emily_darkness
07-20-2015, 11:24
Здравейте,
Накратко имам чувства към момче което ще замине след месец за чужбина. Ще живее там година и наистина ми е много мъчно, защото преди всичко е прекрасен човек.Не сме приятели отдавна, но за времето от което се познаваме имам много добри впечатления.Опитвам се да си прекарам оставащото време добре с него да си остана със спомените, но винаги когато сме заедно започвам да мисля как ще си тръгне и ще го виждам само ваканциите. Опитвам се да се подготвя психически за момента в който ще трябва да му кажа "чао", но все си мисля, че ще рухна пред него (много съм емоционална .-.). Самият той не иска да заминава, но в случая не зависи от него, а от родителите му. Въпреки че има при кой да остане тук той просто не иска да се опълчи на техните и се примирява пък и това ще му е 3 патуване и според мен е свикнал да не се привързва към хората.
Знам, че са пубертетски глупости, но все пак не знам какво да правя и ми трябва обективен съвет. :/
Накратко имам чувства към момче което ще замине след месец за чужбина. Ще живее там година и наистина ми е много мъчно, защото преди всичко е прекрасен човек.Не сме приятели отдавна, но за времето от което се познаваме имам много добри впечатления.Опитвам се да си прекарам оставащото време добре с него да си остана със спомените, но винаги когато сме заедно започвам да мисля как ще си тръгне и ще го виждам само ваканциите. Опитвам се да се подготвя психически за момента в който ще трябва да му кажа "чао", но все си мисля, че ще рухна пред него (много съм емоционална .-.). Самият той не иска да заминава, но в случая не зависи от него, а от родителите му. Въпреки че има при кой да остане тук той просто не иска да се опълчи на техните и се примирява пък и това ще му е 3 патуване и според мен е свикнал да не се привързва към хората.
Знам, че са пубертетски глупости, но все пак не знам какво да правя и ми трябва обективен съвет. :/