PDA

View Full Version : Любов..



welcome90
08-20-2015, 14:29
Преди 5 месеца се запознах с една жена,която е 5 години по-голяма от мен.Тя като цяло не ми обръщаше никакво внимание,но аз бях доста настоятелен.С времето се влюбихме,прекарвахме всяка една секунда заедно,обичахме се,беше щастие,любов,радост,но аз й спестявах доста неща,които реших в един момент да й кажа.Аз не живея в България,което тя знаеше де,прибрах се само за месец,но останах 4 заради нея,имам доста сериозни здравословни проблеми,бях й казал,че имам ,но не и колко е сериозно.Един ден й разказах всичко и от тогава нещата започнаха да се развалят.Тя постоянно плачеше и се притесняваше,започнахме да се караме за много малки неща,живеехме заедно,но в един момент тя искаше да се прибере в тях,започнаха скандалите почти всеки ден.Аз в един момент се ядосах и заминах за морето без да й казвам,останах 10 дни там с приятели,не се чувах с нея,бяхме се скарали,когато в един момент тя ми се обади към 2 сутринта и започна отново да ми крещи,че моето не било любов,че съм бил хлапе и огромен егоист,да съм си "чукал курвите по-морето" и да не съм я търсел.На следващия ден здравословното ми състояние се влоши доста и се налагаше да се прибера във Франция.Обадих й се след два дни,когато си бях в София,че искам да я видя и да поговорим,че я обичам,че искам да се оженя за нея,че на 24 години не съм дете и съм щастлив с нея.Обясних й какво е състоянието ми и че трябва да се прибера в Париж за да ми се направи операция,тя отново рухна и започна да плаче много по телефона,тогава просто осъзнах,че ще я съсипя.Ако се видя с нея,преди да замина,ако нещо ми се случеше по време на операцията,това ще я съсипе,че няма да го преживее,за това не го направих.Вечерта преди да замина седях на пейката пред блока й 4 часа и нямах смелостта да й се обадя,а исках да я видя отново,исках да я целуна отново,но знаех,че ще й причиня само болка за това не го направих.Прибрах се в Париж и си направих операцията,която беше доста тежка и 10 дни бях в безсъзнание,тя е поддържала връзка за състоянието ми с мои приятели от тук.Казаха,че се е съсипвала тези дни,излизала е с мои приятели в България,ходела е вкъщи постоянно е плачела,след около 2 седмици,когато бях достатъчно адекватен да говоря се чух с нея и я поканих да дойде,че ми предстоят още няколко операции ,но ще се радвам да е тук и че съжалявам,че съм бил страхливец и не съм я прегърнал преди да замина.Тя ми каза,че не може да повярва колко много сме се обичали,как съм й променил и обърнал целия живот,че вече не е себе си,че е изгубила блясъка в очите си и че не може да дойде,не можела да го направи,че правилно съм направил,когато не съм й се обадил да я видя,защото това щяло да я съсипе.Каза,че ме обича много и знае,че ще се оправя и иска да бъде с мен,но не може да дойде,защото я боляло много.Аз я разбирам и се съгласих,минаха и другите операции,сега съм добре и й казах,че ми предстои само една последна,която не е толкова сериозна и тя каза,че иска да дойде,че й липсвам.Но аз съм хлапе все още и я попитах,дали има някой мъж в живота си,тя ми каза,че няма,а ако има ще ми каже,не би ме лъгала.Трябваше да дойде началото на септември,преди 4 дни ми НАПИСА,не ми се обади,а ми написа "Тази вечер,ще вечерям с един мъж,казах ти че ако има нещо ще ти кажа",седях и не можех да повярвам,написах й само "Окей" не сме имали никакъв контакт от тогава.Имам 4 годишен син,който живее с майка си и той е всичко за мен,никога не съм се влюбвал или обичал,наложи ми се да порасна доста бързо,но когато срещнах тази жена осъзнах,че искам да прекарам живота си с нея.Правехме планове за сватба,напълно сериозни планове,тя е на 29,иска семейство и деца,аз също.И в един момент всичко приключи,няма да я потърся,защото никога не съм искал да я нараня,а го направих,никога не съм искал да й отнема усмивката,ако сега е намерила,някои здрав и без усложнения мъж и деца,е чудесно радвам се за нея,но какво трябва да направя,да я потърся и да й кажа какво? Всичко е толкова объркано,а не мога да разкажа на приятелите си,звучи ми тъпо ,а и те достатъчно преживяха покрай,за това реших да го споделя тук,просто наистина бих искал да се оженя за тези жена,а дори не мога да се прибера и да си я върна.

