ГОРД БЪЛГАРИН
07-07-2015, 00:43
Здравейте,
като за начало нека ви се представя, за да добиете представа що за човек съм и за да може да ми дадете по-точен съвет.Умишлено няма да конкретизирам някой неща.Аз съм момче на 17 г. от един доста голям за стандартите на България град.Уча в елитна гимназия ,имам висок успех и говоря свободно три езика.Най-важното за мен обаче е любовта към родината и местния отбор.Аз съм ултрас.Не става въпрос за разглезените наркоманчета на Левски и ЦСКА за които фенството е начин за избиване на комплекси и изживяване като хулигани ,нито пък за модерните фенове на Лудогорец които са със силния на деня ,а до преди няколко години дори не го бяха чували.Аз съм зад отбора на дъното ,в изгнанието в аматьорските дивизии ,когато е най-слаб.Не е лесно ,но това е истинската любов към отбора - то просто ти идва от вътре.Аз също не съм света вода ненапита ,правил глупости по стадионите ,но това е друга тема.За отбора съм готов на всичко ,на гостуванията в другите градове съм ходил с какво ли не и съм се прибирал с какво ли не.Няколко пъти ,когато не е имало организация съм бил сам или с още няколко момчета срещу 200-300 човека.Всички знаем ,че по селските стадиони няма клетки за гости и сме били до местните фенове.На тези места охрана почти няма и вероятността от ексцесии е много голяма.Въпреки това никога не сме се спирали - пиро ,знамена ,песни ,дори и преки сблъсъци колкото и малко да сме.
Нека си дойдем на темата.Всичко започна преди повече от три години.Запознах се с едно момиче ,покрай една игра.Всичко стана толкова нелепо и спонтанно.Да знам ,момичетата които играят игри са предимно дебили ,но не и тя.Тя е най-красивото ,сладко и очарователно момиче в света.Едва ли някога съм очаквал да срещна момичето от мечтите ми в интернет ,още повече в игра за момчета ,но ето че се случи.Не че имам някакви критерии за перфектното момиче ,но в нея просто всичко е прекрасно.Тя е умна ,красива ,забавна ,мила ,има уникален характер и въпреки всичко е здраво стъпила на земята и се държи като обикновено момиче ,а не е - тя е божествено създание.Познавам много момичета ,но нито една не се доближава дори малко до това което е момичето за което ви говоря.За съжаление обаче ,тя е от градче в другия край на България.За любов не говорим това да е ясно ,та ние никога не сме се виждали на живо ,но определено е нещо повече от харесване и аз не знам точно какво.През първата година всеки ден съм отделял време да я опозная.Знае ,че за мен тя е уникално момиче и че я харесвам.Не съм и предлагал нищо и няма и да го направя ,за мен тия извращания по интернет и от разстояние не са нормални и не ги одобрявам.Да имах уникалната възможност по този начин да се запозная с нея но до там.Нищо друго не може да се случи така.Почти от нищото обаче към края на първата година откакто се запознах с нея ми каза да не я търся повече и спря да ми отговаря.Уважих желанието и ,все пак от разстояние нищо не мога да направя.След повече от половин година май и писах отново за рождения и ден.От тогава съм се ограничил по празници и някакви специални дни да и пиша.Няма какво повече да и кажа така ,останалото трябва очи в очи като се видим.След последните ни разговори имаше лека промяна в положителна посока.Каквито и неща да мисля ,те са за след завършването.Пропуснах да спомена ,че сме набори ако има някакво значение.Три години минаха ,та какво са още няма и две.Определено е трудно ,но пък съм си обещал да не поглеждам друго момиче докато не направя всичко възможно за нея.Лягам и ставам единствено с мисълта за нея.За няколко часа докато съм с момчетата или пък през уикенда на мач се разсея и после отново само и единствено тя ми е в ума.
