niku
08-06-2015, 02:44
Здравейте !
Ще ви разкажа моята история, пък дано да намеря решение или поне малко утеха.
С моето момиче бяхме около 5 месеца заедно, но имаме и предистория.. няма да се впускам в подробности. Накратко зрели хора сме, 5 месеца бяха достатъчни да направим твърде много един за друг, достатъчни, за да чувам, че тя е щастлива, достатъчни, за да завържем една сериозна, лишена от глупави и необмислени ситуации. Общо взето всичко беше чудесно и за мен и за нея, останалите го виждаха в нас и имахме нужда от нищо друго, освен един от друг. И както всяко хубаво нещо си има край, дойде и нашият ред, ей така, като че ли от нищото. Как се случи всичко? И двамата сме в една доста необичайна и интересна "институция". Наложи ми се да замина за около месец в "командировка" и това беше доста труден период и за двама ни. С нищо друго не ми е било толкова трудно да се справя, колкото с липсата й тези дни, в които отсъствах. Знаех, че се случва същото и с нея. Все пак дочакахме момента, в който ще се видим отново. Един прекрасен момент. Върнах се там, където ми е мястото - при нея, но нещо беше различно. По време на "командировката" ми имах доста занимания, които малко или много явно са ми повлияли. От друга страна, тя също беше доста натоварвана там, в тази наша "институция", за която ви споменах. И двамата сме трудни характери.. случи се така, че обстоятелствата ни скараха. Виновен съм, че не се съобразих изцяло с нейната болка от стоварващото се върху главата й по цял ден. Не бях прав, допуснах много грешки.. допуснах да се скараме доста сериозно. Тя помоли да я оставя сама, не се чувахме и виждахме известно време, докато не решихме да поговорим за случващото се, когато й поотмина малко. Каза, че има чувства към мен, каза, че има нужда от мен, но в момента се чувства предадена и не иска да се виждаме.. иска да се съсредоточи само и единствено върху работата си. Разбирам я, но не знам как да действам от тук нататък. Следва един период от около два месеца, в който няма да падне този товар върху нея, породен от "институцията", всичко случващо се там несъмнено й влияе.
Въпросът е какво да правя от тук нататък.. не искам да я изгубя, макар че в момента тя няма никакво желание да се виждаме изобщо. Дали да я търся, дали да я оставя тя да ме потърси.. наистина не искам да я губя. Знам, че може да бъде отново както преди.. но как? Имам чувството, че каквото и да направя няма да бъде правилното..
Благодаря ви предварително!
Ще ви разкажа моята история, пък дано да намеря решение или поне малко утеха.
С моето момиче бяхме около 5 месеца заедно, но имаме и предистория.. няма да се впускам в подробности. Накратко зрели хора сме, 5 месеца бяха достатъчни да направим твърде много един за друг, достатъчни, за да чувам, че тя е щастлива, достатъчни, за да завържем една сериозна, лишена от глупави и необмислени ситуации. Общо взето всичко беше чудесно и за мен и за нея, останалите го виждаха в нас и имахме нужда от нищо друго, освен един от друг. И както всяко хубаво нещо си има край, дойде и нашият ред, ей така, като че ли от нищото. Как се случи всичко? И двамата сме в една доста необичайна и интересна "институция". Наложи ми се да замина за около месец в "командировка" и това беше доста труден период и за двама ни. С нищо друго не ми е било толкова трудно да се справя, колкото с липсата й тези дни, в които отсъствах. Знаех, че се случва същото и с нея. Все пак дочакахме момента, в който ще се видим отново. Един прекрасен момент. Върнах се там, където ми е мястото - при нея, но нещо беше различно. По време на "командировката" ми имах доста занимания, които малко или много явно са ми повлияли. От друга страна, тя също беше доста натоварвана там, в тази наша "институция", за която ви споменах. И двамата сме трудни характери.. случи се така, че обстоятелствата ни скараха. Виновен съм, че не се съобразих изцяло с нейната болка от стоварващото се върху главата й по цял ден. Не бях прав, допуснах много грешки.. допуснах да се скараме доста сериозно. Тя помоли да я оставя сама, не се чувахме и виждахме известно време, докато не решихме да поговорим за случващото се, когато й поотмина малко. Каза, че има чувства към мен, каза, че има нужда от мен, но в момента се чувства предадена и не иска да се виждаме.. иска да се съсредоточи само и единствено върху работата си. Разбирам я, но не знам как да действам от тук нататък. Следва един период от около два месеца, в който няма да падне този товар върху нея, породен от "институцията", всичко случващо се там несъмнено й влияе.
Въпросът е какво да правя от тук нататък.. не искам да я изгубя, макар че в момента тя няма никакво желание да се виждаме изобщо. Дали да я търся, дали да я оставя тя да ме потърси.. наистина не искам да я губя. Знам, че може да бъде отново както преди.. но как? Имам чувството, че каквото и да направя няма да бъде правилното..
Благодаря ви предварително!