Indistinct
08-20-2015, 14:47
Ако състоянието ти го позволява няма да е лошо според мен да се върнеш в България и да се видите. Обясни й какво чувстваш.
Успех :)

welcome90
08-20-2015, 20:41
Това е проблема,няма как следващите 3 седмици да летя.Искам я,обичам я,но я губя и не знам дали не е по-добре за нея,да се откажа и да я оставя да е щастлива с някой нормален.

ангелче_12513
08-27-2015, 22:55
Не е важна разликата, ще направиш грешка , ако я напуснеш заради такава глупост. Казвам това , което мисля.

GLaDOS
08-27-2015, 23:20
Историята ти е примесена с доста чувства,драма и лиготия.
Имаш здравословен проблем,пожелавам ти да се оправиш.От здравето по-ценно няма.

Единия път не искаш ти да я "съсипеш" , другия път тя не иска да се "съсипва". И сълзите на голямата жертва в името на любовта.Въпреки всичко , по-добре е да не сте заедно за да не се съсипвате ... Сюжет до болка познат от мексиканските теленовели.
Това че те нарича дете ми е достатъчно да си изградя представата,че самата тя не е пораснала. Вероятно се има и за доста по-зряла от теб. Нелепица.
А и това,че е започнала да ходи по срещи...най-вероятно си търси друг тип човек.За нея годините май не са без значение.

Искам да попитам като заключение:
На някой въобще хрумнали му да се подкрепите в този тежък момент,безусловно,без тези сополиви драми?

welcome90
08-29-2015, 17:39
Ами подкрепяхме се доста,но всичко натежа,това че имам дете,това че съм болен,това че аз не исках да се оперирам,защото имаше доста голяма опасност от усложнения,тя беше до мен и аз го оценявам,въпреки всичко тя се опитваше,но не е длъжна,и всъщност когато написах тази тема,бях доста ефектиран все още от случилото се,но в крайна сметка говорихме,без как ти казваш,сополиви драми и лиготии,просто говорихме доста нормално и цивилизовано,говорихме 5 часа,в които аз осъзнах,че да може би при други обстоятелства можеше да сме заедно,ако нямах дете тук,веднага бих се върнал в България,но това не е реалността,а ние дълго време живеехме в нашият си свят и избягвахме всички тези неща и те се трупаха и беше въпрос на време,а ние не бяхме готови да се откажем един то друг,защото аз никога не съм срещал такава жена,няма нещо което да не харесва в нея,обичам всичко в нея,тя е прекрасна и ми показа,че и живота е прекрасен и че трябва да се боря,трябва да живея и винаги ще съм й благодарен за това,но и осъзнах,че просто няма как да бъдем заедно,аз няма да се преместя да живея в София,нито тя ще дойде да живее в Париж,може би просто не ни е писано да сме заедно.Аз съм окей с това,аз й казах,че в живота се случват толкова по драматични неща и по сериозни,хора умират,аз щях да умра,а ние се тръшкаме,за една "любов" която просто няма да я бъде.Животът продължава,аз съм добре,тя е добре,това е най-важното.
Благодаря на тези,които си направиха труда да го прочетат,просто наистина в този момент се чувствах уязвим.Glados благодаря за адекватния коментар и за пожеланието. :)