Имам нужда от съвет какво да правя.Четох няколко теми преди да се регистрирам ,имаше някакви съвети в другите теми за отказ.Отказа е признак на слабост ,на безсилие ,безхарактерност.Това не ме устройва.Смятам ,че имам достатъчно интелект и съм достатъчно луд да направя всичко.Приемам всякакви дори и нестандартни идей :)
като за начало нека ви се представя, за да добиете представа що за човек съм и за да може да ми дадете по-точен съвет.Умишлено няма да конкретизирам някой неща.Аз съм момче на 17 г. от един доста голям за стандартите на България град.Уча в елитна гимназия ,имам висок успех и говоря свободно три езика.Най-важното за мен обаче е любовта към родината и местния отбор.Аз съм ултрас.Не става въпрос за разглезените наркоманчета на Левски и ЦСКА за които фенството е начин за избиване на комплекси и изживяване като хулигани ,нито пък за модерните фенове на Лудогорец които са със силния на деня ,а до преди няколко години дори не го бяха чували.Аз съм зад отбора на дъното ,в изгнанието в аматьорските дивизии ,когато е най-слаб.Не е лесно ,но това е истинската любов към отбора - то просто ти идва от вътре.Аз също не съм света вода ненапита ,правил глупости по стадионите ,но това е друга тема.За отбора съм готов на всичко ,на гостуванията в другите градове съм ходил с какво ли не и съм се прибирал с какво ли не.Няколко пъти ,когато не е имало организация съм бил сам или с още няколко момчета срещу 200-300 човека.Всички знаем ,че по селските стадиони няма клетки за гости и сме били до местните фенове.На тези места охрана почти няма и вероятността от ексцесии е много голяма.Въпреки това никога не сме се спирали - пиро ,знамена ,песни ,дори и преки сблъсъци колкото и малко да сме.
Нека си дойдем на темата.Всичко започна преди повече от три години.Запознах се с едно момиче ,покрай една игра.Всичко стана толкова нелепо и спонтанно.Да знам ,момичетата които играят игри са предимно дебили ,но не и тя.Тя е най-красивото ,сладко и очарователно момиче в света.Едва ли някога съм очаквал да срещна момичето от мечтите ми в интернет ,още повече в игра за момчета ,но ето че се случи.Не че имам някакви критерии за перфектното момиче ,но в нея просто всичко е прекрасно.Тя е умна ,красива ,забавна ,мила ,има уникален характер и въпреки всичко е здраво стъпила на земята и се държи като обикновено момиче ,а не е - тя е божествено създание.Познавам много момичета ,но нито една не се доближава дори малко до това което е момичето за което ви говоря.За съжаление обаче ,тя е от градче в другия край на България.За любов не говорим това да е ясно ,та ние никога не сме се виждали на живо ,но определено е нещо повече от харесване и аз не знам точно какво.През първата година всеки ден съм отделял време да я опозная.Знае ,че за мен тя е уникално момиче и че я харесвам.Не съм и предлагал нищо и няма и да го направя ,за мен тия извращания по интернет и от разстояние не са нормални и не ги одобрявам.Да имах уникалната възможност по този начин да се запозная с нея но до там.Нищо друго не може да се случи така.Почти от нищото обаче към края на първата година откакто се запознах с нея ми каза да не я търся повече и спря да ми отговаря.Уважих желанието и ,все пак от разстояние нищо не мога да направя.След повече от половин година май и писах отново за рождения и ден.От тогава съм се ограничил по празници и някакви специални дни да и пиша.Няма какво повече да и кажа така ,останалото трябва очи в очи като се видим.След последните ни разговори имаше лека промяна в положителна посока.Каквито и неща да мисля ,те са за след завършването.Пропуснах да спомена ,че сме набори ако има някакво значение.Три години минаха ,та какво са още няма и две.Определено е трудно ,но пък съм си обещал да не поглеждам друго момиче докато не направя всичко възможно за нея.Лягам и ставам единствено с мисълта за нея.За няколко часа докато съм с момчетата или пък през уикенда на мач се разсея и после отново само и единствено тя ми е в ума.
Имам нужда от съвет какво да правя.Четох няколко теми преди да се регистрирам ,имаше някакви съвети в другите теми за отказ.Отказа е признак на слабост ,на безсилие ,безхарактерност.Това не ме устройва.Смятам ,че имам достатъчно интелект и съм достатъчно луд да направя всичко.Приемам всякакви дори и нестандартни идей :)