова труден характер отдавна не съм срещала и наистина ми е странно. Вие няма как да знаете какъв е и дали е истина това, което ми говори и начинът, по който се държи, но как ви се струва? Да се откажа ли преди да съм се влюбила до неузнаваемост, накъдето е тръгнало...Или и двамата не сме готови, защото в тези наши отношения единственото постоянно нещо е нашето непостоянство.
Много дълго стана, ако го бях написала по-кратко, съвсем нямаше да разберете. Благодаря на тези, които са имали търпението да стигнат докрая. Очаквам отзиви :)