sleeping_beauty
08-17-2015, 14:59
Здравейте! От известно време ме е налегнало някакво странно чувство като апатия и нежелание да
правя нищо свързано със полагане на някакъв труд.Не съм депресирана, излизам с приятели, насам-
натам,но с приятеля ми сме безработни в момента и уж щяхме да заминаваме в края на юли за чужбина,
но не стана и плановете ни се развалиха малко.Работодателя каза ,че евентуално може да стане за
края на август, но нищо не се знае, да си търсим и други алтернативи. Това е ,че за сега други няма и
чакаме него, скоро ще имаме отговор от него и ако станат нещата живот и здраве ще заминем в края на
месеца и ще започнем да работим, защото вече 2 месеца и половина сме без работа. Първия месец и поло-
вина ок, ама след това вече започнах да се притеснявам. Проблема е, че така като са в застой
нещата и няма никакъв окончателен отговор какво ще става, аз губя желание да се развивам в профе-
сията и да правя нови неща, в смисъл такъв хванала ме е някаква пълна летаргия и апатия.....Но пък знам, че когато получим отговора и той е положителен , ще ми стане доста напрегнато и няма да знам кое
по-напред да свърша, знаете как е като започваш на ново работа, особено в съвсем различна държава...
Пак казвам не съм в депресия, но вече ме притеснява това че стоим така и ако не стане това
предложение сега към края на месеца, може доста време да останем безработни и тогава може да се
наложи родителите ни да помагат, а не искам да се стига до там. Със сигурност сега имам време да
правя много неща ,които преди съм нямала, но нямам никакво желание и все мисля дали ще имаме работа.
Как да се оттърся от тези мисли и просто да живея? Сега е някакъв неприятен период, но се надявам
скоро и той да отмине и да сме малко по-спокойни, но не се знае.Когато излезем с приятели навън
или правим нещо се разсейвам,но когато се приберем вкъщи и отново ме обхваща нежелание за
каквото и да е....Само на компютъра си чета разни неща, слушам музика ,гледам филми или чета
книжки, което пак не е лошо, това са ми хобита, за които много хора нямат време,но все пак имам
чувството че си го губя, опитвам се да убия времето ,само и само да минат дните и да разбера
какво ще правим в близкото бъдеще, но не се развивам, защото ме е хванал пълен мързел и леко
отчаяние от живота, защото не лесно се намира работа с професия като нашата и изисква и много труд
и средства за да започнеш и ние сме ги дали, но пак работа в момента няма.Ние естествено имаме
някакви изисквания, не искаме да ходим навсякъде, както те към нас, но просто сега е такъв период....
Въпроса е как да отмине всичко това и нещата да се подредят, защото в момента всичко е хаос
и от известно време е така и не мога да го подредя, защото чака нещо да се случва, но то но се
случва и е някакъв пълен застой , а аз много мразя да става така и да ме обхващат тези състояния
на обмисляне за бъдещето и какво да правя със себе си....Как да се мотивирам да се развивам в нещата ,
които искам? Как да бъда по-търпелива в живота си? Има ли някой като мен в момента или само
аз съм това състояние? Какво мислите?
правя нищо свързано със полагане на някакъв труд.Не съм депресирана, излизам с приятели, насам-
натам,но с приятеля ми сме безработни в момента и уж щяхме да заминаваме в края на юли за чужбина,
но не стана и плановете ни се развалиха малко.Работодателя каза ,че евентуално може да стане за
края на август, но нищо не се знае, да си търсим и други алтернативи. Това е ,че за сега други няма и
чакаме него, скоро ще имаме отговор от него и ако станат нещата живот и здраве ще заминем в края на
месеца и ще започнем да работим, защото вече 2 месеца и половина сме без работа. Първия месец и поло-
вина ок, ама след това вече започнах да се притеснявам. Проблема е, че така като са в застой
нещата и няма никакъв окончателен отговор какво ще става, аз губя желание да се развивам в профе-
сията и да правя нови неща, в смисъл такъв хванала ме е някаква пълна летаргия и апатия.....Но пък знам, че когато получим отговора и той е положителен , ще ми стане доста напрегнато и няма да знам кое
по-напред да свърша, знаете как е като започваш на ново работа, особено в съвсем различна държава...
Пак казвам не съм в депресия, но вече ме притеснява това че стоим така и ако не стане това
предложение сега към края на месеца, може доста време да останем безработни и тогава може да се
наложи родителите ни да помагат, а не искам да се стига до там. Със сигурност сега имам време да
правя много неща ,които преди съм нямала, но нямам никакво желание и все мисля дали ще имаме работа.
Как да се оттърся от тези мисли и просто да живея? Сега е някакъв неприятен период, но се надявам
скоро и той да отмине и да сме малко по-спокойни, но не се знае.Когато излезем с приятели навън
или правим нещо се разсейвам,но когато се приберем вкъщи и отново ме обхваща нежелание за
каквото и да е....Само на компютъра си чета разни неща, слушам музика ,гледам филми или чета
книжки, което пак не е лошо, това са ми хобита, за които много хора нямат време,но все пак имам
чувството че си го губя, опитвам се да убия времето ,само и само да минат дните и да разбера
какво ще правим в близкото бъдеще, но не се развивам, защото ме е хванал пълен мързел и леко
отчаяние от живота, защото не лесно се намира работа с професия като нашата и изисква и много труд
и средства за да започнеш и ние сме ги дали, но пак работа в момента няма.Ние естествено имаме
някакви изисквания, не искаме да ходим навсякъде, както те към нас, но просто сега е такъв период....
Въпроса е как да отмине всичко това и нещата да се подредят, защото в момента всичко е хаос
и от известно време е така и не мога да го подредя, защото чака нещо да се случва, но то но се
случва и е някакъв пълен застой , а аз много мразя да става така и да ме обхващат тези състояния
на обмисляне за бъдещето и какво да правя със себе си....Как да се мотивирам да се развивам в нещата ,
които искам? Как да бъда по-търпелива в живота си? Има ли някой като мен в момента или само
аз съм това състояние? Какво мислите?