Walle
07-29-2015, 12:34
Хора здравейте,
на 22 съм, доста съм затворен. ( излизам често но се затварям в себе си), трудно ми е да изграждам социални контакти, трудно ми е да се отпусна докато разговарям. Почти винаги се опитвам да измисля нещо интересно но общо взето не мога да се дръжа " айляк" а започвам някакви по делови разговори... Липсва ми жестикулиране, което също показва на останалите че съм затворен в себе си. Не съм тъп нито грозен, нито беден, просто и аз не знам какво ми е. Опитвам се да се абстрахирам от състоянието си но не знам как да бъда по интересен, как да впечатлявам, на какви теми да говоря. Много ми се губи реда на мисли. Когато искам да кажа нещо в главата си го разбирам но не мога да го структурирам в изречение и само нахвърлям думи в разбъркан ред. Бързо забравям някой неща които са ми казали преди малко защото някак си не присъствам в разговора, а се насилвам да отговарям. Усещам че нямам желание да общувам с никоий но се опитвам да обърна нещата. Искам да се чувствам по пълноценен. Много обичам животни и съм страшно добър човек - но отстрани съм възприеман различно, понякога и враждебно понеже съм доста саркастичен. Така отблъсквам хората без да ми се иска. Нуждая се да разбия модела си на мислене и старите грешни представи и болки да си отидат. Много често ми е трудно да съм сред хора защото много мразя празните приказки и обсъждането на личности зад гърба, също и повърхностните разговори. Не знам дали всичко ми е наред но съм прекалено над нещата като ценностна система обаче се чувствам доста самотен и апатичен. Не знам дали е от зен разказите които съм чел или можеби съм ги разбрал погрешно но реакциите ми в повечето време са неутрални, рядко си изпускам нервите. Родителите ми са много леш тях няма да ги описвам, знам че от там идват много от проблемите ми но не и решението. Ще ми се да привличам хора и да ми е забавно когато съм с тях, да ПРИСЪСТВАМ изцяло. Отстрани всичко ми е наред - уча, спортувам, чета книги, познатите ми са все интересни хора и много хубави момичета, имам си собствена кола, когато има с кои излизам си по кафета, барове и тн. Дайте ми някакви насоки как да заменя чувството на непълноценност със нещо положително. Омръзна ми да се самосъжалявам и ближа стари рани. Искам да чувствам ( да ми премине апатията към света) и да мога да се изразявам напълно. Отново искам да получавам удоволствие от малките неща и от живота изцяло :)
на 22 съм, доста съм затворен. ( излизам често но се затварям в себе си), трудно ми е да изграждам социални контакти, трудно ми е да се отпусна докато разговарям. Почти винаги се опитвам да измисля нещо интересно но общо взето не мога да се дръжа " айляк" а започвам някакви по делови разговори... Липсва ми жестикулиране, което също показва на останалите че съм затворен в себе си. Не съм тъп нито грозен, нито беден, просто и аз не знам какво ми е. Опитвам се да се абстрахирам от състоянието си но не знам как да бъда по интересен, как да впечатлявам, на какви теми да говоря. Много ми се губи реда на мисли. Когато искам да кажа нещо в главата си го разбирам но не мога да го структурирам в изречение и само нахвърлям думи в разбъркан ред. Бързо забравям някой неща които са ми казали преди малко защото някак си не присъствам в разговора, а се насилвам да отговарям. Усещам че нямам желание да общувам с никоий но се опитвам да обърна нещата. Искам да се чувствам по пълноценен. Много обичам животни и съм страшно добър човек - но отстрани съм възприеман различно, понякога и враждебно понеже съм доста саркастичен. Така отблъсквам хората без да ми се иска. Нуждая се да разбия модела си на мислене и старите грешни представи и болки да си отидат. Много често ми е трудно да съм сред хора защото много мразя празните приказки и обсъждането на личности зад гърба, също и повърхностните разговори. Не знам дали всичко ми е наред но съм прекалено над нещата като ценностна система обаче се чувствам доста самотен и апатичен. Не знам дали е от зен разказите които съм чел или можеби съм ги разбрал погрешно но реакциите ми в повечето време са неутрални, рядко си изпускам нервите. Родителите ми са много леш тях няма да ги описвам, знам че от там идват много от проблемите ми но не и решението. Ще ми се да привличам хора и да ми е забавно когато съм с тях, да ПРИСЪСТВАМ изцяло. Отстрани всичко ми е наред - уча, спортувам, чета книги, познатите ми са все интересни хора и много хубави момичета, имам си собствена кола, когато има с кои излизам си по кафета, барове и тн. Дайте ми някакви насоки как да заменя чувството на непълноценност със нещо положително. Омръзна ми да се самосъжалявам и ближа стари рани. Искам да чувствам ( да ми премине апатията към света) и да мога да се изразявам напълно. Отново искам да получавам удоволствие от малките неща и от живота изцяло :)