Кой е лошия във връзката ни?

[druzilla]

Не бях писала от ужасно много време във форума,но имам нужда от помощ,а не мога да споделя дори със сестра си това,през което преминавам.За това реших,че ще е най-добре да поискам странично мнение.
Та на въпроса : с приятелят ми сме заедно от почти 2 години.В началото всичко беше супер,той беше супер мил и забавен и аз мислех,че той е едва ли не идеалното момче.След няколко месеца,4-5 може би,той бавно започна да проявява признаци на ревност.Първо започна да иска да идва с мен на всички купони,нямах нищо против и дори когато започна да ми забранява да ходя,когато той не може да дойде с мен,не бях доволна,но го намирах за нормално.После започна да ме ограничава в това с кой излизам.Най-близките ми приятели са момчета и той започна да ми вдига скандали всеки път,в който те ме търсеха,докато вече не прекъснах всякакъв контакт с тях.Да ме ревнува от момчета - окей,но той започна да ревнува и от момичета,скара ме със всичките ми приятелки и дори ме отдалечи от семейството ми.При най-малкия проблем блъскаше разни неща,хвърляше,крещеше и отдаваше всичко на това,че много ме обичал и се страхувал да не ме загуби.Не ми допадаше поведението му,създаваше ми проблеми непрекъснато,но когато не беше ядосан се държеше толкова мило,че извинявах всяка негова постъпка.Веднъж една моя съученичка ме покани да отида с нея и брат й у тях да и аз се съгласих,вървяхме на там,когато той ми звънна,за да ми каже,че иска да се видим.Щом разбра,че отивам в дома на момче и за това му отказвам да се видим направо превъртя,започна да разпитва къде живеел и накрая,за да се успокои му казах,че ще ги оставя и ще изляза с него.Отидох у тях и той още от врата ме хвана за косата и започна да ми крещи в лицето,държа се агресивно,а после изведнъж започна да се извинява,аз направо си тръгнах.Мислех,че няма да мога да му простя и няколко дни изобщо не се чухме.След това той ми звъня да се видим и аз като някаква глупачка забравих всичко и се върнах при него.Той естествено пак започна да обяснява колко ме обичал,как не можел да живее без мен,кълнеше се,че никога не би ми посегнал отново.Естествено,посегна ми и то не веднъж.Не бих казала,че ме бие системно,но при тези негови изблици на ревност не веднъж ми е лепил шамари,стискал ме е и е оставял синини навскъде по тялото ми.После ми казва "Съжалявам,обичам те" и аз всичко му прощавам.Втълпяваше ми чувство на вина,казваше,че ме е ударил,защото аз съм му посягала.Наистина по време на скандалите и аз съм го удряла,така че вероятно имам вина,но той би могъл да се защити и без да ме удря.Също така много пъти ме е удрял без да съм му посягала аз.И така,дълго време не ми даваше да излизам,искаше подробно да му обяснявам какво,кога,къде и с кой правя всичко по цял ден,накара ме да си изтрия всички профили във социалните мрежи,проверяваше ми телефонните обаждания,абе пълен контрол.