DGo
08-04-2015, 20:27
Здравейте, всички,
Принципно не бих споделила нещо такова с непознати, но вече се отчайвам и бих прибегнала до малко чужда помощ. Имам проблем с майка ми, към който не знам как да подходя, защото 1-во: тя има супер странен характер и никога не знам как ще реагира и 2-ро: мразя да попадам в конфронтиращи ситуации, защото обикновено рева, а искам да съм спокойна в такава ситуация. В семейството ми винаги сме имали различия и няма да е лъжа ако кажа, че нашите са се карали за щяло и за нещяло. Ще кажете: „всяка двойка се кара”. Е, едва ли се карат за това къде да паркират или се цупят, че не сме седнали десет метра по-надолу на плажа. Основният инициатор на тези караници е майка ми обаче и това често е насочено и към мен. Избухва и ми вика за дребни неща, често не проявява никаква заинтересованост към нещата, които й говоря, сякаш водя разговор със себе си, но ако, не дай си боже, аз не реагирам на някаква нова дреха, която си е купила, почва едно цупене... Опитвам се да й задам въпрос, прекъсва ме да ме пита нещо, което нея я интересува, сякаш нищо не съм казала, а ако съм в лошо настроение и не ми се говори или погледна накриво – „трябва да се научиш да се държиш уважително с родителите си” и така нататък. И при такива ситуации се случва следното: ядосвам се, мълча си и обидата се натрупва, и попадам в един омагьосан кръг, от който не мога да се измъкна. Напоследък нещата станаха по-зле и се комплексирам супер много. Това държание не е само към мен, а и към някои други членове на семейството ми. Иска ми се да говоря с някой, който не е пристрастен, защото семейството ми и приятелите ми имат лично отношение или към мен или към нея и не могат да бъдат обективни... Често се чудя дали да не се опитам да намеря психолог, с когото да говоря за това, защото се депресирам покрай такива случки и не искам те да оставят перманентен белег върху живота ми. Ако някой е попадал в подобна ситуация или може по някакъв начин да ми помогне, ще съм благодарна за мнението ви. :)
Принципно не бих споделила нещо такова с непознати, но вече се отчайвам и бих прибегнала до малко чужда помощ. Имам проблем с майка ми, към който не знам как да подходя, защото 1-во: тя има супер странен характер и никога не знам как ще реагира и 2-ро: мразя да попадам в конфронтиращи ситуации, защото обикновено рева, а искам да съм спокойна в такава ситуация. В семейството ми винаги сме имали различия и няма да е лъжа ако кажа, че нашите са се карали за щяло и за нещяло. Ще кажете: „всяка двойка се кара”. Е, едва ли се карат за това къде да паркират или се цупят, че не сме седнали десет метра по-надолу на плажа. Основният инициатор на тези караници е майка ми обаче и това често е насочено и към мен. Избухва и ми вика за дребни неща, често не проявява никаква заинтересованост към нещата, които й говоря, сякаш водя разговор със себе си, но ако, не дай си боже, аз не реагирам на някаква нова дреха, която си е купила, почва едно цупене... Опитвам се да й задам въпрос, прекъсва ме да ме пита нещо, което нея я интересува, сякаш нищо не съм казала, а ако съм в лошо настроение и не ми се говори или погледна накриво – „трябва да се научиш да се държиш уважително с родителите си” и така нататък. И при такива ситуации се случва следното: ядосвам се, мълча си и обидата се натрупва, и попадам в един омагьосан кръг, от който не мога да се измъкна. Напоследък нещата станаха по-зле и се комплексирам супер много. Това държание не е само към мен, а и към някои други членове на семейството ми. Иска ми се да говоря с някой, който не е пристрастен, защото семейството ми и приятелите ми имат лично отношение или към мен или към нея и не могат да бъдат обективни... Често се чудя дали да не се опитам да намеря психолог, с когото да говоря за това, защото се депресирам покрай такива случки и не искам те да оставят перманентен белег върху живота ми. Ако някой е попадал в подобна ситуация или може по някакъв начин да ми помогне, ще съм благодарна за мнението ви. :)