itslili
07-15-2015, 11:21
Всичко започна така :Преди две години баба ми влезна в болница за операция за преплитане на червата и перитонит.След като я отварят разбират ,че има рак на дебелото черво с огромни разсейки по дебелото и тънките черва(то нали и едни доктори си имаме...) единят доктор ,каза че няма смисъл хвърли си престилката и си тръгна....Това беше жестоко...Но след миг от някъде се появи един доцент на когото много сме му благодарни..изрязаха и голяма част от червата операцията продължи 12 часа...изкуствено черво което трябваше да и поставят не стана и се наложи дебелото черво да бъде искарано отпред наричаше се нещо колостома ,къде изпражненията в една колостомна торбичка и тка.След като се видя,че е в това състояние тя много се отчая казваше ,че искала да умре и тка нататък.Още в малката ми възраст аз се сривам психически колкото и да се опитвах да не и показвам.
. До ден днешен тя все още е жива ,но на скоро отново се наложи да легне на операционната маса поради някакъв апцес :( стана като скелет ,не яде ,няма апетит няма сила ....усложнения след усложнения ,хапчета. ,лекари нищо ....Не знам ако я загубим аз няма да мога да го преживея ,защото тя ми е като втора майка ,тя ме е отгледала... :(
. До ден днешен тя все още е жива ,но на скоро отново се наложи да легне на операционната маса поради някакъв апцес :( стана като скелет ,не яде ,няма апетит няма сила ....усложнения след усложнения ,хапчета. ,лекари нищо ....Не знам ако я загубим аз няма да мога да го преживея ,защото тя ми е като втора майка ,тя ме е отгледала... :(