Забрани ми да нося поли,потници,да ходя по заведения,за разговор с момче пък да не говорим.Докато съм на училище искаше всяко междучасие да разговаряме по телефона.В един момент нямах никакво лично пространство,никакъв социален живот извън връзката ми с него,на всяко предложение на родителите ми да излезем или да пътуваме трябваше или да кажа "не" или да се подготвя да ги игнорирам през цялото време,за да говоря с него по телефона.Всеки ден се карахме,без изключение,всеки ден ме караше да плача без това да му прави каквото и да е впечатление.Винаги обръщаше вината срещу мен и ме манипулираше.А аз не можех да се разделя с него и мислех,че го обичам.Не знам какво се случи,но от около половин година вече не се чувствам така,нито се чувствам привлечена от него,нито чувствам,че го обичам,всяко негово действие ме дразни.Реших да се разделя с него,но всеки път щом му го кажа,той полудява,става агресивен отново,плаче,което ме кара да се чувствам ужасно виновна и не ме оставя на мира,докато в крайна сметка не се откажа.Вече нямам приятели,с които да споделя,а не мога да кажа на роднинте ми,защото знам,че ще ги разстроя ужасно и ме е страх,че ще си навлеча още повече проблеми.Същевременно не искам да го унижавам и както вече казах се чувствам много виновна,защото той пак повтаря колко ме обича и как не може без мен и макар че действията му ми показват обратното,не мога да спра да си мисля,че лошата съм аз,че той ме обича,а аз предпочитам приятели и купони пред него.Той самият всячески се опитва да ми втълпи,че аз съм лош човек и че аз съм виновна,че ме ревнува,защото съм курва,въпреки че не съм му изневерявала никога.Той обаче е много подозрителен,ако не искам секс ме обвинява,че съм спала с друг,че имам любовник,ако погледна друг - харесвам го.Непрекъснато твърди,че го лъжа,но истината е,че аз се страхувам прекалено много,за да наруша,която и да е от забраните му.Дори твърде много време ми трябваше да събера смелост,за да пиша тук,защото естествено го правя зад гърба му.Родителите ми са говорили с него,но той не уважава дори тях.Те не са съвсем наясно със ситуацията,не знаят,че ме е удрял и колко много неща ми забранява,но естествено не са сляпи да не видят,че нещата не са наред.
Съжалявам,че е толкова дълго,но ще съм благодарна на всеки,който го е прочел.Съзнавам,че моята гледна точка не е обективна и като цяло изкарва него виновен,но все пак - какво мислите вие?Аз ли съм лошата за това,че не ми е достатъчен само той?Поведението му нормално ли е?Как бих могла да постъпя,за да се разделя с него и да го накарам да ме остави на мира?Той знае къде живея и уча и се притеснявам,че няма да спре да ме тормози,а не мога да сменя училището и адреса си.

[druzilla]

П.с. : трябва да е лошиЯТ в заглавието,но не знам как бих могла да го редактирам

[anonymous708973]

Без да чета:
Въпросът ти е грешен. В една връзка не се търси виновен и не се сочи с пръст, търси се решение на проблема. За всеки проблем има двама виновни, противно на това какво смятат хората. Дали вината ти ще се състои в това, че си търпял определен тип поведение; че си си мълчал; че не си дефинирал ясно нуждите и желанията си - вина имаш.
Човек, който иска да оправи проблема, работи С партньора СРЕЩУ проблема, не срещу проблема И партньора.

Ще едитна, като прочета.

[Goddess]

Ти просто си луда. 2 години....За съжаление си една от многото мекушави, лесни за малтретиране и манипулиране жени/момичета. Момчето е болно и нестабилно, ти нямаш никаква вина. Каквото и да мислиш, че си правила неправилно в тази връзка, той просто не е добре. Виновна си, че позволяваш и търпиш. Обирай си чукалата докато е време. Колкото ще да реве, да се моли, да се обяснява, да заплашва, просто изчезвай. Никаква жал, ти си жертва, не той.

[anonymous708973]

Не бях писала от ужасно много време във форума,но имам нужда от помощ,а не мога да споделя дори със сестра си това,през което преминавам.За това реших,че ще е най-добре да поискам странично мнение.
Та на въпроса : с приятелят ми сме заедно от почти 2 години.В началото всичко беше супер,той беше супер мил и забавен и аз мислех,че той е едва ли не идеалното момче.След няколко месеца,4-5 може би,той бавно започна да проявява признаци на ревност.Първо започна да иска да идва с мен на всички купони,нямах нищо против и дори когато започна да ми забранява да ходя,когато той не може да дойде с мен,не бях доволна,но го намирах за нормално.После започна да ме ограничава в това с кой излизам.Най-близките ми приятели са момчета и той започна да ми вдига скандали всеки път,в който те ме търсеха,докато вече не прекъснах всякакъв контакт с тях.Да ме ревнува от момчета - окей,но той започна да ревнува и от момичета,скара ме със всичките ми приятелки и дори ме отдалечи от семейството ми.При най-малкия проблем блъскаше разни неща,хвърляше,крещеше и отдаваше всичко на това,че много ме обичал и се страхувал да не ме загуби.Не ми допадаше поведението му,създаваше ми проблеми непрекъснато,но когато не беше ядосан се държеше толкова мило,че извинявах всяка негова постъпка.Веднъж една моя съученичка ме покани да отида с нея и брат й у тях да и аз се съгласих,вървяхме на там,когато той ми звънна,за да ми каже,че иска да се видим.Щом разбра,че отивам в дома на момче и за това му отказвам да се видим направо превъртя,започна да разпитва къде живеел и накрая,за да се успокои му казах,че ще ги оставя и ще изляза с него.Отидох у тях и той още от врата ме хвана за косата и започна да ми крещи в лицето,държа се агресивно,а после изведнъж започна да се извинява,аз направо си тръгнах.Мислех,че няма да мога да му простя и няколко дни изобщо не се чухме.След това той ми звъня да се видим и аз като някаква глупачка забравих всичко и се върнах при него.Той естествено пак започна да обяснява колко ме обичал,как не можел да живее без мен,кълнеше се,че никога не би ми посегнал отново.Естествено,посегна ми и то не веднъж.Не бих казала,че ме бие системно,но при тези негови изблици на ревност не веднъж ми е лепил шамари,стискал ме е и е оставял синини навскъде по тялото ми.После ми казва "Съжалявам,обичам те" и аз всичко му прощавам.Втълпяваше ми чувство на вина,казваше,че ме е ударил,защото аз съм му посягала.Наистина по време на скандалите и аз съм го удряла,така че вероятно имам вина,но той би могъл да се защити и без да ме удря.Също така много пъти ме е удрял без да съм му посягала аз.

Удебелила съм нещата, които аз лично виждам като отчитам като твои грешки.
За решение на проблема не може да се говори, нещата са минали всякакви граници. Не смятам, че на тази възраст си струва години инвестиция в него, за да му помогнеш да израсте този период или на се промени.

Смени си номера, говори с родителите си и ги предупреди, защото такива хора често се обръщат към тях - или ще дойде да ги занимава и убеждава как е добър за теб, или ще ти крещи под прозореца и ще те причаква, но бъди подготвена. Когато късате, опитай се да сте навън, говори спокойно, не го изкарвай виновен, кажи му, че просто не мислиш, че си пасвате, че не си щастлива и че не мислиш, че любовта е достатъчен мотив да сте заедно. Не плачи, не ставай емоционална и не се поддавай на неговата емоционалност, обяснения в любов, заплахи и т.н.

[jghgh]

още от врата ме хвана за косата и започна да ми крещи в лицето,държа се агресивно,

не веднъж ми е лепил шамари,стискал ме е и е оставял синини навскъде по тялото ми.

много пъти ме е удрял без да съм му посягала аз
:shock:

Мисля, че момчето има спешна нужда от психиатър.
Такива хора НЕ се оправят лесно. Има една малка вероятност да стане нормален човек, но трябва сам да пожелае и сам да осъзнае колко е зле, натоварващ и болестно ревнив.
И не се лъжи по извиненията и милото му отношение след психическия и физическия тормоз. Всеки може всичко да каже.
Щом не е спрял с това си поведение и не е взел мерки (напр. да посещава психиатър или психолог), значи не иска наистина да се излекува.

Разкарай го, нека си научи урока. По-полезно е както за теб, така и за него, да НЕ ТЪРПИШ подобно поведение. Всичко си има граници.


Не си въобразявай, че можеш да го промениш ти, или пък че "любовта" му към теб (кавичките са много намясто) ще го изцери все някога. Това е пълен абсурд.


Ти също имаш нужда от консултация със специалист, или с някоя фондация за малтретирани жени. Не пресилвам. Наистина е необходимо.
Можеш да си зададеш като въпрос, защо смяташ, че е нормално неговото поведение?
Приемаш ли като ласкателство собственическото му чувство?
Какво мислиш че заслужаваш, и като количество, и като качество в любовта...
Страхуваш ли се от свободата?
В какво семейство си расла?



Първата стъпка, от която можеш (и е необходимо) да започнеш, е да прекратиш този абсурд. Прекрати тази връзка без извинения, без връщане назад, уважавай себе си...

[NomNomNom]

Първата стъпка, от която можеш (и е необходимо) да започнеш, е да прекратиш този абсурд.
+

Сподели на родителите ти, имаш нужда от подкрепа.

[druzilla]

Благодаря ви за отговорите!

Goddess,наистина,сега като погледна назад се чудя защо съм била толкова глупава,но много време не осъзнавах как ме манипулира.

PinkPan7her,права си,че не би трябвало да се търси виновен и разбирам,че аз самата съм виновна,дори и само за това,че съм допускала той да се държи така с мен,защото вероятно ако не беше видял,че му минават номерата - щеше да ме е оставил много отдавна.Поставих въпроса така,защото това,което най-много ме спира да си изключа телефона и да не му говоря никога повече е именно чувството,че аз съм лошата и имах нужда някой да ми каже,че не съм.Вече съм вложила достатъчно време в тази връзка,в началото наистина вярвах на думите му,че ще се промени,но сега знам,че няма как да стане.Единствено искам да ме остави на мира,но главният проблем е,че се страхувам да се обърна към родителите си и че не знам как да се разделя с него.Пробвала съм и на публично място,това не го спира,той не ме пуска да се прибера.Пробвала съм и на по-дискретно място,при което ситуацията беше същата,като добавим и че ми залепи два шамара,за да спра да повтарям как не искам да съм с него.Мисля,че единствения начин е по телефона,но ме е страх,че ще дойде пред нас и ще създаде напрегната ситуация,ще притесни родителите ми и прочие.

jghgh,аз съм му го казвала,но той просто извърта нещата в негова полза и нарича мен луда.Аз самата съм склонна да отида на психолог,казвала съм на родителите ми,но те не го взимат на сериозно.Толкова дълго всичко,което ми се случва съм си го задържала в себе си,че дори и само сега като го пиша тук ми олеква.Сигурно съм,че тези 2 години са ме променили и то не положително и имам намерение да потърся професионална помощ.Задавала съм си тези въпроси,които си ми написала и ти,даже много често се опитвам да разбера къде се корени проблема ми.Смятах за нормално поведението му в началото,в последствие,когато нещата се влушиха разбрах,че не е.Не го приемам за ласкателство в никакъв случай.На това какво смятам,че заслужавам не помня от къде беше този цитат,но "Приемаме любовта,която смятаме,че заслужаваме" или нещо от сорта,но не бих могла да кажа защо съм решила,че заслужавам това.Явно се страхувам от свободата,защото се страхувам да се разделя с него,а той е единственото,което стои между мен и нея.И относно семейството ми,не мисля,че е имало някакви проблеми,травмиращи случки и т.н., които да са причината да го търпя.Единствените проблеми,които възникнаха всъщност бяха след като вече аз дълго бях търпяла неговото поведение и бяха между родителите ми,имаха ефект върху мен естествено,но не съм била психически или физически тормозена по никакъв начин.

[Corb1225]

Без да чета:
Въпросът ти е грешен. В една връзка не се търси виновен и не се сочи с пръст, търси се решение на проблема. За всеки проблем има двама виновни, противно на това какво смятат хората. Дали вината ти ще се състои в това, че си търпял определен тип поведение; че си си мълчал; че не си дефинирал ясно нуждите и желанията си - вина имаш.
Човек, който иска да оправи проблема, работи С партньора СРЕЩУ проблема, не срещу проблема И партньора.

Ще едитна, като прочета.
Това е супер теоритично, макар и да има логични и верни неща. Май трябваше направо да прочетеш встъпителния пост. Да се казва, че винаги са виновни и двамата, е супер погрешно. Това много често води до изграждане на мазохизъм, чувство за вина, насаждане на комплекси (за малоценност), както се е случило и при авторката. Търпението и мълчанието го определям като вина към самата себе си, а не толкова като вина за достигане до това състояние на връзката. Понякога има едноличен виновен (даже много често) за разпада на отношенията! Приеми го. С такива хора не е продуктивно да се води диалог и да се търси решение на проблема. Единственият правилен ход е да се сложи край.

Напълно съм съгласен с jghgh, че приятелят на авторката има наложаща нужда да посети специалист и да се работи с него. Той е пълен control freak психопат в много тежка форма. Има шанс да се излекува, но аз лично не виждам оправия. В никакъв случай не му е лесно и на него. Самият аз съм доста обсесивен и знам какво е чувството да се разкъсваш отвътре, искайки да знаеш и да контролираш всеки ход на обекта си (независимо за какъв вид отношения става въпрос). Разбира се аз винаги съм го таял в себе си и съм се самоизмъчвал, което във всеки случай е по-правилния подход, поне нараняваш само себе си. С тези последни 2-3 изречения не искам да кажа, че трябва да му се даде шанс и момичето да се опита да му помогне. Напротив, личното щастие е на първо място, никой не е длъжен да прави жертви и да страда заради някой друг.

[druzilla]

Защо вина към себе си?Тук нещо не те разбирам.
Иначе аз самата си напомням непрекъснато,че моето лично щастие трябва да е на първо място,но на действия май е след щастието на много други хора.Относно контролирането,то при него това е проблема - не прави опити да се сдържа,нито осъзнава,че би трябвало да се сдържа,защото поведението му е ненормално.

[Corb1225]

Защо вина към себе си?Тук нещо не те разбирам.
Вина към себе си за това, че търпиш подобно отношение без да се опиташ да промениш нещо.

[druzilla]

Вина към себе си за това, че търпиш подобно отношение без да се опиташ да промениш нещо.

Търпението и мълчанието го определям като вина към самата себе си, а не толкова като вина за достигане до това състояние на връзката.
Тоест проявявам търпение и мълча,защото се чувствам виновна,че търпя и мълча?Така излиза от написаното.

[krisi_2000]

Сблъсквала съм се с ревност в живота.
Но това, което ти се случва е просто ТОРМОЗ. Не е нормално да се отнася така, дори е подсъдимо може би.
Човек, който те обича НИКОГА НЕ би постъпил така. Не те обвинявам, че си леко нестъбилна психически, що се отнася до него. Явно е, че си имала чувства към него, но ти сама казваш, че са изчезнали. Не бива да се чувстваш зле заради такова момче. Ти не си го предала, защото по-скоро е предателство, че си с него, въпреки изчезналите ти чувства. Моят съвет е да споделиш с родителите си и дори ако се наложи с полиция.

[Corb1225]

Тоест проявявам търпение и мълча,защото се чувствам виновна,че търпя и мълча?Така излиза от написаното.
http://stream1.gifsoup.com/view4/4088061/dafuq-o.gif

Не бе, момиче. Самата ти вина се изразява в това, че търпиш и мълчиш, и е вина към самата себе си. Получаваш "Слаб 2" по четене с разбиране, сядай си.

[anonymous708973]

Господи, наистина не си представям да ме ошамари насериозно и аз да не го направя на две стотинки. Как ще те удря, бе, главата ми не го събира...

[Niakoitam]

Отървавай се докато е време, че даже и бая си закъсняла, защото недай си Боже стигне ли се до брак камо ли пък и деца вече ще е много по-сложно. Твоя освен, че ти няма ама грам доверие е и разбрал, че може да си те мачка както пожелае без последствия. Много аванта си му дала...

[usmivkata777]

приятеля ти е путка от световна класа. що не се пробва с някой мъж да се бие, а е тръгнал да удря 50 кила момиче.
естествено никоя курва не би си признала, че е такава. тва е все едно някой от парламента да си признае, че краде :D

[marilyn]

Стигнало се е до шамари, а ти се чудиш дали още да си с него? Приятелят ти никога няма да се оправи и ти го знаеш. Тази ревност, това поведение не могат да се излекуват. Единствено ти можеш да си помогнеш, като част по-скоро го напуснеш, смениш си номера и го блокираш навсякъде.

Той те удря, държи се с теб лошо, забранява ти, унижава те. Такъв човек не те обича, той не те прави щастлива. Нямаш нужда от него.

[inewton]

П.с. : трябва да е лошиЯТ в заглавието,но не знам как бих могла да го редактирам

Не се притеснявай за заглавието! В текста също има много грешки.

[GLaDOS]

Добре те е смачкал! Щом не си сигурна в позицията си и пак се колебаеш дали ти не си виновна.
Взел ти е страха.Намери подкрепа,събери сила да му се противопоставиш.
Не разбирам как може някой да те малтретира,унижава,унищожа ва и след малко рев и мили думи да се прощава?
Нима не поставяш себе си пред всички? Как допускаш да те отдели от семейството ти? Изолирал те е от приятели,но от семейството-как си му се вързала ? Непонятно ми е и в същото време супер глупаво.
Какво мога да ти кажа?
Прочети си първия пост един път,два пъти,колкото пъти трябва.Спомни си всички лоши моменти в които ти си се чувствала като парцал. Чети и си спомняй докато колебанието ти че си лош човек и че ти имаш вина не се превърне в кураж и решителност.
Скъсай го. Не се поддавай. Сподели с вашите за подкрепя.
Бъди силна и няма кой да ти се опре.

[alwaysnforever]

Освобождавай се от този човек* веднага и то без да се замисляш!!
Казвам го от опит, защото при мен не се е стигало чак до шамари и бой, може би защото прекратих нещата. Но ревността, забраните, караниците, приятелят ти да реве повече от теб за всяко нещо, да се извинява и съжалява, кълне в любов... ООО, НЕ!!!!!!!!! ТОВА НЕ Е ЛЮБОВ!
Не допускай да те отдалечи от семейството и приятелите ти, потърси помощ от тях, защото явно не можеш да се справиш сама. Те ще ти помогнат, но бъди готова Той* да те пресреща, преследва, тормози онлайн, по телефона и тн. Тези хора имат сериозни психични проблеми и не осъзнават действията си. За тях това е нормално и той ще продължи да досажда. Но с подкрепа, блокирания, игнор на всякакъв контакт с него, може дори и намеса на полиция, нещата ще се прекратят. :)
Не оставяй себе си в капан на един психично болен човек. Направи нещо по въпроса и то веднага, защото нещата между вас няма да се оправят и подобрят с времето. Даже ще стане още по-зле... казвам го от личен опит и знам колко ужасно е да имаш разправии с такъв човек. УСПЕХ и не предавай СЕБЕ СИ!!! :)

[102thedream]

защо не се извиниш на старите си приятели и като са главно от мъжки пол да му метнат един тупаник да си знае

[kaRamella]

защо не се извиниш на старите си приятели и като са главно от мъжки пол да му метнат един тупаник да си знае

хаха
не е лоша идея..


Имала съм проблеми с хора от този пол, които са си луди за връзване и от личен опит знам , че да си седиш мирно и послушно не върши много, много работа. В такива моменти просто се защитавах... С две думи - на юмрук отвръщам с юмрук.

Колкото до въпроса ти : Поведението му нормално ли е? - Ами не много, но всякакви ги има.
Коя зодия е?